Как в „Туитър“ изгря звезда на политиката
Стела Крийзи е млада, тя е жена и е много руса. Няма обаче много анекдоти за този британски политик да са я бъркали със секретарка или стажантка.
Има обаче един: през 2011 г., година след като е избрана в Камарата на общините от опозиционата Лейбъристка партия, Крийзи влязла в асансьор в Уестминстърския дворец, но била спряна от депутат от Консервативната партия. Държавният министър Андрю Робатан й казал, че този асансьор е само за членове на парламента. Решил, че тя е изследовател. „Не можете ли да четете?“ – сопнал се той.
Трийсет и шест годишната Крийзи не се обидила. Но неотдавна в интервю спомена, че е смъмрила 62-годишния Робатан за това, че казал и на друга жена, която не е народен представител, да излезе от асансьора. „Казах му: „Не се ли сещате, че като сте груб с хората, те си мислят, че всички сме такива?“. Той отвърнал: „Ами писнало ми е от такива, които идват тук и ползват нашите удобства“. Тогава го попитах: „Ние сме тук благодарение на тях, не се ли сещате?“.
Действително повечето истории, разказвани за Крийзи напоследък, са за нейната смелост, за близостта й с избирателите, и най-интересното – как тя може да се окаже една от надеждите на лейбъристите за връщане на власт. Тя е една от малкото жени (147) в Камарата на общините, която има 650 членове.
Когато за първи път прекрачила прага на парламента през май 2010 г., Крийзи си сложила слушалките и си пуснала песента на Стоун Роузес „Тя бие барабаните“ /“Миналото бе твое/ но бъдещето е мое/ времето ти изтича“/. Направила си е специална плейлиста за случая.
От този момент Крийзи също много пъти „била барабаните“ и си създала репутация на ефективен участник в кампании, който съчетава традиционната политика с умела активност в социалните мрежи и в група активисти, в която е била още от тийнейджърските си години, когато е ходила да протестира в студа по пристанища. „Тази депутатка няма да отстъпи“, пише за нея в заглавие на своя статия в. „Гардиън“.
Първо тя се впусна в продължителна борба с институциите, отпускащи потребителски кредити с висока лихва, което принуди правителството в края на миналата година да даде на регулаторните агенции право да слагат таван на разноските по кредитите във Великобритания. Миналия месец тя погна обидните шеги срещу жени в „Туитър“, както и самата социална мрежа – това може да се окаже в крайна сметка моментът, в който тя се превърна действително в популярна фигура на острова.
Когато журналистката Каролин Криадо-Перес, провела успешна кампания изображенията на жени да останат на британските банкноти, започна да получава в Туитър заплахи, дори смъртни, Крийзи се обяви в нейна защита и скоро след това самата тя бе взета на мушка. Започна получава в електронната си поща снимки на маскирани мъже с ножове, както и открити заплахи от потребители с псевдоними като @убийкрийзи и @убийкучкитевпарламента.
Тя заклейми нападателите като лумпени, съобщи в полицията и концентрира вниманието си върху „Туитър“, като призова комуникационната платформа да преразгледа глобалната си политика в областта на сексуалния тормоз. Първоначално британското ръководството на компанията реагира на публикациите на Крийзи, като я блокира и изтри акаунтите на тормозещите я. След това обаче даде тържествено обещание да промени политиката си и да сложи бутон „докладвай злоупотреба“ към всяка публикация, но Крийзи иска повече.
„Мисля, че „Туитър“ не разбира решимостта и упоритостта, не само моите, но и на всички нас“, заяви тя и поиска създаването на „паник бутон“, който да докладва, че е атакуван даден акаунт, а не само отделни публикации. „Ще ги държим отговорни за това“. Крийзи, известна в партията си с псевдонима „Света Ела“ (игра на думи с английското изписване на името й – Stella – St.Ella – бел.пр.), не страда от липса на фенове от другия край на политическия спектър. Близкият до правителството уебсайт ConservativeHome, я нарече „най-интересният лейбърист член на парламента“, приветствайки „разумният й подход“ към публични разходи и правителствения дълг.
