Ангела Меркел „в перфектен синхрон“ с националното настроение

Ройтерс

Ангела Меркел. Снимка: АП/БТА

Германците спят по-добре, когато не знаят как се правят вурстчетата и законите, е казал някога Бисмарк. Век и половина по-късно, Ангела Меркел изглежда моделира предизборната си кампания съобразно съжденията на германския „железен канцлер“; днешният модерен канцлер избягва да обсъжда подробно какво ще прави с третия си мандат, а вместо това набляга на личното си обаяние в прокарването на политическите си послания.

След пет седмици германците ще гласуват на избори, смятани за най-важните тази година в Европа, континент, който се бори да се възстанови от годините на финансова и икономическа криза. И въпреки това няма практически никакъв дебат по големите проблеми, които очакват Германия – от справянето с последствията от отказа от ядрената енергетика, до проблемите на застаряващото население и създаването на визия за бъдещето на еврозоната.

Различията между големите партии също не е лесно да се дефинират. Меркел дотолкова сближи позициите на своя Християндемократически съюз (ХДС) с тези на опозиционните Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и Зелените по въпросите на енергетиката, заплащането и семейната политика, че за много гласоподаватели партиите станаха практически неразличими.

Това придаде на кампанията за парламентарните избори сюрреалистично усещане. Няма съмнение, че тя вече е започнала; цветните партийни плакати по улиците и първата седмица срещи на Меркел с избиратели, след връщането й от ваканция в Алпите, доказват това.

Но във въздуха не се усеща въодушевление. Проучванията на общественото мнение, които дават предимство на консерваторите на Меркел пред социалдемократите, не са се променяли от месеци. Както често става в Германия, в медиите се появи нова дума – „Nichtwahlkampf“, или не-кампания – за да опише това смущаващо състояние на нещата.

По-малко гласоподаватели

Тревогата се засилва от две изследвания, от Фондация Фридрих Еберт и от Фондация Бертелсман, които показват рязък спад на участието на германските гласоподаватели в избори. Според проучването на Фридрих Еберт, 18 на сто по-малко германци гласуват на националните избори спрямо равнището преди три десетилетия, което е вторият най-голям спад сред западните демокрации след Португалия.

С участие от около 70 на сто, германците все още гласуват повече от британците и американците, съответно с 65 и 57 на сто. Но въпреки това в Германия се питат дали липсата на политически дебат не представлява заплаха за демокрацията като цяло.

„Една от причините хората да гласуват по-малко е, че партиите са станали толкова еднакви“, казва Клаус-Петер Шьопнер, ръководител на института Емнид за проучване на общественото мнение. „Големите вече не се различават една от друга по важните въпроси“.

В началото на 90-те, казва Шьопнер, около 30 на сто от германците са казвали, че за тях няма значение дали ХДС или ГСДП са във властта. Сега тази цифра достига смайващите 70 на сто. Миналия месец президентът Йоахим Гаук, който обикновено избягва вътрешната политика, публично порица германските политици, че не са обяснили различията в политиката си.

„Тези, които избягват яснотата днес, създават негласуващите утре“, каза Гаук, бивш лютерански пастор и източногермански дисидент.

Когато миналата седмица й беше зададен този въпрос, Меркел се отнесе пренебрежително. „Ако има някакви прилики между партиите, това не е толкова лошо нещо“, заяви тя. „Не мисля, че хората искат да слушат за различията ни през цялото време. Те просто искат проблемите им да се решават“.

Кой наистина разбира?

Би било нечестно да се хвърля цялата вина за нарастващата апатия на гласоподавателите върху Меркел, казват Шьопнер и неговият колега Манфред Гюлнер от института Форза. Важен фактор, смятат те, е все по-раздробената партийна система, която принуди политиците да обмислят коалиции, които биха били немислими в миналото.

В този нов свят, гласоподавателите може да подкрепят ГСДП или Зелените и накрая да видят избраната от тях партия да влиза в коалиция с традиционните врагове, консерваторите на Меркел. Това убеди някои германци, че няма смисъл да участват в изборния ден.

Друго обяснение е засилващото се усещане, че политиците се грижат за собствените си интереси, вместо за обществените, добавя Гюлнер. Това усещане се засили след серия от скандали. Двама от министрите на Меркел бяха принудени да подадат оставка, защото са плагиатствали за докторските си дисертации. Кампанията на опонента й от ГСДП Пер Щайнбрюк започна катастрофално, след като се разкри, че е получил общо 1,2 милиона евро за изнасяне на речи, докато е бил член на парламента. Сега мнозина гласоподаватели го смятат за алчен и го отхвърлят.

Друга причина хората да не участват е сложността на проблемите. Мнозина просто не разбират тънките моменти от кризата в еврозоната, преминаване от ядрена към възобновяема енергия и подробностите за онлайн-подслушването от Националната агенция за сигурност на САЩ.

„Кой наистина разбира какво става там? И кой наистина разбира какво политиците призовават да се направи по тези проблеми?“, пита Шьопнер.

Отговорът на Меркел, досущ като на Бисмарк, е нещата да си останат прости. На първата голяма среща с избиратели по време на кампанията си, тя се плъзна по повърхността на проблемите. Говорейки в Зелигенщат, средновековно селище край Фанкфурт, Меркел почти не говори за Европа и не спомена изобщо най-голямата политическа инициатива от втория си мандат – „Energiewende“ или промяната на енергийните източници.

Нейният рейтинг на одобрение от 60 на сто е повод за завист за останалите европейски лидери. Въпреки това е трудно да се намери германец, който да е наистина ентусиазиран поддръжник на Меркел. Монотонната й 25-минутна реч в Зелигенщат не можа да събуди вълнение дори у най-разпалените й привърженици.

Но тя представлява стабилността, сигурността и приемствеността. Според новата книга „Германецът – Ангела Меркел и ние“ от Ралф Болман, тя е „в перфектен синхрон“ с националното настроение.

Тя не претоварва германците с подробности. А това, което й липсва като визия и вдъхновение, компенсира с доверие. Махнете блясъка и политиката от една предизборна кампания и всичко, което остава, е личността. Това може да означава по-слабо участие на изборите на 22 септември, но изходът от тях е несъмнен.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.