Между войната, мира и проучванията на общественото мнение

в. Ню Йорк таймс

Барак Обама произнася първото си обръщение „За състоянието на съюза“ след преизбирането за президент. Снимка: Белия дом

Едно от най-често посочваните обяснения за влудяващо колебливия подход на президента Обама към Сирия – първоначалното му нежелание да се намеси, решението му да търси одобрение от Конгреса и вероятността евентуалният удар, ако въобще се стигне до такъв, да бъде с ограничен обхват – е съпротивата на американската общественост. Служители и коментатори изтъкват социологически проучвания като анкетата на института „Пю“ от 3 септември, показваща, че едва 29 процента от американците подкрепят въздушни удари, и заключават, че президентът е с вързани ръце.

Основателно би било Белият дом да се безпокои от подобни данни. Но историята не бива да свършва дотук. Отношението между общественото мнение и външната политика всъщност е доста сложно и променливо. Ако хвърлим поглед върху други конфликти напоследък, ще видим, че отношението на американците към въоръжената намеса, макар и съвсем не във всички случаи, може да се променя бързо и драматично и че един президент може да направи доста неща, за да убеди една скептична общественост, отбелязва по-нататък вестникът.

Изследването на шест от последните големи военни операции на САЩ – войната в Залива, Хаити, Косово, Ирак, Афганистан и Либия – изтъква няколко основни принципа, които би трябвало да дадат увереност на правителството на Обама да продължава с усилията по въпроса за Сирия днес.

Първите два принципа са очевидни: американците са най-силно въодушевени от военни действия, когато страната им е нападната (което обяснява защо нахлуването в Афганистан се радваше на 90 процента подкрепа според проучване на „Галъп“ от октомври 2001 г.) или се чувства заплашена (както в случая с Ирак, при който – отново според допитване на „Галъп“ – 59 процента от хората изразиха подкрепа в навечерието на конфликта). Те са най-слабо ентусиазирани, когато националната сигурност не изглежда пряко засегната (както при операцията в Хаити, която в началото получи едва 31 процента одобрение).

Това прави евентуален удар срещу Сирия да изглежда без шансове за започване. Но както предполагат другите конфликти напоследък, слабата първоначална подкрепа не е непременно фатална. Нито Либия, нито Косово, нито дори войната в Залива не бяха особено популярни в началото – общественото одобрение за тях беше съответно 27, 46 и 55. Но в края на всяка от операциите подкрепата се увеличи значително.

Според социолози и други, които изучават подобни данни, има няколко причини, поради които войните могат да стават по-популярни с напредването им. Първо, според политолога Крейг Чарни, който има значителен опит в провеждането на международни и вътрешни допитвания (включително работа за правителството на Клинтън), американците се събират под знамето, когато започне битката, въпреки че подемът може да е краткотраен.

Второ, както твърдят изследователите Джоузеф Грико, Кристофър Гелпи, Джейсън Рейфлър и Питър Фивър в статия в тримесечното сп. „Интернешънъл стъдис“, колкото по-широка вътрешна и международна коалиция успее да изгради един президент и колкото по-голямо бреме успее да сподели с партньори, толкова по-благосклонна става обществеността.

Трето, добрите умения да убеждаваш са жизненоважни, особено ако интересите на САЩ не изглеждат заплашени. Последното нещо, което илюстрират всички тези намеси, е, че нищо не е по-успешно от успеха. Вероятно най-важната причина, поради която обществеността промени мнението си за войната в Залива, Косово и Либия, е, че тези операции бяха сравнително кратки, евтини и преди всичко успешни.

Така че какво означава всичко това за правителството на Обама и Сирия? Първо, че Белият дом е бил прав – ако не стратегически, то поне политически – да търси одобрението на Конгреса, тъй като войната в Залива илюстрира как подобно действие може да вдъхне увереност на един нестабилен електорат. Второ, събирането на международни съюзници е от решаващо значение – държавният секретар Джон Кери отчаяно се опитва да направи това точно сега, макар и с ограничен успех извън Франция и Турция.