В момента тя е говорител на опозицията по въпросите на предотвратяване на престъпления, но може да й бъде дадена и по-важна роля преди конференцията на лейбъристката партия следващия месец. „Тя е нещо като звезда“, заяви депутатът консерватор Ричард Бейкън, който е работил със Стела Крийзи в комисията за публични отчети към Камарата на общините. „говорят за нея като за бъдещ лидер“, каза Бейкън. „Ако Лейбъристката партия си знае интереса, трябва да погледне към нея“.
За разлика от Консервативната партия, която роди Маргарет Тачър, Лейбъристката никога не е избирала жена за свой лидер. Крийзи бе избрана от листа, в която имаше само жени, но признава, че партията има още път какво да направи за равенство между половете.
Лейбъристката партия е в трудна ситуация. Продължава да е най-популярната партия, но има най-непопулярния лидер – процентът на одобрение за Ед Милибанд спадна до ново рекордно ниско ниво. В социологическо проучване на агенция Ипсос, публикувано през август, 15,55 на сто от анкетираните изразиха недоволство от него, а само 17 процента заявиха, че го одобряват.
Половината от запитаните (и 4 от 10 гласували за лейбъристите) заявиха, че не са наясно каква е точно каузата му. Никой няма защо да гадае какви са убежденията на Крийзи. Вманиачен потребител на „Туитър“, публикуващ „вероятно повече, отколкото трябва, но не толкова често, колкото ми се иска“, тя споделя вижданията си със своите 37 825 последователи по няколко пъти на ден.
Тя е безпощаден феминист („майка ми е феминист, баща ми е феминист, брат ми е феминист“), който досега е подкрепял обществените кампании срещу сексуалното насилие и обикновения сексизъм от времето, когато е била в девическа гимназия. „Чувствам как феминистите от моето поколение изтърваха донякъде инициативата“, казва тя. „Не бяхме толкова настоятелни, колкото трябваше. И сега сме свидетели на нещо като ответна реакция“.
Стела Крийзи е завършила Кеймбриджския университет и има докторантура по социална психология от Лондонското висше училище по икономика. Тя открито защитава становището си, че правителството трябва да участва дейно в регулирането на пазара и да бъде близо до ежедневните проблеми на хората. След като няколко семейства от Уолтамстоу, избирателния район на Крийзи в Североизточен Лондон, се срещнаха с нея заради проблеми със спираловидно растящите им дългове, тя отиде на местната главна улица, за да преброи кредитните институции и заложните къщи. Бяха 12, спомня си един от съветниците й. Някои от тях, като „Уонга“ например, начисляват лихви на финансово затруднените заемополучатели в размер на над 4000 процента на година за краткосрочни заеми.
Това, което бе причина за безпокойството в тази част на столицата с етнически смесено население, предимно от работническата класа, се оказа национален проблем – 9 от 10 британци казват, че лихварите се възползват от уязвимостта на хората. Това показва социологическо проучване на агенция Югов, публикувано този месец.
Дъщеря на оперна певица и учител на деца със специални нужди, тя винаги е участвала в обществено полезни дела. По време на кампания е срещнала и партньора си. Сега той работи за армията.
Когато на 15 години е влязла в Лейбъристката партия, е изживяла нещо, което нарича „момент на просветление“. Докато крещяла срещу стадо овце, натоварени на контейнеровоз, близо до родния й град Колчестър, в знак на протест срещу предстоящия им износ, тя осъзнала, че ще е много по-лесно да постигне целта си, ако спечели местните избори и получи контрол над пристанището.
Какво е научила за краткия си престой в британската политика? „Чувствам се безсилна, когато хората смятат, че трябва или да бъдеш активист, или политик“, казва тя. „Аз съм и двете“.
БТА