Шведският модел – икономическото възстановяване е възможно

Съчетание между социална държава, икономика на свободния пазар и правителствена ефективност

През последните четири години Европа е източник на неотслабващ песимизъм. Кризата с еврото застраши глобалната икономика. Повечето американци, а и много европейци бяха подразнени от неуспеха на европейските държави да реагират решително на проблемите си. Така че решението на президента (Барак) Обама да посети Швеция и да се срещне със скандинавските премиери на път за срещата на върха на Г-20 в Русия (тази седмица) е брилянтно и обещаващо. Швеция избегна кризата в съседство и бързо се върна към устойчив растеж. Тя предлага доказан модел за това какви реформи са необходими в голяма част от Европа и много други части на света, включително САЩ. Обама трябва да предаде тази история за успеха на цялата Г-20.

Швеция бе третата по богатство страна в света през 1968 година, но стана държава с широко развита социална система през 70-те и 80-те години и прототип как да не се управлява една икономика. Тя изпадна до 17-о място в световните класации за доходи и преживя дълбока финансова криза и криза в сектора на недвижимите имоти през 1991 година, според изследване от 2012 година на Научния институт за промишлена икономика. Прави й чест, че обърна курса със съвършено умение и политически кураж. Страната се превърна в образец за разумна икономическа и социална политика.

От 2006 година шведският икономически растеж е много по-голям, отколкото в останалата част на Западна Европа или в САЩ. Данни на Международния валутен фонд (МВФ) и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочат, че Швеция има едно от най-ниските равнища на инфлация в Европа; отчита бюджетен излишък всяка година; нейните корпоративни данъци са значително по-ниски в сравнение със САЩ; и за научно-изследователска и развойна дейност, като дял от икономиката си, харчи повече, отколкото САЩ. Нейните компании са силно конкурентоспособни в световната икономика, а и има доста големи излишъци по текущата сметка.

След кризата си Швеция сви държавните разходи с 20% от брутния си вътрешен продукт (БВП), орязвайки социални плащания като помощи за безработица и компенсации при отпуск по болест. Страната намали наполовина държавния си дълг (дългът й, като дял от икономиката, вече е наполовина по-малък от американския). Понижи пределните данъчни ставки и опрости данъчния си кодекс толкова много, че близо две трети от шведите просто потвърждават по телефона, че декларацията, автоматично приготвена за тях от данъчните власти, е вярна.

Банковата система бе изцяло реформирана и излезе невредима от световните финансови кризи. Въведени бяха и структурни реформи. Последователни правителства либерализираха един пазар след друг и направиха приватизации, доколкото пазарните условия го позволяваха. Всички деца получават ваучeри, така че родителите им да могат да избират частни или държавни училища за сметка на държавата. Шведското социално осигуряване стана истинска застрахователна система, а не разходопокривна (pay-as-you-go) с огромни нефинансирани задължения, както е в САЩ.

Швеция си остава социално ориентирана и разходите на правителството все още покриват половината от икономиката. Държавата финансира изцяло образованието и здравеопазването, както е общоприето в Европа. Швеция не разби социалната система, но в допълнение към драстичното намаляване на разходите, предприе макроикономически и структурни реформи, за да я направи устойчива, и засили в голяма степен ефективността й, като приватизира предоставянето на много образователни и медицински услуги. Ръководният принцип на страната е, че социалното общество трябва да бъде консервативно във фискално отношение и с ефективна администрация. Това е най-важният шведски урок за страните в криза от еврозоната и по света.

Тази политика, основаваща се на конкуренция и отвореност, се прилага и подкрепя от повечето политически партии в Швеция. Между тях има и интелектуален консенсус. Социалдемократите продължиха реформите, започнати от десноцентристите и дори добавиха няколко. Синдикатът на работниците в металургичния сектор прие голямо орязване на заплатите в разгара на световната криза, за да предпази дългосрочния си просперитет и неговият лидер стана председател на Социалдемократическата работническа партия. През 2010 година правителството бе лесно преизбрано, докато повечето европейски правителства падаха заради кризата.

През 2011 година шведът Андерс Борг оглави класация на „Файненшъл таймс“ за най-добър финансов министър в Европа. Днес Швеция представлява съчетание между социална държава, икономика на свободния пазар и висока степен на правителствена ефективност. Останалите скандинавски страни водят подобна политика и се радват на подобен успех (макар и не толкова впечатляващ). Този подрегион показва, че с правилната политика европейските страни могат да просперират вътре в еврозоната (Финландия, де факто и Дания) или извън нея (Швеция и Норвегия). Обама трябва да изтъкне техния напредък и да предаде това послание за успешна реформа на колегите си от Г-20 в Санкт Петербург.

БТА