Искането за морал не е достатъчно, трябва да си върнем икономиката от мафията

Снимка: Булфото

Летните протести показаха, че българските граждани не се страхуват вече да адресират, дори и с насилие, проблема с корупцията на политическия елит и неговото сливане до степен неразпознаваемост с тъмни икономически интереси. Затова съвсем разбираемо протестиращите произведоха разделителната линия между гражданите и мафията и си поискаха държавата обратно. Хората искат в управлението на държавата им да влизат кадри, които служат на общия интерес, а не на донорите си. Заговори се за морал и прозрачност в политиката.

Но дълбоко впечатление прави крещящата липса на дебат върху икономиката на страната. Защо превъзбуденото говорене за мафия произведе дебат само за политическата ни система, пропускайки самата сфера на действие на нечестните икономически играчи? Искането за морал не е достатъчно, освен държавата, трябва да си върнем и икономиката от хватката на мафията, иначе проблемът със сливането на политически и икономически играчи в ущърб на гражданското общество ще продължи да се възпроизвежда.

Започвам с това, че масово разпространеното схващане за най-новата ни история е, че през социализма икономиката е политизирана: държавата притежава всичко и ръководи стопанството с идеологически и неефективно, вместо с научна и ефективна пазарна рационалност. Това налага деполитизиране и освобождаване на пазара от хватката на идеологията след 1989. Икономиката и политиката трябва да се автономизират една от други. Това възможно ли е, обаче?

Процесът на сливане на политическата и икономическата сфери, от който последният най-фрапиращ пример бе назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, е закономерен процес в пост-социалистическото развитие на България. Тоест, това не е толкова проблем на липсата на прозрачност, колкото зла необходимост, произвеждана от всички икономически реформи след 1989.
Първородният грях на свободния пазар е политически; той е продукт на волята и организацията на политическото в най-чист вид (държавата).

Приватизацията не е единствения пример за сливането на политическото и икономическото. Наскоро изкочиха предложения за законопроект за държавно субсидиране на медиите, а всички помним големите дебати от миналата година дали е редно държавата да субсидира частните училища наравно с държавните. Част от поддръжниците на тази реформа изказаха силния аргумент, че така всички деца ще имат равни възможности, независимо къде учат. Съгласна съм. Но никой не отбеляза колко естествено и спонтанно поддръжниците на реформата защитаваха държавната намеса. Това означава, че въпреки теорията за свободните икономически играчи, напрактика конкуренцията между училищата (частни и държавни) е всъщност първо политически, а след това икономически процес.

Накратко, ако пълното разделяне на политическото от икономическото е структурно невъзможно, след като примерите ясно показват, че пазарът не може да се роди и функционира без държавата, може би е редно да изоставим това искане. Представете си за момент пазарна икономика без политическа намеса: кой ще гарантира частната собственост със законодателна и репресивна дейност? Кой ще организира и регулира свръхусилията по строене на инфраструктура: пътища, енергия, телекомуникации, така необходими за успешното развитие на бизнеса? Трябва да се примирим, че няма как да автономизираме напълно политиката от икономиката. Но това не означава да се примирим, че винаги ще имаме мафия. Напротив.

Какъв би бил ефектът за протестите? Нека се политизираме докрай: освен държавата, трябва да си върнем и икономиката. Клубът на свъхбогатите в българия – КРИБ – подписа хартата срещу плутокрацията („управление на богатите“), т.е. подписа се срещу себе си. Но докато не разберем, че нито един икономически играч не може да съществува отвъд държавата и политическото, проблемът с мафията няма да спре. Време е да разширим справедливите си искания за демократизация така че да обхванат и икономическата сфера. Не е ли ясно, че нелегално, но също и легално забогателите са в състояние и имат потенциал да си купуват политици? Че дори и легален, трансферът на държавни средства (субсидии, дотации) създава близки врзъки между политически и икономически елити. И макар че невинаги потенциалът се реализира, самото му съществуване е достатъчна причина да се страхуваме, че държавата ни ще бъде открадната от нас.

Демокрацията в икономиката не е утопия, или поне не по-малка от утопичното искане за „чист пазар“ свободен от политическа намеса. Ако гражданите притежават работните си места и работят наистина за себе си, а не за някой друг, това ще премахне напълно опасността от мафиотизиране на държавата и монополизиране на икономиката от едрите играчи тип КРИБ. Ще премахне и причината и за двата протеста от тази година: монополизацията и изключването на гражданството от контрол над собственото си възпроизвеждане. Защото монополът (и в политиката, и в икономиката) е по дефиниция изключване и присвояване на изключителни права в ущърб на множеството.

……..
* Авторката е докторант по социология в ЦЕУ, Будапеща.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.