Позицията на Хилари Клинтън за Сирия носи рискове за политическото й бъдеще

Асошиейтед прес

Хилари Клинтън. Снимка: Държавен департамент

Като сенатор през 2002 г. Хилари Клинтън подкрепи военните действия в Ирак – решение, което я преследваше при неуспешния й опит да се кандидатира за Белия дом шест години по-късно.

Сега бившият държавен секретар и възможен кандидат-президент през 2016 г. е заплашена от възможността от сходни политически последствия при бъдеща кампания заради лоялната си подкрепа за призива на президента Барак Обама за американски военен удар в Сирия като наказание за употребата на химически оръжия.

Двата конфликта са различни: Ирак беше истинска война, със сухопътни войски, която продължи близо девет години, а правителството на Обама говори за ограничено, концентрирано въздушно нападение в Сирия. Въпреки това подкрепата на Клинтън и за двете намеси крие потенциална опасност – съперниците й да използват позицията й срещу нея при бъдеща кампания.

„Светът ще трябва да се справи с тази заплаха възможно най-бързо и цялостно“, каза тя в понеделник при първата си публична подкрепа за плана на президента да отговори на реакция на употребата на химически оръжия от страна на Сирия – година след като използва поста си в Държавния департамент, за да лобира за по-голяма роля на САЩ в набирането на подкрепа за опозицията срещу правителството на Асад.

По време на форум в Белия дом, посветен на трафика на животни, Клинтън приветства предложенията режимът на Асад да предаде запасите си от химически оръжия, но повтори предупрежденията на правителството на Обама, че „това не може да е поредното извинение за забавяне и възпрепятстване“.

Очаква се тя да заяви отново твърдата си позиция в реч във Филаделфия във вторник, въпреки широката съпротива сред американците и конгресмените срещу военна интервенция.

Проучване на АП, публикувано в понеделник, констатира, че повечето американци са против дори ограничена атака – вероятно с крилати ракети – а около половината се опасяват, че евентуален удар ще доведе до дългосрочен военен ангажимент на САЩ в Сирия. Проучване на агенцията сред конгресмени показа, че Обама все още може да постигне мнозинството от 60 процента в Сената, което ще му е необходимо за придвижване на резолюцията, разрешаваща ограничен американски военен удар срещу Сирия.

Камарата на представителите обаче може да се окаже по-трудно препятствие – там имаше по-малко от дузина обявили подкрепата си конгресмени и още 150, които са против или клонят в тази посока. Около 200 членове на Камарата все още не са обявили публично решението си – броят им е повече от достатъчен, за да наклони развръзката в някоя от двете посоки.

Имайки предвид непопулярността на призива на Обама за действия, влизането на Клинтън в дебата за Сирия имаше последици за политическия му имидж.

Всякакво разграничение в позициите между президента и Клинтън, бивш високопоставен член на правителството му, за Сирия щеше да бъде прието като важно и щеше да даде още една причина на колебаещите се демократи да се противопоставят на военни действия. Но давайки подкрепата си на президента, Клинтън в крайна сметка подсили посланието на правителството към конгресмените и лидерите по света за сериозността на употреба на химически оръжия от страна на Сирия и нуждата тя да си понесе последствията.

Освен това става дума за собствените й политически последици.

Както постъпи при гласуването за Ирак преди десет години Клинтън залага, че ще бъде от правилната страна на историята, заставайки твърдо зад Обама въпреки проучванията на общественото мнение и разединения Конгрес.

Това прилича на хазартния ход, който направи през 2002 г., когато подкрепи искането на президента Джордж У. Буш да използва сила в Ирак. Резолюцията беше приета в Сената със 77 гласа, включително на 29 демократи, а американското обществено мнение бе по-одобрително към война в Ирак. Когато дойде кампанията за първичните избори за изборите за президент през 2008 г., подкрепата за войната бе намаляла значително, особено сред твърдия електорат на демократите, които отиваха към урните да изберат кандидата на партията.

Обама, който открито се бе обявил срещу войната като сенатор от щата Илинойс, спечели номинацията отчасти възползвайки се от различията в позициите им за войната в Ирак, а против Клинтън се оказаха много антивоенно настроени избиратели на демократите в много от щатите, които гласуваха предварително.

Поддръжниците на Клинтън казват, че този път е различно и твърдят, че сега тя ще бъде възнаградена политически за твърдата си подкрепа за президента.

„Това показва, че понякога лидерите трябва да правят това, което в момента може и да не е най-популярното нещо, но което смятат, че е най-правилното да се направи“, каза Кейти Съливан, която е бивш партиен председател в щата Ню Хемпшър и бе съпредседател на кампанията на Клинтън през 2008 година. Тогава Ню Хемпшър бе първият щат, който гласува на първични избори. „В крайна сметка хората ще я уважават за решението й“.

Но републиканците вече определят това като пасив. „Тя е тясно свързана с обърканата политика на правителството за Сирия, колкото и да се опитва да прави политически маневри“, каза Тим Милър, който е изпълнителен директор на групата за политическо действие „Америка райзинг“.

Подкрепата на Клинтън не беше точно изненада.

Като първи дипломат на страната тя подкрепи намеса в Сирия с предложение през лятото на 2012 г. да се въоръжат проверени подразделения на сирийските бунтовници. Белият дом после отхвърли тези планове. Клинтън също така прокара предложения в ООН за разработване на политически преход в Сирия и осигуряване на хуманитарна помощ за сирийците.

Очаква се тя да повтори позицията си по Сирия в речта във Филаделфия, където ще получи награда от Националния конституционен център, организация, която се председателства от бившия губернатор на Флорида Джеб Буш – наследник на политическата династия Буш и потенциален кандидат-президент през 2016 г.

По-рано тази година Клинтън каза, че възнамерява да използва речта, за да обсъди възгледите си за националната сигурност и личната неприкосновеност. Но съветници казаха, че тези планове трябва да се отложат предвид фокуса върху Сирия, както и факта, че Обама ще направи обръщение от Белия дом два часа по-късно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.