Камерън отказва на Обама, Оланд покрепя удар по Сирия
САЩ изгубиха традиционния си основен съюзник за евентуална военна намеса в Сирия – Великобритания, но затова пък неочаквано получиха пълна подкрепа от Франция.Британският парламент отхвърли искането на премиера Дейвид Камерън да разреши по принцип участие във военна операция, но френския президент Франсоа Оланд подкрепи САЩ за удар в Сирия като заяви, че е за пропорционално и твърдо действие срещу режима.
Оланд даже обяви, че още до сряда може да бъде извършен удар срещу Сирия, но добави, че все пак всички варианти са на масата.
„Всяка страна сама решава дали да участва или не в дадена операция. Това е в сила и за Великобритания, както и за Франция“, посочи френският президент.
Евентуална военна намеса в Сирия най-вероятно няма да получи разрешение от Съвета за сигурност на ООН заради ветото на Русия и Китай. Оланд допусна обаче коалиция между европейски страни и Арабската лига.
След решението на парламента в Лондон секретарят по отбраната на САЩ Чък Хейгъл заяви, че страната не се е отказала да търси силова санкция срещу Сирия и ще продължава да се опитва да сформира международна коалиция за това.
От Белия дом заявиха, че решението на Обама ще бъде ръководено от това, което е в най-добрия интерес на Съединените щати. Президентът смята, че ключови интереси на САЩ са заложени на карта и че страните, които нарушават нормите за химическото оръжие, трябва да бъдат държавни отговорни, се посочва в съобщението на Белия дом.
Германия от своя страна обяви, че няма да участва в евентуална военна операция. В интервю за регионалния германски вестник „Нойе оснабрюкер цайтунг“ германският външен министър Гидо Вестервеле каза, че за вземането на решение за Сирия е необходима „единна позиция на Съвета за сигурност на ООН“. Подобна позиция вече обявиха Италия и Полша.
Москва от своя страна за пореден път обяви, че е против каквато и да било резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която би могло да се използва за силови действия срещу Сирия.
На този фон в петък оръжейните инспектори на ООН започнаха последния работен ден в Сирия с посещение на обект, на който се смята, че е било използвано химическо оръжие.
Британският парламент не подкрепи военна операция
Британският парламент отхвърли даващото само по принцип разрешение за участие във военна операция правителствено предложение в нощта срещу петък с 285 срещу 272 гласа. Агенция Ройтерс, позовавайки се на историци, посочва, че това е първият от 1782 година насам случай, при който британски премиер губи гласуване при опит да поиска разрешение за военни действия.
След отхвърлянето на правителственото предложение Камерън заяви, че ще се съобрази с мнението на законодателния орган и че разбира обществения и парламентарен скептицизъм по отношение на евентуално военно участие в Сирия.
„За мен е ясно, че британският парламент, който отразява вижданията на британския народ, не иска да стане свидетел на британски военни действия“, каза Камерън пред парламентаристите и добави: „Разбрах това и правителството ще действа в съответствие с тази позиция“.
След това британският министър на отбраната Филип Хамънд заяви, че Великобритания няма да участва в каквито и да било военни действия срещу Сирия.
Хамънд посочи още, че Съединените щати, ключов съюзник на Великобритания, ще бъдат разочаровани от факта, че страната няма да участва, но добави, че не вярва липсата на британско участие да спре въпросната акция.
Решението на британския парламент поставя в изключително неловко положение от политическа гледна точка Камерън, който свика депутатите, за да потърси одобрение за своята позиция, че са необходими ракетни удари, за да се попречи на режима на Асад да продължи да извършва атаки с химически оръжия, коментира британският в. „Файненшъл таймс“.
По-късно Камерън изрази съжаление, че опитът да се приеме резолюция в подкрепа на военна операция в Сирия се е провалил в британския парламент, но каза, че не е нужно да се извинява на президента на САЩ Барак Обама заради този провал.
„Мисля, че американският народ и президентът Обама ще разберат“, заяви премиерът. Той съобщи, че все още не е разговарял с Обама и че вероятно ще го направи в идните дни.
Плановете на Барак Обама се объркаха
Британското решение обърква още повече плановете на американския президент Барак Обама на фона на и без това много тежките дилеми около една военна намеса в Сирия.
