40 години след преврата Пиночет отново разделя Чили

Ройтерс

Ген. Аугусто Пиночет. Снимка: архив

Четири десетилетия след военния преврат, който доведе на власт в Чили Аугусто Пиночет, изборите за президент на страната бяха разтърсени от ожесточен дебат за дългогодишното му управление, като някои десни политици бяха атакувани за подкрепата им в миналото за бившия диктатор.

Пиночет, който по това време е началник на армията, сваля демократично избрания президент социалист Салвадор Алиенде при кървав преврат на 11 септември 1973 г.

Той окончателно се оттегли от властта през 1990 г. и почина през 2006 г., но Пиночет и наследството му отново доминират чилийската политика през последните седмици с наближаването на 40-годишнината от преврата.

Вече и без това малките шансове на десния блок „Съюз за Чили“ (СЧ) да постигне победа на изборите през ноември пострадаха още повече заради свързването с преврата на участващата в СЧ по-крайна партия Независим демократичен съюз (НДС).

Много от политиците в НДС подкрепиха Пиночет и продължават да оправдават завземането на властта от военните с хаоса в годините на Алиенде.

Това е нещо, за което се залови левият блок. „Има факти, които не се знаят, справедливост, която не е раздадена, болка и рани, които не са заздравели. Има и хора, които не признават нито пък се разкайват за това, което са сторили или не са сторили“, каза бившият президент и фаворит на тазгодишните избори Мишел Бачелет по време на предизборната кампания.

Тя е пряко засегната от насилствената страна на управлението на Пиночет. Баща й, генерал от военновъздушните сили, остава верен на Алиенде след преврата и е хвърлен в затвора, където умира от инфаркт, след като месеци наред е изтезаван. Самата Бачелет също е арестувана, изтезавана и отива в изгнание.

Основният й съперник за поста е Евелин Матеи – кандидатурата на СЧ. Баща й също е генерал от ВВС, но той застава на страната на Пиночет, а тя самата агитира в кампанията за „да“ на референдум през 1988 г. дали Пиночет да остане президент за още осем години. Поражението му на този вот доведе до оттеглянето му от властта през 1990 г.

В отговор на призивите на леви опоненти да се извини, Матеи се защити, като каза: „Бях на 20 по време на преврата. Не нужно да искам прошка“.

Сегашният президент Себастиан Пинера, умерен десен политик, чиято съпротива срещу диктатурата бе ключова за собствения му изборен успех, заяви, че Чили трябва да измине дълъг път, докато постигне помирение.

„Истината и справедливостта са два морални императива за всяко общество, което е преживяло травматизиращи времена като онези“, каза той пред журналисти в президентския дворец Ла Монеда при обсъждания по повод годишнината. „Ние все още нямаме истина и справедливост“.

Над 3000 души „изчезват“ – предполага се, че са убити от военната власт – през годините на Пиночет. Още хиляди са принудени да заминат в изгнание или са затворени в незаконни центрове за задържане, където изтезанията стават почти рутинна практика.

Алиенде се самоубива в Ла Монеда, когато войниците влизат в двореца. Кадрите как ВВС обстрелват двореца стават могъщ символ по целия свят за скъсването на Чили с демокрацията.

Миналата седмица в стара сграда срещу Ла Монеда, на която е окачена огромна снимка на Алиенде, профсъюзни дейци се готвеха да почетат годишнината. По думите им помирението за тях ще бъде трудно, докато всички отговорни за зверствата не бъдат изправени пред правосъдието.

„Децата ми са ме виждали да плача за страданията на родителите ми, за нашите страдания. Несъзнателно предадох болката на тях, а след това тя ще се предаде на внуците ми“, каза 53-годишният Луис Анкапил.

Пиночет също така въведе реформи за свободен пазар, за които мнозина смятат, че са поставили основите на икономическия напредък на Чили. Това смекчи критиките срещу режима му през годините, но отношението към диктатурата му става все по-отрицателно.

Около 55 процента от чилийците определят днес управлението на Пиночет като „изцяло лошо“ в сравнение с 35 процента преди едва три години. Само според 9 процента то е било „изцяло добро“, сочи публикувано миналата седмица проучване на изследователския център CERC.

Едва през последните години с появата на интернет и кабелната телевизия повечето чилийци наистина започнаха да научават истината за случилото се по време на диктатурата, каза Пабло Салват, преподавател по политология в университета „Алберто Уртадо“ в Сантяго.

„Новото поколение напира. Те искат родителите им да кажат истината, как е било, какво се е случило, кой е отговорен“.

Около 75 процента от чилийците смятат, че и до днес са останали следи от военната диктатура, сочи проучването на CERC.

Наследството на Пиночет продължава да живее в приватизираната образователна система, срещу която студентите редовно протестират и която Бачелет обещава да реформира.

За да направи това обаче, тя трябва да преодолее друг остатък от ерата Пиночет – една избирателна система, която прави много трудно за която и да било партия да спечели значимо мнозинство в Националния конгрес (парламента).

Бачелет иска да реформира и нея, но ще й е нужно да убеди десницата да я подкрепи или да спечели нужното за това мнозинство, което обаче е почти невъзможно при сегашната система.

Последната част от инициативата й в три направления е да повиши данъците, за да финансира образователните реформи. За това също ще й е нужно да спечели на своя страна скептично настроения „Съюз за Чили“.

„Може би никоя друга страна не е преживявала такова нещо – демокрация, в която малцинството може да бламира мнозинството и където мнозинството накрая не може да свърши това, което хората са искали, когато са гласували за него“, оплака се наскоро Бачелет.

Поддръжниците й имат големи очаквания, че тя ще изпълни обещанията си и може да не е съгласна на компромиси с десницата“, предупреди Салват. „Ако Бачелет спечели, ще й е трудно … Хората ще излязат на улицата с искания тя да извърши обещаните реформи“.

Но създадената от Пиночет и съюзниците му рамка не може да се разруши лесно, каза в интервю за Ройтерс Серхио Битар, който е бил министър и при Алиенде, при Бачелет. „Усещането е сякаш си в клетка“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.