Златното време на бирата в Русия свърши

Медведев и Путин – любители на бирата. Колаж: топнюз

Водещите световни производители на бира залагаха някога изключително много на прословутата руска любов към пиенето, наливайки стотици милиони долари в нови заводи и мрежи за разпространение в стремежа си да се възползват от нарастващия интерес към бирата в страна, където водката господства отдавна.

С годините инвестициите се изплащаха. Сегашната кампания на Кремъл срещу алкохолизма обаче нанася удар на бизнеса, тъй като пороят от нови закони и акцизи, целящи да подобрят ситуацията с ужасно ниското равнище на показателя за продължителност на живота при мъжете, доведе до спад на бирения пазар, посочват пивовари.

„Без съмнение (Русия) стана трудна за правене на бизнес“, отбеляза Йорген Бул Расмусен, президент на Carlsberg Group, която инвестира около12 милиарда долара през изминалите 20 години в региона, от който разчиташе да получава 40 % от цялата си печалба. „Отчасти това се дължи на световната криза, от части – на лошата реколта, но до голяма степен причина са и значителните увеличения на акцизите и приетите нови закони,“ допълни той.

Големите западни бирени компании като Carlsberg, SABMiller и Anheuser-Busch InBev посочват, че скоростта на приемането на новите закони и повишаването на данъци е нанесла сериозен удар на пивоварите, които са се надявали продажбите в Русия да растат на фона на спада в Европа и САЩ. От 2010 година обемът на продажбите в Русия е спаднал с 20 %, а потреблението на глава от населението – 13 % заради повишаването на цените.

Местното подразделение на Anheuser-Busch отчете спад на печалбата за първото полугодие от 13% на годишна основа и затвори две пивоварни през изминалата година, посочвайки като обяснение по-високите данъци и регулаторния режим, който според компанията сега е един от най-строгите в света.

Руското подразделение на Heineken неотдавна продаде един от заводите си и обяви втори за продажба. Обединението на SABMiller и турската компания Andalou Efes съобщи, че няма да постигне целите си тази година, „заради отрицателното въздействие на измененията в законодателство“ в Русия, а Carlsberg Group, чиято Baltika Breweries контролира 38% от пазара, посочи, че няма да изпълни прогнозата си за глобалния растеж тази година главно заради затруднения в Русия.

Бързият спад, отчитан от пазара, бе рязък завой спрямо недостатъчно регулирания период на разцвет в средата на първото десетилетие на века, когато Русия дори не класифицираше бирата като алкохол. Между 2005 и 2007 година продажбите на бира в страната скочиха с почти 30 % и не бе необичайно да видиш руснаци, които се разхождат, пиейки бира от бутилка в 10 сутринта, сякаш е безалкохолно.

„До 2008 година пазарът на бирата бе слабо регулиран. Не ти трябваше лиценз, за да продаваш бира, акцизите бяха ниски и нямаше ограничения в маркетинга. Често бирата бе по-евтина от сода,“ посочи Ян Шакълтън, анализатор на бирения сектор от Nomura. „Имаше супер растеж и беше страхотно да произвеждаш бира, но вероятно беше прекалено хубаво, за да е вярно,“ допълни той.

През 2009 година руското правителство обяви война на алкохолизма, който тогавашният президент Дмитрий Медведев определи като „национална катастрофа“. Смъртта на всеки пети мъж в Русия е свързана с алкохол, според Световната здравна организация, а средната продължителност на живот на мъжа е само 64 години.

На следващата година Владимир Путин, който тогава бе премиер, подписа 10-годишен план за намаляване на консумацията на алкохол наполовина до 2020 година. През 2011 година Медведев подписа закон, класифициращ бирата като алкохолна напитка, затягайки контрола върху нея. Преди това всяка напитка с алкохолно съдържание под 10 % бе определяна като хранителен продукт. Новият закон незабавно въведе забрана на нощните продажби на бира. На първи януари влезе в сила забрана за рекламите на бира и продажбите на пиво в павилионите.

Истинският удар, по думите на ръководителите на компании, е постоянното увеличаване на акцизите. През 2009 година правителството облагаше само с 3 рубли (9 щатски цента) литър бира. През 2013 година налогът скочи до 15 рубли за литър, а ще се увеличи до 18 рубли през 2014 година и до 20 рубли през 2015 година. Това доведе до скок на цените на дребно с 10 % и спад на продажбите, посочи Юлия Дроздова от Euromonitor International.

Акцизите на водката също рязко се повишиха – с 33% тази година, евентуално още с 25 % през 2014 година и допълнително с още 20 % през 2015 година. Освен това тази година минималната стойност на бутилка водка значително се е повишила – от 125 рубли (3,79 долара) на 170 рубли (5,15 долара). Това доведе до спад от 28 % в производството на водка през първото полугодие. За първи път през първото полугодие на тази година водката представлява по-малко от половината консумация на алкохол в страната, докато продажбите на бира леко са се вдигнали до 32 % от общата консумация на алкохол, сочат данните на руската статистическа служба.

Производителите на бира предупреждават, че мерките за борба с алкохола могат да доведат до нежелани резултати, посочвайки подобни мерки, взети в Съветския съюз от Михаил Горбачов, които намалиха консумацията на алкохол, но също така рязко повишиха незаконното производство на алкохол и организираната престъпност. По-рано този месец Путин изрази подобни опасения и предложи по-бавно темпо на увеличаване на данъците. „Знаем какво беше преди, до какво доведе борбата срещу алкохола – хората просто започнаха да варят домашна водка и да пият денатуриран алкохол,“ посочи Путин.

„Превенцията при алкохолизма е трудна работа. Изисква големи усилия, финансиране, време и изобретателност, но ще има положителен и продължителен ефект,“ допълни той. Отношението към алкохола при някоя хора обаче не се променя. „Бирата е за деца,“ заяви неотдавна руският войник в отпуск Дмитрий Козлов, пийвайки си водка следобед в централна московска кръчма. „Водката е за истинските мъже,“ допълни той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.