Ексцентрична бъркотия и власт на екс – опс!
Експолитици, екслидери и ексуправляващи експериментират екстравагантно с ексцентрични идеи, с които само помагат на настоящия „експертен” кабинет на екскомунистите да консумира в бъркотията властта си на екс.
Не е задължително това да се се случва нарочно като част от някакъв план на централно подчинение, но по липса на идеи в дълбочина на повърхността бълбукат всякакви плитки оферти.
Най-новата, за която се разчува днес, е клонинг на лошата ГЕРБ, която ще се нарича БАСТА (няма значение как се разчита абревиатурата – търсен е ефектът на ексцентричното название).ГЕРБ вече беше достатъчно ексцентрично съкращение и явно някой е решил да повтори на семантично ниво успеха с претенцията да бастиса матрицата на едносезонното цвете.
Кой е съветвал новата циганска партия, която преди седмица се създаде „ в ляво от центъра” (отново на ръба на закона, който по принцип не допуска етнически партии), да си избере конфузно название, нямам представа. Но някой може и да се е изгаврил с предполагаемо не особено грамотните бъдещи партийни членове с названието ОПС- известно възклицание в разни западни езици, използвано при лапсус, познато (най-вече) и на децата у нас от вносните детски предавания по телевизията.
С ефектно предложение се отличи и Стефан Софиянски, който си предложи партията като подарък на всеки, който я пожелае. Може и да е някаква шега, но не е от най-нежните. Защото напомня за „три синджира роби”.
Както вече писах, забележително ексцентрично е и кой защитава най-гръмко властта в публичното пространство извън редиците на онези, на които официално се плаща за целта. Косвено острие на управлението, в което уж не участва, най-напред стана Волен Сидеров. После от ЕС наредиха той да бъде скрит и след обсъждането на ролята му в Брюксел на 2 юли, големият борец за освобождение на България от Европа си подви опашката.
На повърхността изплуваха един Шамар и едно Петно – единият криминално проявен в ефира на официозната ТВ7 с антисемитско изстъпление, а другият стар познайник на затворите, а вече и лично на премиера Орешарски, с когото си преговаря в качеството на кандидат да линчува протестиращите срещу властта.
Но понеже и това им беше малко в ексцентричния сценарий, от задкулисието към Шамара и Петното беше присъединен и Царя, който дума по дума повтори всички самозащитни мантри на проруската коалиция срещу правото на българите да протестират.
Най-интересно ми се вижда ашладисването на бунтарката (срещу Станишев и неговия кръг в партията) Татяна Дончева с винаги подмолния неин антипод Георги Първанов.
Ако очаквате да включа в списъчето напъните на един изпълнителен директор да изпълни поредната поръчка чрез създаване на гражданско движение, начело със себе си, лъжете се. Вярно е, че грандоманията на ексконферансието от пловдивските механи е несериозна, но е само „екс” , макар и егоцентрична.
Това не е достатъчна причина да припомням известното на всички житие на Борисов, Сидеров и още по-дребни популисти, от които изпълнителният директор взима пример в амбицията си да изиграе още веднъж позната роля и публиката, готова да настъпва поредната скъпо платена мотика.
Състезанието по ялово остроумие продължава. Опс!