Две години след Брайвик норвежката популистка десница иска властта

Франс прес

Богатата Норвегия се отправя към избирателните урни в понеделник за парламентарен вот, който – две години след нападенията на Брайвик – ще отбележи влизането в правителството на популистката антиимигрантска десница за сметка на отиващата си лява коалиция.

Няколко дни преди първия национален вот след кървавото нападение на 22 юли 2011 г., проучванията на общественото мнение предвещават победа на консервативната партия на Ерна Сулберг – класическа дясна формация, готова за съюз с Партията на прогреса, в която някога членуваше Андерш Брайвик.

Трета поред в предпочитанията на избирателите след Работническата партия на премиера Йенс Столтенберг и консерваторите, Партията на прогреса е незаменима за осигуряването на парламентарно мнозинство в един блок, наричан „буржоазен“ и включващ още две малки центристки партии – християндемократите и либералите.

„Няма да подкрепим правителство, в което самите ние не участваме“, предупреди лидерът на Партията на прогреса Сив Йенсен.

Държана извън властта от създаването си преди 40 години до сега, Партията на прогреса натрупа авторитет с времето, макар че все още предизвиква ядно скърцане със зъби.

Макар че недвусмислено осъди Брайвик, който изби 77 души в името на борбата срещу „мюсюлманското нашествие“, и смекчи тона си за „пълзящата ислямизация“, партията все още се застъпва за рестриктивна имиграционна политика, която цели да намали броя на търсещите убежище.

Нарочена да поеме кормилото на държавата, 52-годишната Ерна Сулберг трябва да се постарае да помири изискванията на Партията на прогреса с противоположните изисквания на центристите.

Четирите партии отдясно споделят желанието за сваляне на левицата от власт, но оставят отворен въпроса за периметъра на действие на новото правителство и дори за неговата конкретна програма – тези въпроси зависят от съответната тежест, която всяка от партиите ще получи в избирателните урни.

На този етап най-вероятният сценарий изглежда е съставянето на правителство на малцинството, което да включи консервативната партия и партията на прогреса и да получи подкрепа в парламента от двете центристки партии.

„Норвегия се нуждае от нов път“, заяви Ерна Сулберг по време на предизборната кампания, фокусирана основно върху здравеопазването, образованието, бюджета и транспорта.

От другата страна, коалицията на Йенс Столтенберг, която е на власт от 2005 г., е жертва на износването от управлението.

На теория условията за трети мандат на левицата изглеждат изпълнени: 5-те милиона жители на Норвегия се радват на икономически просперитет, основан на процъфтяващия петролен сектор, на почти пълна заетост и на качество на живота, което е едно от най-високите в света.

Тъй като мъдро заделя настрана приходите от производството на въглеводороди, норвежката държава разполага с най-големият самостоятелен пенсионен фонд в света, на стойност 750 милиарда долара.

„Нещата в Норвегия вървят добре, но хората се умориха да ги управляват едни и същи политици“, обяснява Йоханес Берг, изследовател в Института за социални изследвания в Осло. „Осем години непрекъснато управление е нещо необичайно за Норвегия.“

Позициите на 54-годишният Столтенберг, който беше станал обект на извънредно високи симпатии непосредствено след нападенията на Брайвик, също са трайно отслабени заради критиките към слабостите на държавния апарат, които трагедията извади на показ.

На 22 юли 2011 г. Брайвик шокира миролюбивата Норвегия като постави бомба близо до централата на правителството в Осло и след това откри огън срещу сбирка на млади членове на Норвежката работническа партия на остров Ютьоя.

И макар че някои оцелели от стрелбата в Ютьоя за пръв път се явяват като кандидати на избори, темата за 22 юли остана табу.

Днес екоактивистката от френско-норвежки произход Ева Жоли се включи в кампанията и енергично разкритикува Партията на прогреса.

„Как могат хората да гласуват за партия, основана на враждебността, омразата и изключването?, запита бившата разследваща съдийка, цитирана от Норвежката радиотелевизионна компания. „Срамно би било такава партия да влезе в правителството“, заяви Жоли.

Но според коментаторите заровете са хвърлени. „Трябва да се случи нещо наистина изключително, за да предотврати смяната на властта“, твърди политологът Бернт Ардал от университета в Осло. „Нещо невиждано досега на едни норвежки избори.“

БТА