Швейцария – красивото клише
Франс прес
Просторни ливади и долини, обрасли с тучни треви. Крави, пасящи спокойно пред импозантна каменна хижа… Образът на Швейцария от пощенските картички очарова и буди възхита в другите държави; не един земен край изтъква гордо – с право или без, своето сходство със страната на кантоните.
Ливан – Швейцария на Близкия изток. Словения – Швейцария на Балканите. Кашмир – индийската Швейцария. Барилоче – една Швейцария в Аржентина… „Кажи-речи навсякъде по света има страни и области, сравнявани с Швецария“, констатира историкът Франсоа Валтер, преподавател в Женевския университет.
Така например географ, публикувал своя труд в края на 70-те, оприличава с швейцарската конфедерация общо 183 територии на петте континента. „Само в Европа са изброени 125 наименования“, уточнява Валтер.
Сред тези „задгранични Швейцарии“ виждаме например Сан Карлос де Барилоче в планинската провинция Рио Негро, на 1650 километра югозападно от Буенос Айрес. Всеки посетител на това туристическо място може да се снима с истински санбернар пред автентична дървена хижа.
„Още от началото на 20-и век тук живее голяма швейцарска общност. А и природата ни много прилича на алпийската“, обяснява Леополдо Тибери от градското туристическо бюро. Градът поддържа и развива приликите, пренася ги дори в кулинарната сфера – един от местните специалитети е известното… „фондю“!
В други случаи сходството е по-трудно доловимо. „Африканската Швейцария“ – Свазиленд, дължи това прозвище само на зелените си хълмове и малката площ. А търговското пристанище Циндао на Жълто море, заливано от мусоните, е наричано „Китайската Швейцария“ само заради сградите в баварски стил, наследени от неговото минало на германска колония.
„Образът на Швейцария в чужбина се гради до голяма степен на клишета, изтъква Марсиал Паские, който преподава публичен мениджмънт и през 2009 г. е публикувал проучване по въпроса. Клишетата са свързани най-вече с пейзажа, но включват и някои стоки като часовниците или шоколада, неща примамливи в колективното въображение.“
Дори Франция не може да устои пред възхитата от страната на Русо, както показват множеството миниатюрни „Швейцарии“ на френска територия („Елзаската Швейцария“ в департамент Ба Рен или Долен Рейн, б. р. , „Нормандската Швейцария“ край хълма Пенсон, „Бретонската Швейцария“ в Кенеканския лес и др.), кръстени така заради живописните гледки.
Което всъщност навява определени внушения. „В края на 18-и век, когато започва да се развива туризмът и се появяват сравненията с Швейцария, алпийският пейзаж е смятан за класически декор, присъщ на всяка идилия“, разказва Франсоа Валтер.
„Сравненията с Швейцария бързо стават средство за привличане на клиенти, за насочване на вниманието към красивите гледки“, пояснява историкът. Според него много от „швейцарските“ географски алюзии „са чиста проба измислици на професионалисти в туризма с рекламна цел“.
И не става дума само за гледките. „Зад географията стои общество, олицетворяващо един идеал за демокрация и свобода“, посочва Марсиал Паские. Той набляга върху „привлекателния“ политически и икономически модел на конфедерацията, макар и посбръчкан тук-таме от данъчната й политика.
„Многото езикови и културни общности в Швейцария живеят съвместно вече над 200 години. Това означава доста за държави като Ливан или Руанда с оглед напрежението между общностите там“, отбелязва Паские.
Красиви пейзажи, финансово процъфтяване, стабилна демокрация… „От образа на Швейцария е покълнал и е израснал един идеал“, обобщава Франсоа Валтер. „Идеал“, свързан частично с реалността, а отчасти и с различни фантазии, подхранвани от литературни митове като „Хайди“ (детски роман на швейцарската писателка Йохана Спири, б. р.).
„Хората търсят образа на изгубения рай – свят, в който човекът живее в хармония с природата. Тук май отново ще си припомним за Жан-Жак Русо“, усмихва се изследователят.
БТА