Захари Карабашлиев: ТИМ, БКП или кои три букви са неудобни днес?

Проблемите не са в корумпираните политици, а в корумпираните ни представи за морал, закон и власт

Захари Карабашлиев. Снимка: Личен архив

В навечерието на 9 септември се сещам следното, пише на страницата си писателят Захари Карабашлиев:

Преди около 6 месеца в интервю, което дадох за един от най-четените ежедневници, между многото неща, за които говорихме, споменах за отвратителните решения около Алея 1-ва и Морската градина на град Варна, за моралната ерозия на този чудесен град, както и на държавата ни. Говорих за нуждата от гражданска позиция, гражданско неподчинение, съпротива и т.н. Когато излезе броя видях, че всяко споменаване на групировката ТИМ бе “редактирано” (т.е. премахнато). Не можех да повярвам, че 24 години след падането на три букви, срещу които нищо критично не можеше да се пише (БКП), аз имах проблеми с други три – ТИМ.

Закачих пълния текст на личния си блог тогава.

И сега, едно правителство по-късно и след много дни протести, се питам къде сме? Как това е променило медиите? Ако отношението им към въпросните 3 букви е вече различно, кои други букви ще са неудобни?
Б.р. – Следва част от цензурираното във в. „24 часа“ интервю.

– От кого трябва да тръгне промяната?

– Не ми е работа да давам оценки за каквото и да е или да ръся мозък. Но мисля, че събитията от последните няколко дни са естествен резултат от поредица неестествени за едно цивилизовано общество процеси. Берем грозните плодове на това, което всички ние оставихме да се случва в последните двайсет години. И проблемите не са в корумпираните политици, а в корумпираните ни представи за морал, закон и власт. Всеки средностатистически политик е по default предразположен да мишкува. Работа на всички нас беше да сме бдителни. Не бяхме. Не знаехме как. А и все имаше нещо по-важно да правим. Освен това “политика” се превърна в мръсна дума – в наши дни всяка една изявена гражданска позиция се интерпретира като политиканстване. Докато навсякъде в свободния свят интелектуалци, творци, артисти, предприемачи са се изправяли и вземали позиция в конкретния политически дискурс (Ноам Чомски, Уорън Бъфет, Боно, Шон Пен, Норман Мейлър, Гор Видал, Орхан Памук, Гюнтер Грас, и т.н.) у нас хората на словото, с много малки изключения, са политически нерелевантни. Навремето комунистите трябваше да се справят първо с интелектуалците си – да ги спечелят на своя страна или да ги натикат по лагери и прогонят. В наши дни това не е необходимо – те са се самомаргинализирали. А политиката е отговорна работа, не бива да я оставяме току-така в ръцете на политици.

– Как се отнасяте към проблемите със застрояването на Иракли и Корал, с обезлесяването на горите заради строежите на нови ски писти? Варненската Морска градина също е казус отдавна.

– Иракли, Корал, без това късата ни ивица море, планините, сечта из горите, бетоните… Извършиха се престъпления срещу природата ни, извършва се национално предателство. Имаме нужда от съпротива. Боли ме ужасно за Морската градина на Варна и за неизбежно свързания с нея проект “Алея Първа”, затова ще нахвърлям няколко думи за моя град, в чиито проблеми съвсем точно рефлектират тези на държавата ни. Преди няколко дни бях във Варна и излязохме да се разходим с приятели покрай морето. Беше един от онези топли, слънчеви зимни дни, чудесно беше.

Но “Алеята” в северната си част просто НЕ Е за пешеходци, нито за велосипедисти, нито за семейства с деца и детски колички. Това е просто лошо асфалтирана тясна улица, по която се движат автомобили. Тротоари липсват, няма колоездачна пътека, на всичко отгоре асфалтът вече поддава на места. Не можеш да се поразходиш, да речем, с детето си, да вървите един до друг, да го държиш за ръка – няма тротоар – или теб ще те блъсне кола, или детето. И питам – кои архитекти, инженери, технически лица, градостроители и народни избраници са се подписвали под този проект?

Бих искал те един по един да погледнат в очите някоя майка с дете и да й обяснят с прости думи защо са направили това, което са направили. Какво ги е накарало, каква сила ги е принудила да го сторят? Подкупи? Заплахи? Бомби в асансьори? Или става дума, просто за незаинтересованост. Но нали бездействието е на практика толерантност към злото.

Отново – нужна е съпротива. Защото проблемите не започват и свършват само с „Алеята” – до която и язва на град Варна да се докоснеш, ти се казва, че тя има нещо общо с “Холдинг Варна”, по-известна като групировката ТИМ. Същата тази групировка, за която с провинциален шовинизъм допреди няколко години варненци казваха “А, бе по-добре тимаджии, отколкото софиянци”, сега е нарочена за виновник на всички неуредици, за всеки неуспех на града, за изоставането му в сравнение с Бургас, Пловдив, разбира се, София.

Името ТИМ излиза практически навсякъде – от най-малкото капанче на плажа та до местните медии, които би трябвало да отразяват градските пробеми, но пък са собственост на групировката. Всеки във Варна знае или мисли, че знае кои и какво са – всеки твърди, че те са монополизирали града. Чудя се дори дали в момента те просто не са удобно извинение за всеки калпазанин да НЕ прави каквото и да е само защото “тимаджии” щели да дойдат. Един вид – ТИМ като Торбалан.

Това, което искам да кажа, е, че ерозията на Варна/България е не само в свлачищата край Черно море – тя е морална ерозия. Истината е, че този град (разбирай тази държава) губи чара си, достойнството си, възможностите си, настоящето си, перспективите си, бъдещето на децата си. И всичко това заради интересите на шепа хора, готови на всичко да задържат позициите си, защото са имали топки да си ги извоюват, когато е можело. Имаме красив град (държава), с чудесна география, хилядолетна история и мнозинство от прилични, работливи, интелигентни хора. Но само това не е достатъчно – градовете имат нужда от своите граждани. И то в будно състояние.

Може би гражданското неподчинение е един от начините да се тръгне отнякъде. Но не е достатъчно. Сега има нужда от тотален граждански натиск върху власт-имащите. Необходимо е този натиск да се дискутира, да има дебат, да се търси най-ефективният начин за съпротива. Намираме се в качествено ново време и социалните мрежи са възможен лост за задвижване на този дебат. Тези социални мрежи не могат нито да укрепят свлачищата край морето, нито да спасяват удавници, нито да ловят риба за изхранване на населението. Но те могат да бъдат един от инструментите на съпротивата, която е неизбежна и която за добро или лошо зависи изцяло от нас. Защото съпротивата е всъщност самоотбрана.

Виж цялото интервю

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.