Наздраве, 9-и септември!
Утопично живея в демокрация, антиутопично – в комунизъм. И второто надделява, не защото е така, а заради разказите. „Наздраве!”, другари! Днес е 9-и септември!
„Наздраве!”, на тези видни демократи, които днес ще направят поредния пърформънс или на протеста – „Урбанизирани шумкари, слизат от гората”…
На тези, които ще решат, че ще се извинят на всички овчари и мандраджии, за престъпните дела на партизаните. И на тях: „Наздраве!”…
„Наздраве!”, на рентиерките – госпожа Венче и госпожа Стефче, които ще се почерпят от наема – на чаша коняк и сметанова паста. И ще си спомнят за комунизма… с отвращение. На онези – другите, които ще пият червено вино и ще опекат плешка, за да почетат празника… с кеф.
На ченгетата, които работят за евроатлантическия служби и хулят онези, работили за ДС и „московската ос на злото”. И на вторите – същото. Защото няма разлика за каква служба работиш – все е в чужд интерес!
На онези, които почитат Жабокрек и на другите, които отричат само заради комунистите – антифашистката съпротива…
На тези, които почитат празници заради разделението. Същите, които на 6 септември (Съединението) скандираха „Оставка”. И на протеста и на анти-протеста… И на вас, „Наздраве!”
На всички, които продължават да съществуват в комунизма и на тези, които живеят с него, за него и чрез него.
От блога на Илия Вълков