Полша помпа военни мускули
Единствена голяма страна в Европа, която увеличава военните си разходи, Полша иска по-голяма тежест в НАТО
На отвесен склон близо до река Висла във Варшава се издига полският военен музей. Колекция от танкове, самолети и артилерийски оръдия отдават дължимото на една история на военна доблест, белязана със слава и травмата на житейското поражение. Фактът, че хищни съседи на два пъти смазаха Полша и нейните съюзници не разполагаха със средства да й помогнат, остави неизлечими белези. Макар и непоколебим член на НАТО от 1999 г. и част от ЕС от почти десетилетие, Полша не възнамерява да сваля гарда.
Дясноцентристкото правителство на Доналд Туск преведе успешно Полша през катаклизмите на изминалите пет години и полската икономика постигна растеж с една пета от 2009 г. насам. След като бе преизбрано през 2011 г., правителството наложи стриктни ограничения на разходите на повечето ведомства и прие за свой приоритет модернизирането на въоръжените сили. Бюджетът за отбрана през 2013 г. в размер на 9,5 млрд. щатски долара е със 7 процента повече от миналогодишния. Това приближава Полша до изискуемите два процента от брутния вътрешен продукт, които всички страни членки на НАТО се предполага, че трябва да спазват, но много малко от тях го правят.
Министърът на отбраната Томаш Шемоняк съобщи, че 43 млрд. щатски долара е определената сума за нови оръжия през следващите 10 години, които да заменят остарялата бойна техника, голяма част от която от съветско време. Делът от бюджета за отбрана, предвиден за оборудване, ще се увеличи от 15 на 33 на сто. Шемоняк ще купува още система за противоракетна отбрана, нови кораби за военноморските сили, модернизирани танкове, тренировъчни бойни самолети, 70 хеликоптера, безпилотни летателни апарати и по-добро оборудване за сухопътните войски.
Това е част от една военна реформа, започнала с отмяната на военната повинност през 2009 г. Новата изцяло доброволческа армия от около 65 000 души редовни войски, подсилена от доста по-многоброен резерв, мобилизиран за частичен период, е много по-подвижна и с по-голяма възможност за развръщане от тромавия си предшественик. Това е жизненоважно за експедиционните мисии, които извършва НАТО след края на Студената война.
Зад всичко това стои ясно политическо намерение. От лоялност към Америка, Полша се присъедини към „коалицията на желаещите“ на Джордж Уокър Буш и изпрати бригада, която да се бие в Ирак. Варшава изпрати контингент от 2600 души в негостоприемната провинция Газни в Афганистан, където загинаха близо 40 полски войници. Все повече Полша търси начин да увеличи влиянието си в НАТО, в съответствие със своята големина и започналия наскоро подем. Ако разполагаш с модернизирани въоръжени сили, които могат да бъдат въведени в действие в случай на криза, получаваш място на масата за взимане на решения, особено когато други страни съкращават бюджетите си за отбрана.
Вероятно заради историята, но несъмнено и заради географията поляците се опасяват от „двойното зло“, а именно, отказ от изпълнението на поетите ангажименти от страна на европейските членки на НАТО и американското стратегическо „ребалансиране“ в Азиатско-Тихоокеанския регион.
Външният министър Радослав Шикорски напомня за безпомощността на Европа пред лицето на сръбската агресия в Босна преди 20 години. Той смята, че Европа трябва да поеме повече отговорност за гарантирането на сигурността в задния си двор, тъй като една финансово затруднена Америка продължава да ограничава военното си присъствие там.
Друга тема, повдигана в полската политика за сигурност, е необходимостта НАТО да се откаже от интервенциите в отдалечени територии и да наблегне на териториалната отбрана и по-тясната обвързаност с член 5 от Северноатлантическия пакт нападение срещу държава член на НАТО се смята за нападение срещу всички нейни членове. Полша изтълкува военната кампания в Либия от 2011 г. като ненужно отклонение от същинските цели на НАТО.
Шикорски отбелязва бързото нарастване на руския бюджет за отбрана – тази година той ще бъде увеличен с повече от една четвърт – и войнствения тон, който Кремъл на Владимир Путин Кремъл използва срещу Запада. Той нарича отношенията между Варшава и Москва „прагматични, но крехки“, а след войната между Русия и Грузия през 2008 г. според него евентуален конфликт в Европа е твърде възможен.
Полша и други страни, външни граници на НАТО, бяха обезпокоени от руско-беларуските военни учения с кодови наименования „Запад“ и „Ладога“, проведени през 2009 г, на които бяха направени симулационни нападения срещу Балтийските държави и Полша. Те също така насочват вниманието към повишената активност на руски бомбардировачи в близост до въздушното пространство на страните членки на НАТО и заплахите на Москва за превантивни нападения срещу части от европейската система за противоракетна отбрана, която Америка разполага поетапно.
Признак за нарастващото влияние на Полша в НАТО е военното учение „Стедфаст-Джаз“, което ще се проведе през ноември в Естония, Латвия, Литва и Полша. „Стедфаст-Джаз“ е най-мащабното учение по рода си след края на Студената война. В него ще участват около 5000 военнослужещи по земя, въздух и море. Официално заявените цели на учението са две, но то има и една неформална задача. Първата е да се постигне напредък по „инициативата за свързани сили“ – опитът на НАТО да удържи трудно постигнатите успехи в Афганистан като различни сили бъдат научени да работят заедно преди военната мисия там да наближи края си.
Втората е да се изпитат системите за командване и контрол на 13-хилядния отряд за бързо реагиране на НАТО – мощен съвместен отряд с високо ниво на готовност и капацитет за незабавно развръщане, който може да бъде използван за спешни случаи, възникващи извън обичайната зона на действие или да бъде фронтова линия в колективната отбрана. Необявената цел е да бъде вдъхната увереност в най-близките до Русия членове на НАТО, че чл. 5 все още е опората на алианса.
Недостатък обаче е фактът, че около 70 процента от военнослужещите, които ще вземат участие, са от Полша, нейните партньори от Вишеградската четворка Чехия, Словакия и Унгария и Балтийските държави. Франция ще се включи с 1000 военни, а Великобритания ще изпрати два военни кораба. Америка може да отдели само една рота от 200 войници, а други страни дори няма да вземат участие. Подобно „демонстративно“ учение е планирано за 2015 г., когато мисиите в Афганистан ще са приключили, но има страхове, че раздутите бюджети за обучение притеснението да не бъде обидена Русия може отново да ограничи броя на участниците.
Полша най-малкото ще продължи да разгласява шумно това, че спазва поетите ангажименти. Варшава се надява, че нейният пример ще мотивира други страни да не режат с голямата ножица бюджетите си за отбрана. Има обаче основание за притеснение. Безкрайната криза в еврозоната означава повече натиск върху вече незадоволителните разходи за отбрана. В същото време Барак Обама твърди, че е дошло време Европа да стане доставчик, а не консуматор на сигурност. За поляците това е застрашителна комбинация.
БТА