Косово цяло, сърбите поделени

Това правителство събира горчивите плодове на доскорошната политика спрямо Косово както на старите кабинети, така и на мнозинството от членовете на сегашната управляваща коалиция, които като опозиция подтикваха съпротивата на сърбите от северната част на областта срещу всеки опит да бъде въведен някакъв ред и срещу първите стъпки към нормилизиране на отношенията с институциите в Прищина.

Заети със засилване на присъствието и влиянието на своите партийни филиали на север, освен в няколко случая, те пренебрегваха значително по-големия брой сърби в централната и южната част на областта. Северът по-някакъв начин бе резерва, възможен модел на решение на косовския проблем, макар всички партии, освен председателя на Социалистическата партия на Сърбия, на думи да бяха против подялбата и разграниченията. Накратко, поне в практически смисъл, всички правителства водеха политика на разделение на сръбския народ в областта.

Председателите на общините и функционерите от север бяха доведени в столицата като примерни борци за запазване на сръбското Косово и с времето, с предишните привилегии, и с новото отношение, те се промениха и личностно. Предишната им скромност бе заменена с увереност в проявите и охотно участие в телевизионни предавания като вече опитни събеседници все по-често и по въпроси на висшата политика. Трудно е да ги разпознаем в новите скъпи костюми, с които някои още не са свикнали.

Те не са виновни! Те бяха направени такива първо от бившите радикали и Демократическата партия на Сърбия, а след това и от всички други партии в надпреварата за избиратели. Това, освен всичко, бе наградата им за барикадите и другите форми на „гражданско“ неподчинение, понякога изразяващо се в конфликт с представители на международните сили, но бе и причина за затваряне на очите пред примери на очевидно нарушаване на закона, контрабанда, злоупотреби и престъпност. В южно Косово малко политици посещаваха манастири, проявявайки своята правоверност, докато помощ от време на време за народа във вътрешността на областта като храна, лекарства, домакинска техника и техника за училищата пристигаше чрез хуманитарните акции на някои фирми и градове.

Същевременно част от значителната руска помощ, предназначена за юга, дълго се задържа на север, а е известно как бяха изплащани заплати на несъществуващи институции и помощ за безработните. Така се стигна до разделение на сръбското население в Косово. Докато северът, условно кзано, се радваше на всякаква помощ и подкрепа на държавата Сърбия, сърбите на юг бяха насочени към местните прищински институции, тъй като единствено по този начин те можеха да си осигурят някаква сигурност, оцеляване и известна свобода на движение. Макар при такива условия те, както и техните по-умни сънародници се присъединиха към местните власти, бяха наричани обидно „сърбите на Тачи“ от членовете на това правителство.

Идилията на север започна да се разпада с приемането на брюкселското сопразумение. Довчерашните храненици, партийните пионки се превърнаха в упорити политически противници, които сега без срам обвиняват управляващата коалиция, че е предала Косово заради присъединяването към ЕС. Те се превърнаха в „предатели“, тъй като отказват да се нагодят към косовската политика на сръбското правителство. Като се възпротивляват на натиска на президента на републиката и на премиера, отхвърляйки призива да участват в изборите, тъй като според тях с това се потвърждава независимостта на Косово, с това те предизвикаха заплахата на премиера, че ще смени всички онези, които са против правителствената политика.

Правителството получи съгласието на началника на окръга и представителите на 25 общини от южно и централно Косово и подкрепата за участие в предстоящите избори, което е добре, но е недостатъчно. Сега, както се вижда, пренебрегваните някога лоши момчета станаха добри, а защитаваните преди се превърнаха в непослушна опозиция. Може би сега правителството, с използването на облаги и осланяйки се на послушковците, ще накара сърбите на север заедно с онези на юг да участват в местните избори, но това, поне в обозримо време, няма да донесе необходимото единство на двете поделени части на сръбския народ в областта.

Какво си струва да се прави? Преди всичко да се действа с разум, с ясни становища и предложения, и с правдива информация за това какво представляват изборите, какво носят те на всички сърби в Косово, открито да се покажат последиците от евентуален неуспех, преди всичко за тяхното положение и бъдеще в преобладаващо албанско обкръжение и тяхната, като граждани на Сърбия, европейска перспектива. Накратко, да се получи тяхното доверие. Необходим е и ясен сигнал към албанските институции, че Сърбия, с прилагането на споразумението и нормализирането на отношенията, не оставя съдбата на сръбското население на тях, нито на провидението, а чрез утвъдените институции и процедури ще продължи систематично да защитава и да оказва помощ на техните институтции в Косово и с това ще облекчи обединението на разединените сърби и укрепването на техните позиции в сътрудничество с косовските институции и ще използва всички средства и процедури за подобряване на незавидното положение на народа в Косово и Метохия.

В такъв смисъл неуспехът на изборите би бил поражение, знак за слабостта на правителството и за необмислената решителност на сърбите от север вместо често смущаващите изявления и неясни послания от Белград, на които те не вярват, да запазят досегашния си статут и привилегии, независимо от последиците за мнозинството от останалите граждани на Сърбия.

Не трябва да казваме, че това би забавило, или временно би спряло процеса на присъединяване и предстоящите преговори с ЕС. Това изисква от правителството незабавно да разгледа слабостта на досегашния подход и да се определи за нов, може би с нови хора.

БТА