Вреди и ползи от италианския обяд
Ройтерс
От цялата статистика, налична за Италия и различните й икономически проблеми, малка част е толкова шокираща, колкото фактът, че около 1 часа следобед всеки божи ден три четвърти от населението обикновено са седнали да обядват в домовете си.
Според данни на статистическата агенция ISTAT обядът е най-важното хранене за 68% от италианците, а 74,3% обикновено обядват вкъщи – цифра, която нарасна, след като дългата рецесия удари разходите за храна и ходене по ресторанти. Както всеки, който е виждал улиците на малък италиански град със спуснати следобед кепенци, знае – по обед в Италия може да бъде трудно да ти свършат някаква работа, но много магазини и компании остават отворени сравнително до късно вечер, за да компенсират.
„За италианците е много важно да ядат нещо истинско, седнали, дори това да е просто чиния със спагети“, посочва Памела Иорио, физиотерапевт, докато пазарува плодове и зеленчуци на местния квартален пазар в Рим. „На хората не им харесва да ядат само сандвичи,“ допълва тя. Зад добре познатото значение на времето за хранене обаче се крие образът на една страна, чиято с право почитана кулинарна традиция е съпроводена от група проблеми, които не се поддават на реформите и поради тази причина е налице една от най-вялите икономики в света вече повече от десетилетие.
Макар времето за хранене да отразява несъкрушимата сила на семейството в Италия – голям фактор за поддържане на социалната стабилност – тази традиция се поддържа жива и от това, че малцина ходят на работа, както и от преобладаващия брой малки и често неконкурентоспособни фирми. Да вземем например хронично ниското равнище на заетост, особено при жените, които по-често остават вкъщи, отколкото мъжете, и особено в по-бедната Южна Италия, където около 86% от хората обикновено ядат у дома на обед.
Храненето вкъщи по средата на деня е по-лесно, ако не трябва да си на работа, а само 57% процента от хората в трудоспособна възраст в Италия имат платена работа спрямо средно 66% за 34-те страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. При жените, които по традиция отговарят за готвенето и домакинската работа, само 47% имат платена работа спрямо средно 60% в ОИСР.
Данните са още по-фрапиращи на юг, където в трите големи района Сицилия, Калабрия и Кампания над 60% от хората в трудоспособна възраст не работят на редовна платена работа, според данните на ISTAT. Повечето хора на моята възраст на юг, дори да са квалифицирани професионалисти, ядат вкъщи, защото не работят и прекарват по-голямата част от времето си в търсене на работа, разказва Валтер Медола, 31-годишен служител на доброволческа асоциация в Неапол.
Малки градове, малки компании
Не само ниското равнище на заетост прави възможно храненето вкъщи за мнозина. Друг фактор е големият брой хора, работещи в малки градове, често за малки компании, които затварят по обед. Ясно е, че в Милано, Торино или Рим много повече биха яли извън домовете си, коментира Паоло Корво, който преподава Социология в Университета по гастрономически науки, специализиран институт близо до северния град Торино. „Италия обаче е съставена от малки градчета и голяма роля играе традицията, особено на юг, където много жени не работят, а си стоят вкъщи и отдават значение на готвенето за съпрузите си“, допълни той.
Според данните на ISTAT над 9,2 милиона души или около 42% от 22 милиона италианци, които са заети, работят за компании с персонал под 15 служители – сектор, на който отдавна се гледа като на прекалено малък, за да бъде наистина конкурентен. Неотдавнашно проучване на централната банка на Италия установи, че компаниите с по-малко от 10 служители, много от които са слаби, с недостатъчно капитал и неособено печеливши, представляват по-голяма част от националната икономика, отколкото е в другите европейски страни, и в значителна степен възпрепятстват икономическата ефективност. Тенденцията отново е по-изразена в южна Италия, където големите частни работодатели са малко в сравнение със севера – индустриалното сърце на страната.
Ако оставим настрана обаче ползите от домашно приготвената храна и здравословното хранене, традицията в специално определеното време за обяд насочва вниманието и към силата на семейните връзки в Италия – фактор, чието значение се засили по време на най-дългата рецесия в страната след войната. Освен че осигурява жилище на младежите, които не могат да си позволят да се установят в собствен дом, семейната подкрепа е всичко, на което трябва да са уповават много хора, ако изгубят работата си в страна, в която помощта за безработните е много ограничена. Има още неосезаеми ползи, за които трябва да се помисли по-сериозно, освен ако икономическата реформа не принуди италианците, като мнозина други, да се хранят в служебните столове или да ядат сандвич пред компютъра.
„Има промяна от 70-те години на миналия век, когато почти всеки ядеше вкъщи“, отбелязва Корво. „Но дори и така, Италия все още е страна, където може да се видят разликите между севера и юга, между големия и малкия град и където всеки регион има свои собствени традиции“, допълва той.
БТА