Отварянето на досиетата в Полша засяга и невинни
Ванеса Гера, Моника Шчисловска
В едни от най-мрачните дни на комунизма с вечерни часове и танкове по улиците на Варшава, активистът на Солидарност Анджей Кравчик бил арестуван с раница, пълна с позиви за саботиране на режима.
Това, което следва за него днес, 25 години по-късно, съсипва живота му.
Кравчик бе принуден да подаде оставка като външнополитически съветник на президента Лех Качински, след като седмичното списание „Впрост“ се сдоби с документ, подписан от него в ареста през 1982 г., с който той се съгласил да сътрудничи на омразната тайна военна полиция в замяна на свободата си.
„Това е катастрофа за мен“, казва Кравчик и добавя, че е бил изнуден да подпише, но никога не е шпионирал никого.
Сега в Полша предстои голям брой публични фигури да се изправят пред подобни обвинения, тъй като днес влиза в сила нов закон, изискващ близо 700 000 души от публичната сфера в тази страна с 38-милионно население – включително журналисти и учители – да бъдат проверени за сътрудничество с тайните служби от съветско време. Законът е част от кампания на президента и министър-председателя – близнаците и бивши активисти на Солидарност Лех и Ярослав Качински, да очистят обществения живот от онези, които са сътрудничили с комунистическите разузнавателни служби. Това разчистване на сметки бе до голяма степен избягвано по време на безкръвния преход към демокрация, който започна през 1989 г.
Разкритите досега при изследването на архивите през миналите години основно са бивши антикомунистически активисти и служители на римокатолическата църква. Иронично е, че точно това са групите, на които братята католици Качински разчитат за подкрепа. Осъзнавайки този проблем, правителството подготвя отделен закон, който ще отстрани бивши висши полицейски служители от публични постове и ще ги лиши от високите пенсии, с които живеят мнозина от тях днес. Според Кравчик законът е равнозначен на „интелектуално фиаско“. Той смята, че законът ще опетни някогашни жертви, които са се поддали на изключително силния по онова време натиск, но не са навредили на никого.
„Справедливостта трябва да бъде въздадена на носителите на злото, на онези, които изградиха тази система“, казва той. Кравчик разказва, че е бил изнуден да подпише споразумението за сътрудничество при изтощителен 10-часов разпит, в който агенти от тайните служби му казали, че му предстоят три години затвор и че може да бъде изнасилван от други затворници.
Когато подписал, той бил освободен и се върнал вкъщи при бременната си жена. Продължил нелегалната съпротива, без да е помогнал по какъвто и да е начин на тайната полиция. Доказателство за това според него е фактът, че никой от неговите съмишленици не е бил задържан.
Той е поискал специален съд да проучи и изясни неговия случай. Докато чака решението на съда, той е без работа, а някои от бившите му колеги го избягват. Това е тежко падение за човек, който до неотдавна беше член на делегациите при посещенията на държавния глава при Джордж Буш, Тони Блеър и Ангела Меркел.
Поддръжници на закона и на процеса, известен като „проверка“, се обосновават, че той ще помогне на жертвите на комунизма, като им разкрие кой ги е шпионирал.
Антони Дудек, историк от Института за национална памет (ИНП) – държавната институция, която съхранява документите от комунистическата ера, се застъпва за „възможно най-широко“ отваряне на архивите, за да се помогне на поляците да разберат ходовете на комунистическия режим.
„Голяма част от поляците не са наясно с обхвата на вредите, причинени от диктаторския режим в различни сфери на обществения живот“, казва той. При демокрацията, добавя Дудек, хората имат право да знаят за миналото на обществените фигури, които „им казват как да живеят, кое е добро и кое лошо“.
Критици все пак предупреждават, че броят на тези, които трябва да бъдат проучени, ще претовари ИНП. В него се съхраняват 86 километра документи в секретни досиета на тайните служби за сигурност. Ще се претоварят и съдилищата. Някои хора ще трябва да чакат може би години, за да научат съдбите си.
Новият закон заменя по-ограничения по обхват закон от 1997 г., който изисква проверка на политиците на изборни длъжности и на служители като съдиите, наброяващи около 28 000 души. Сега броят на лицата, подлежащи на проверка, се увеличава до стотици хиляди в 53 категории, включително учители, журналисти, директори на училища, дипломати, общински и областни служители, шефове на държавни компании, издатели и други, родени преди 1 август 1972 г.
Служителите в публичния сектор, изобличени в лъжа, ще бъдат отстранени от служба за 10 години, а в частния сектор ще решават работодателите. Критици предупреждават също, че има опасност законът да засегне и невинните, като се има предвид, че строго секретните досиета, на които съдът разчита, за да се произнесе, понякога съдържат непълна или двусмислена информация, дори и лъжи, изфабрикувани от агенти, за да печелят точки пред началниците си. Днес досиетата разказват кога хората са сътрудничели – но често те не правят разлика между активни доноси и безвредна, обща информация, предадена под заплаха.
Дори Лех Валенса, основателят на Солидарност, се е защитавал в съда и е бил оправдан срещу обвинения в шпионаж.
Някои хора освен това обвиняват ИНП, че се е заел с лов на вещици срещу бивши информатори, без да е наясно с истината за онези сложни времена.
„ИНП е оглавен от фанатични хора с комплекси“, казва 52-годишният Кравчик. „Самите те не са били активни в борбата срещу комунизма – в повечето случаи са били твърде млади или твърде пасивни, за да направят нещо и сега се опитват да компенсират. „Те са много героични борци срещу комунизма, но чак днес, през 2007 г.“, добавя той.
Дудек, историкът от ИНП, който също ще бъде проверен, казва, че обвинението на Кравчик е напълно неоснователно. „Странно, че хората, които искат да отворят тези досиета, трябва да се обосновават, а никой не говори за вината на онези, които блокираха процеса повече от 10 години“. Други, обвинени в сътрудничество с комунистическите тайни служби, казват, че законът е дефектен.
„Законът не е създал механизъм, който да разкрие истината“, каза Малгожата Незабитовска, говорителка на първото демократично правителство в Полша и активистка на Солидарност. През януари, след двегодишна битка в съда, тя бе оправдана по обвинения в сътрудничество с бившите тайни служби битка.
„Пред съда служителите на някогашните тайни служби просто ще потвърдят това, което са написали“ в оригиналните досиета, каза тя. „А съдиите, които нямат необходимата информация, ще им повярват“.