След като САЩ няма да могат да разчитат на Великобритания при евентуална военна операция, Белият дом е принуден да обмисли неприятната възможност за предприемане на едностранни действия срещу режима на сирийския президент Башар Асад.
Въпреки че британската подкрепа не беше необходимо условие за американски действия, правителството на Обама остана без поддръжката на най-верния си съюзник, участвал във всички големи военни операции на САЩ през последните години, отбелязва британският вестник „Гардиън“.
Американският президент Барак Обама ще вземе решение по сирийския въпрос, изхождайки от интересите на Съединените щати, съобщи Белият дом след гласуването в Лондон.
Решението на Обама ще бъде ръководено от това, което е в най-добрия интерес на Съединените щати. Президентът смята, че ключови интереси на САЩ са заложени на карта и че страните, които нарушават нормите за химическото оръжие, трябва да бъдат държавни отговорни, се посочва в съобщението на Белият дом.
„Видяхме резултата от парламентарния вот в Обединеното кралство тази вечер. САЩ ще продължат да се консултират с британското правителство, един от най-близките ни съюзници и приятели“, посочи говорителят на Белия дом Кейтлин Хейдън.
Съединените щати ще продължат усилията за сформиране на международна коалиция, която да отговори на предполагаемото използване на химическо оръжие срещу цивилни от режима в Дамаск. Това пък заяви шефът на Пентагона Чък Хейгъл. „Нашият подход е да продължим да търсим международна коалиция, която да действа съгласувано“, каза Хейгъл на пресконференция във филипинската столица Манила, където е на посещение.
Обама е готов да предприеме ограничен военен удар срещу Сирия въпреки болезненото отхвърляне на подобни действия от твърдия американски съюзник Великобритания и нарастващите въпроси от Конгреса, изтъква американският в. „Ню Йорк таймс“.
Отрицателният вот в британския парламент беше тежък удар за Камерън, който обеща подкрепата си на Обама и свика депутатите, за да одобрят участие на Великобритания в кратка операция за наказване на правителството на Асад за очевидно извършена от него химическа атака миналата седмица, отнела живота на стотици хора. Вотът беше поражение и за Обама, който след като няма вече надежда да получи разрешение за военен удар от Съвета за сигурност на ООН, се опитва да събере коалиция от съюзници срещу Сирия, коментира изданието.
Още преди гласуването в британския парламент служители от Белия дом казаха, че Обама е решил, че няма начин да преодолее възраженията на сирийския поддръжник Русия срещу резолюция в Съвета за сигурност. Макар служители от правителството на САЩ да предупреждават, че Обама не е взел окончателно решение, по всичко изглежда, че е възможно да бъде предприета атака скоро след като инспекторите на ООН, разследващи използване на химическо оръжие, напуснат Сирия в събота, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Планът на правителството на Обама за военен удар срещу Сирия се възприема със сериозни резерви от мнозина в американската армия, която се бори да заличи белезите от две продължителни войни и да се справи с бързо съкращавания бюджет, пише американският в. „Вашингтон пост“, цитиран от БТА.
След като в продължение на месеци смяташе, че САЩ едва ли ще предприемат военна намеса в Сирия, сега министерството на отбраната е вдигнато на бойна нога и това притеснява мнозина в армията, казват настоящи и бивши офицери, цитирани от изданието.
Според тях главните резерви са свързани с евентуалните нежелани последици от нанасяне на ракетни удари срещу Сирия. Някои поставят под въпрос използването на военна сила като наказателна мярка и изказват предположение, че Белият дом няма съгласувана стратегия.
Според тях ако правителството на Обама не е напълно убедено, че разгромяването или сериозното отслабване на Асад е разумно, при положение че това може да подготви пътя за попадане на Дамаск в ръцете на фундаменталистки бунтовници, основателността на нанасянето на удари по военни обекти на сирийския режим е в най-добрия случай съмнителна, пише „Вашингтон пост“.
Още по темата: Рим се дистанцира от своите съюзници
Мишел Леридон
Франс прес
Италия отказва да участва в каквато и да било военна акция без одобрението на ООН, стремейки се да избегне всяка ескалация на напрежението в трудния за нея политически момент. Така страната изненадващо се разграничава от своите западни съюзници.
„Няма военно решение за сирийския конфликт. Единственото решение е политическо уреждане чрез преговори“, заяви пред парламента външната министърка Ема Бонино. Тя посочи, че дори „ограничената намеса може да премине в неограничена“.
