Свободата на медиите в Италия – не е виновен само Берлускони
ДПА
Силвио Берлускони, който от двайсет години използва огромната си медийна империя, за да подхранва политическата си кариера, обикновено е смятан за главната заплаха за медийната свобода и плурализъм в Италия.
Берлускони контролира телевизионната компания „Медиасет“ и два национални вестника, известни със склонността си да очернят политическите съперници на своя господар. Семейната му фирма също така е активна в създаването и разпространението на филми, издателската дейност и финансовите услуги.
Все пак явният конфликт на интереси, свързан със скандалния трикратен бивш премиер, чиято политическа кариера сега е застрашена, след като той беше признат за виновен в данъчна измама, не е единственият проблем.
В своята класация за свободата на медиите в света за 2013 г. организацията „Репортери без граници“ постави страната на 57-мо от 179 места, като установи, че журналистите е трябвало да се сблъскват със заплахи от мафията, драконовски закони за клевета, ниски стандарти за свобода на информацията и политическа намеса.
„В Италия не съществува свобода на печата. Всички вестници принадлежат на могъщи бизнес групи, които ги използват не за да продават (издания), а за да нападат или да се защитават“, каза в сряда друг бивш премиер – Масимо Д’Алема.
Най-престижният вестник в страната – центристкият „Кориере дела сера“ – е контролиран от консорциум от групи от промишлеността, банковата сфера, недвижимите имоти, здравеопазването и застраховането начело с автомобилния производител ФИАТ, който също така притежава издавания в Торино в. „Стампа“.
„Помислете за ФИАТ. Той затваря всичките си заводи в Италия, а никой не пише за това, защото компанията контролира „Стампа“ и „Кориере дела сера“, каза Д’Алема на митинг на своята левоцентристка Демократическа партия (ДП) в село Таицано в Централна Италия.
Във време на рецесия компанията намалява домашното производство и се съсредоточава върху своя американски филиал „Крайслер“ и по-евтини заводи в Полша, Сърбия и Латинска Америка. Тя се оплаква, че враждебни профсъюзи възпрепятстват дейността й в Италия.
Друг главен всекидневник в Италия, „Република“, който се отъждествява с левоцентристки каузи, е собственост на Карло де Бенедети, отдавнашен бизнес съперник на Берлускони със значителни интереси в енергетиката, здравеопазването и автомобилните части.
Други водещи издания се притежават от бизнес лобито на страната „Конфиндустрия“ или от предприемачи в недвижимите имоти като Франческо Гаетано Калтаджироне, или от частни холдинги в здравеопазването като групата „Ангелучи“.
„В журналистиката няма такова нещо като „чисти ръце“. Тя винаги и навсякъде е компрометирана професия“, писаха в наскоро издадена книга за медиите и политиката в Италия Фердинандо Джулиано и Джон Лойд, двама репортери, работещи във Великобритания.
Според тях журналистиката в Италия, в допълнение на изкривяванията, предизвикани от Берлускони, по традиция е силна в пристрастието и слаба в „анализа, разкритията и внимателно балансираните репортажи“.
„Това е така не защото италианските журналисти не могат да правят такава журналистика: в действителност някои я правят. Но парите, които се дават, и често исканията на редакторите и собствениците са за журналистика, която се вмества в съществувалия преди това идеологически калъп“, писаха Джулиано и Лойд.
Според Д’Алема, който е известен със своето язвително остроумие и ниско мнение за медиите, италианските вестници са „приемливи“, когато делът на „лъжите“, публикувани от тях, „е под 70 процента. Но обикновено той е по-висок, доста по-висок, затова избягвам да ги чета.“
Коментарът му беше публикуван в петъчния брой на в. „Фато куотидиано“, който се гордее с това, че няма политически или икономически господари, но който често е смятан за симпатизиращ на насоченото срещу върхушката Движение „Пет звезди“ на сатирика Бепе Грило.
Говорител на Д’Алема не направи опровержение, но настоя, че цитатът на изказването му е бил резултат от „частично, на моменти изкривено и наложено описание“, направило думите му да звучат „безсмислено и извънредно спорно“.
БТА