Религиозното напрежение в Азия расте

Религиозните конфликти в Азия се засилват – от малки инциденти като преследване на будистки монаси за това, че скандирали възгласи в мюсюлманска молитвена стая, до кървави нападения, погубили голям брой мюсюлмани в Мианма.

Малцинствата биват нападани, защото правителствата не предотвратяват изблиците на насилие въпреки свободата на вероизповедание, която се гарантира от повечето конституции в региона, казват анализатори.

„Ще има поредица войни за независимост из целия регион, ако не разрешим тези проблеми“, предупреди Амина Расул, която оглавява неправителствената организация Филипински център за изследвания на исляма и демокрацията (ФЦИИД).

По думите й политическите промени, глобалните усилия за борба с тероризма и икономическото неравенство са събудили недоверие, страх и радикализъм, които засилват религиозното напрежение.

В Мианма 167 души, повечето мюсюлмани, бяха убити при вълнения на будистки националисти в щата Ракхайн през 2012 г. малко след като страната бе възприела някакво подобие на демократично управление.

Насилието между будисти и мюсюлмани избухна отново в Централна и Северна Мианма през март, отнемайки живота на най-малко 44 души и оставяйки хиляди без дом. Много хора подозират, че елементи от провоенната Съюзна партия за солидарност и развитие, която спечели изборите през 2010 г., са били замесени в разпалването на антимюсюлманските настроения, защото се борят да задържат властта си на фона на растящата популярност на политическата опозиция.

„От 1988 г. военните открито използват религията като политическо средство и страната бе залята от антимюсюлмански листовки“, каза Ал Хат У Айе Лвин от Ислямския център на Мианма.

Кампании на омраза като бойкота на магазини на мюсюлмани, организиран от твърдолинейния будистки монах Вирату, намериха добра почва с идването на демокрацията и свободата на словото.

„Хората се страхуват, че будизмът е в упадък“, каза бившият политически активист Ко Ко Чжий, прекарал 16 години в затвора. „Те виждат, че бивши будистки страни като Индонезия и Афганистан се превърнаха в мюсюлмански страни“.

Мобилизацията на религията за политически цели доведе и до случаи на нетолерантност и в други страни като Шри Ланка, където будисткото мнозинство упражняваше своя доминация над други религии след края на гражданската война срещу тамилските бунтовници през 2010 г., които са предимно индуисти.

„Нетолерантността спрямо други религии се появява, когато хората са несигурни“, каза бившият държавен управител Деванесан Несия.

През последните четири години нападенията срещу малцинствени религии в Шри Ланка се извършваха от движения, самоопределящи се като „патриотични сили“, защитаващи интересите на синхалското население, което е мнозинство и е предимно будистко.

Макар и нападателите често да могат да бъдат разпознати, полицията действа мудно, а правителството сякаш отстъпва пред агресорите, които твърдят, че действията им са в защита на будизма, каза изпълнителният директор на неправителствената организация Национален съвет за мир на Шри Ланка Джехан Перера.

„Тази липса на ангажираност доведе до разпалването на религиозно и етническо напрежение в следвоенна Шри Ланка“, заяви той.

Липсата на съдебно преследване на извършителите и политиките на дискриминация срещу религиозни малцинства заплашват да усилят още повече конфликтите и в Индонезия, предупреди базираната в Ню Йорк организация „Хюмън райтс уоч“.

Президентът Сусило Бамбанг Юдхойоно подчерта необходимостта гражданите да зачитат многообразието само няколко седмици след взрив на бомба в будистки храм в Джакарта, ранил трима души.

Ден след нападението в двора на католическа гимназия бяха хвърлени коктейли „Молотов“, но никой не пострада.

„Призовавам всички да разберем, че страната ни е многообразна“, каза Юдхойоно в навечерието на Деня на независимостта. „В духа на единство в многообразието ние трябва да продължим да укрепваме толерантността“.

В Малайзия средата на политическо противоборство е виновна отчасти за растящата „несигурност и недоверие“ сред етнорелигиозните общности, показва проучване на независимата изследователска организация Център „Мердека“.

Заради опитите на всеки от политическите противници да се представя като по-мюсюлмански от другия, за да запазят подкрепата на електората, правителството „се опитваше да наложи повече ислямски ценности в нормите на управление“, каза доцентът от сингапурската Школа за международни изследвания „Раджаратнам“ Фариш Нур.

Действията в посока ислямизация – демонстрирани от бушуващия дебат да се забрани употребата на думата „Алах“ от немюсюлмани и десетилетната политика, предоставяща привилигировано отношение на етническите малайски мюсюлмани – отчуждиха още повече немалайското малцинство.

За Амина Расул от ФЦИИД по-голямо сътрудничество между лидерите на различни религии и по-голяма подкрепа за междурелигиозните организации от правителството и международната общност би била една добра първа стъпка в борбата с нетолерантността.

„Наистина има нужда от доста застъпници и посредници, които да се движат сред различните вероизповедания и различните общности и да пропагандират толерантността“, каза тя. „Това е крайно необходимо“.

БТА