Този подход оставя Рим далеч назад от редица негови съюзници, подготвящи начело със САЩ, Великобритания и Франция военна интервенция срещу режима на Башар Асад, обвинен, че е атакувал с химически оръжия собствения си народ.
„Позиция, подразбираща строго законопочитание; тя не е в унисон с италианската традиция за вярност към атлантическите съюзници“, коментира Жан-Пиер Дарни, експерт по отбраната в Италия – страна, следвала без колебание Джордж Буш по време на войната в Ирак и все още запазила силно присъствие в Афганистан.
Тази „повишена предпазливост“ се дължи на редица фактори, посочват експерти, потърсени от АФП.
„Първо, италианците просто са убедени, че интервенция с директен „юмручен“ удар не би променила нищо в Сирия. А италианците са големи реалисти, при тях натискът на вътрешните обществени нагласи не е тъй силен, както примерно в САЩ или Франция“, пояснява Дарни.
Резервите на Италия се дължат и на доста крехката политическа коалиция между леви и десни. С оглед политическо-правните последици от действията на Силвио Берлускони, създали риск кабинетът да падне всеки момент, никой няма желание да отваря и нов фронт.
Още повече че за разлика от САЩ, Великобритания или Франция, където решение за военна офанзива „може да вземе кажи-речи един човек самостоятелно“, Италия и Германия – сравнително неутрални държави, са „парламентарни демокрации“, в които решаващ е вотът на депутатите и този в Сената, напомня Дарни.
„Италия действа предпазливо, защото е слаба“, твърди Винченцо Нигро на сайта на в. „Република“. „Докато лозунгът на Обама сякаш е „трябва да правим нещо, включително грешки“, италианското правителство явно се ръководи от друг – „по-добре да не правим нищо с риск да изпуснем едно или друго и да отблъснем традиционните си съюзници“, иронизира той.
Бойният плам, свързан със сирийската кампания, вероятно се е поуталожил и от факта, че Италия има силно присъствие в Ливан, където командва силите на ООН ФИНУЛ и поддържа основния контингент в състава им. „Сирия е част от пъзела, включващ по-специално Ливан, Йордания и Ирак, тъй че всяко действие срещу Сирия може да дестабилизира Ливан“, разсъждава Силвия Коломбо, изследовател от Института за международни проблеми.
Рим е твърде разтревожен и за съдбата на християните. Според Марко Волпе, шеф на близкоизточния отдел в римския Център за международни изследвания, Италия „преценява всички възможни последици от евентуална военна намеса върху политическите и религиозните баланси в региона“.
„Съдбата на християните, застрашени от проникването на радикален ислямизъм в страната, също не е маловажен въпрос“, потвърждава Силвия Коломбо – а Ватикана непрекъснато предупреждава за рисковете от военна интервенция в Сирия.
При все това в комюнике, разпространено снощи от правителството, Италия все тъй заявява, че поддържа „хармония със своите съюзници“, и безрезервно осъжда употребата на химически оръжия, която нарича „престъпление против човечеството“.
Дали е възможно позицията й да се промени, както стана в Либия – Италия не бе твърде разположена да се намесва, но в крайна сметка последва коалицията, нанесла удар по режима на Муамар Кадафи?
Политико-военният истеблишмънт може би „понася зле (. . .) отсъствието на Италия, все още страдаща от симптома на лека ревност спрямо съюзниците си в една зона, където има големи интереси“, смята Жан-Пиер Дарни.
Според него има и още един вариант – тази позиция, „леко изчаквателна, може да е карта, която съюзниците да разиграят в бъдеща конфигурация“, щом дипломацията отново влезе в правата си.
Експертът предполага, че идеята е на Ема Бонино, врял и кипял политик „с голяма физическа смелост“, която добре познава Близкия изток – живяла е в Египет и говори арабски, – а също и лабиринтите на международната политика. Съответно Италия може пак някой ден да се върне в играта, например да подпомага бежанците или да осигурява хуманитарна помощ.
Впрочем Италия не е единствената членка на ЕС, която се дистанцира от плановете за удари на Запада в Сирия. В сряда Полша също изключи възможността да участва във военна операция от този род, а Белгия заяви, че засега не вижда разумни причини за подобна интервенция.
БТА