Полемика във Франция за ролята на Сесилия Саркози

Сесилия Саркози на летище София при пристигането на българските медици от Либия. Президентшата прави всичко възможно да я забележат и не седи в сянката на мъжа си. Снимка: Ройтерс

Може би във Франция няма човек, който да няма мнение за Сесилия Саркози. Това е напълно нормално – та тя е съпруга на президента на републиката, първата дама на Франция.

Освен това госпожа Саркози направи всичко възможно, за да я забележат. Тя разчита точно на това, а и нейната главна отличителна черта не е да бъде дискретна или безлична.

Дискретната съпруга е по-скоро един остарял буржоазен идеал. Ивон де Гол беше модел на скромността, въпреки че й приписваха фатви, издадени срещу определени последователи на Де Гол, чийто сантиментален живот тя не одобряваше. После обаче калъпът се пропука и никой не се оплака.

Съпругите на предишните двама президенти на Франция – Франсоа Митеран и Жак Ширак – се еманципираха от модела на класическата първа дама – всяка по свой начин. Даниел Митеран остави на другите правото да бъдат дискретни и се впусна с плам в посветената си на съпротивата младост, за да създаде нещо като самодейна неправителствена организация, да работи самостоятелно и даже се отдаде на паралелна дипломация. Бернадет Ширак, главен съветник на Корез от края на 70-те години на миналия век, се превърна в посланик на вътрешната политика на съпруга си.

Сесилия Саркози споделя политическия живот на Никола Саркози отдавна. Тя посвети времето си на кариерата на своя съпруг, вместо да изгради своя собствена.

Резултатът е, че тя не е нито съпруга от стария модел, нито независима професионалистка. Следователно трудно може да й се намери място в Елисейския дворец. Някои смятат, че личните дела на президентите не касаят Франция и че действията на техните съпруги, с изключение на тези, свързани с протокола, трябва да останат извън държавната политика. Други мислят, че половинката на държавния глава е факт, който трябва да бъде признат и дори да бъде вписан в конституцията.

Сесилия споделя политическия живот на съпруга си отдавна и сe е посветила на кариерата му. Снимка: Ройтерс

В началото на първия мандат на съпруга си, госпожа Ширак се възмути, че не фигурира в схемата на Елисейския дворец. „Президентът на републиката е вдовец!“, възкликна с възмущение тя, като отказа да се ограничи с ролята, на която беше мълчаливо обречена – да бъде поставена на почетно място, но без да бъде натоварвана с работа.

Сега френските политици са разделени за участието на госпожа Саркози в действията, довели до освобождаването на шестимата български медици от Либия. Някои депутати от левицата я обвиниха в присвояване на властта, благодарение на което сега начело на държавата стои вече не президент, а президентска двойка. Много депутати от левицата, както разбира се и всички онези депутати от десницата, които изразиха мнението си на висок глас, казаха „толкова по-добре“. Дори ужасяващият Максим Гремец, депутат социалист от департамента Сом, пощади съпругата на президента, като каза: „Важен е резултатът“.

Във Франция се води полемика за това, какво е направила госпожа Саркози. Франсоа Фийон спомена така наречената „пряка връзка“, която либийският лидер Муамар Кадафи беше поискал, и която се установи между него и френския президент именно чрез символичното присъствие на съпругата на френския държавен глава в Триполи. Говорителят на Елисейския дворец Давид Мартинон спомена за пряка връзка на доверие, която съпругата на френския президент е успяла да установи с Кадафи, което намеква за нещо повече от символично присъствие и говори за пряко участие на Сесилия Саркози в преговорите. И наистина, либийският лидер е имал разговори на четири очи с госпожа Саркози.

От Елисейския дворец твърдят, че държавният глава е свободен да избира емисарите си. Депутатът Ив Жього припомни, че Франсоа Митеран изпращаше в африканските държави сина си Жан-Кристоф. Не е сигурно обаче, че този прецедент ще кара настоящия президент да се почувства по-добре.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.