Швейцарците спорят как да се отнасят към кандидатите за убежище

Франс прес

Плакат на Швейцарска народна партия срещу „масовата имиграция“

Швейцария, която винаги се е гордяла, че е защитник на хуманитарните принципи, беше разкритикувана от защитниците на правата на човека заради условията, които предоставя на кандидатите за убежище.

Десетима кандидати за убежище лагеруваха пет дни до гарата на Сольор (в северозападната част на страната) в знак на протест срещу жилищните условия в бежанския център. Във вторник те бяха разпръснати от полицията и изпратени в други центрове.

Бежанците – сирийци, един афганистанец и един кюрд от Турция, се оплакват от настаняването им в противовъздушно скривалище без прозорци и с ограничена вентилация, намиращо се в Кестенхолц в северозападната част на Швейцария.

Те смятат, че подобно помещение, определено от Федералната служба по миграциите, „нарушава човешкото достойнство“. Акцията им предизвика не само съчувствие. „Честно казано, струва ми се, че ако не са доволни от законите на страната, която ги е приела, най-добре е да се върнат в техните страни или да отидат другаде“, заяви по държавното радио Ер Те Ес Мари, млада жителка на Сольор .

Броени дни преди този протест избухна спор по повод ограниченията за достъп до плувен басейн, наложени от общината в Бремгартен (в района на Цюрих) в рамките на споразумение за откриване на център за приемане на кандидати за убежище.

В разразилия се спор министерството на правосъдието направи уточнението, че „основните права не подлежат на преговори“. Министърката Симонета Сомаруга категорично отхвърли налагането на обща превантивна забрана за ползване на басейна или на всяко друго съоръжение за кандидатите за убежище. Няма законова база за такова нещо, подчерта тя.

„Подобни разпоредби биха нарушили изпълнението на задълженията на Швейцария по международното право“, заяви пред Франс прес Джери Симпсън, специалист по въпросите на бежанците в правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ в Женева.

Той подкрепи отмяната на правилата от правителството и подчерта, че „всеки има право на свобода на придвижване“ и че „всяко ограничение би било дискриминационно“. „Кандидатите за убежище са като всички останали хора, 99 процента от тях са хора, които уважават законите и просто искат нормален живот и искат молбата им за убежище да бъде разгледана при условия на равноправие“, добавя Симпсън.

Той призова властите „да не се опитват да разсеят страховете (на населението) чрез специални мерки. Те трябва да третират бежанците законосъобразно и равнопоставено.“

Но според министърката на правосъдието властите са длъжни да отговорят на страховете на населението. Тя припомни, че правителството има възможност да открие центрове за настаняване на кандидатите за убежище и без съгласието на общините, но се старае да не прибягва до нея.

Общината в Кестенхолц е предвиждала да настани кандидатите за убежище в преустроени контейнери. В края на юни общинският съвет на това село с 1700 жители е отказал заем от 190 000 швейцарски франка (154 000 евро) за преустройството. Затова и властите за предоставили противовъздушното скривалище.

През юни – за голямо неудоволствие на партиите отляво и на църковните общности – на национално гласуване швейцарците се произнесоха с голямо мнозинство (79 на сто) в подкрепа на затягането на правилата за молбите за убежище.

От името на швейцарския клон на „Амнести интернешънъл“ Дениз Граф коментира, че горните два казуса не са единични случаи. „Има центрове, или да го кажем по по-деликатен начин, има правила, които са дискриминационни“. Тя цитира случай близо до Люцерн, където на кандидатите за убежище не е позволено да минават по най-краткия път между гарата и техния център и са принудени да правят дълго отклонение.

Граф се безпокои заради настаняването – в резултат на бюджетни ограничения – за все по-дълги и по-дълги периоди на кандидатите за убежище в някогашни противовъздушни скривалища. „Не само за месец-два, а за дълго време“, казва тя. Тя разказва за хора, които са прекарали в скривалищата по девет месеца. „В стаи с по 12, дори 20 души, под земята започва да мирише, липсва въздух, през цялото време е шумно. За травматизирани хора това е истински ужас.“

Според нея в Швейцария „качеството на условията за приемане на бежанци е спаднало чувствително“.

Швейцария, наред с Швеция, е сред европейските страни, които приемат най-много кандидати за убежище като дял от населението. Броят на бежанците на 1 милион граждани е четири до пет пъти по-голям от този във Франция, Германия или Италия.

След пика от 28 631 кандидати за убежище през 2012 г. (рекордна бройка от 1999 г. насам), Миграционната служба очаква 24 000 молби през 2013 г.

48 000 души очакват отговора на молбата си за убежище. През 2012 г. едва 11,7 процента от желаещите са получили убежище, при това след дълго чакане. Междувременно за тях се грижат, настаняват ги, хранят ги и им изплащат финансова помощ.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.