Трето, необходимо е президентът да проявява находчивост. Ако Обама се надява да спечели подкрепата на обществеността за въздушни удари, е нужно той да изостави (или поне да прикрие) явната си двойственост и да обясни с прости думи защо гражданската война в Сирия и използването на химически оръжия там има значение. Той би трябвало да направи ясни целите и стратегията на САЩ. И тогава би трябвало да повтаря тезата си високо и често.

В крайна сметка най-важната поука, която може да се извлече от изучаването на данните за обществените нагласи в миналото, е, че Белият дом би трябвало да се съсредоточи най-вече върху това да следва правилна политика и да води успешна военна кампания – и да вярва, че ако действа така, американците вероятно ще го подкрепят.

Още по темата: Обама в офанзива да спечели одобрение от Конгреса

Американският президент Барак Обама започва тази седмица усилено настъпление към целта на спечели подкрепа от Конгреса за ограничен ракетен удар срещу Сирия на фона на нарастващата съпротива срещу тази идея.

Обама планира да се срещне със сенатори, да защити пред американците идеята за атака срещу Сирия в телевизионни интервюта и да направи обръщение към нацията, в което да настоява, че ако сирийският президент Башар Асад не бъде наказан за предполагаемото използване на химически оръжия, това би окуражило режима в Дамаск и неговите съюзници Хизбула и Иран.

Дори някои от най-големите поддръжници сред конгресмените на идеята за военни действия обаче са песимистични за изгледите за успех на Белия дом, коментира в. „Вашингтон пост“.

Обама е изправен пред най-рисковия момент от своето президентство, а през последните дни задачата му започва да изглежда още по-трудно постижима, отбелязва от своя страна британският в. „Индипендънт“.

Конгресмените се завръщат днес във Вашингтон, след като до голяма степен бяха подложени на обсада от своите избиратели да гласуват против предложението на президента за атака срещу Сирия. Получаването на подкрепа от Сената изглежда трудно; изгледите за одобрение в Камарата на представителите са може би още по-малки, при положение че над 200 членове вече показват, че не са съгласни с идеята, изтъква изданието.

Това, което ще се случи в Конгреса в следващите дни, може да определи дали ще бъде нанесен ракетен удар срещу Сирия и да оформи наследството на Обама, чийто авторитет – както в САЩ, така и в чужбина, е поставен на карта. На теория президентът може да пренебрегне евентуално гласуване в Конгреса против предложението му за нападение срещу Сирия и въпреки всичко да разпореди военни действия, но това почти със сигурност би накарало консерватори и членове на движението „Чаено парти“ сред републиканците да предприемат опити за импийчмънт, коментира британският вестник.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери се зае с усилена дейност като част от стремежа на правителството да спечели подкрепа от Конгреса за военни действия срещу Сирия, а в същото време Башар Асад отправи предупреждение за ответен удар в случай на американска атака, пише британският в. „Файненшъл таймс“.

Сирийският президент влезе в пряка битка с Обама за спечелване на сърцата и умовете на американците, след като в интервю за телевизия Си Би Ес отрече да е използвал химически оръжия срещу своя народ.

Кери пък заяви във Франция, където пристигна като част от европейска обиколка за събиране на подкрепа от Европейския съюз и арабските страни, че прогнозите за силна съпротива в Конгреса са „преждевременни и не особено точни“, тъй като според него повечето конгресмени още на са решили как да гласуват.

По думите му новите видеоматериали, публикувани от американското правителство, съдържащи доказателства, че силите на Асад са извършили химическа атака край Дамаск, имат за цел да помогнат за убеждаването на тези, които още на са решили дали да подкрепят идеята за удар срещу Сирия. Той отново защити тезата, че използването на химически оръжия не може да остане ненаказано, отбелязва изданието.

Срещата на Кери с арабски министри, включително на Саудитска Арабия, Египет, Катар и Обединените арабски емирства, се състоя след разговори в Литва с европейските външни министри, които обвиниха Асад за химическата атака, но отказаха да подкрепят военни действия, имайки предвид отрицателното отношение на голяма част от обществеността към евентуално нападение срещу Сирия, пише британският в. „Гардиън“.

Германският канцлер Ангела Меркел оглави призивите за предпазливост по въпроса за Сирия, а на форума на Г-20 миналата седмица в Русия само 12 от държавите от групата подкрепиха позицията на САЩ за военен удар, изтъква изданието.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.