Протестни игри: хулигани и политика

Насилието и агресията в зрителските спортове само очертават културната идентичност на членовете на футболни (улични) банди. Сблъсъците между протестиращи и полиция на 14 януари 2009 г. пред Народното събрание, „Катуница“ (септември 2011 г.), митингите и сблъсъците с полицията по време на шествията срещу високите сметки за ток (януари-февруари 2013 г.) – преминават през активното участие на футболни агитки, които ескалират протестното напрежение. Това са примери от последните четири години, но участието на футболните агитки в политическите процеси не са от днес.

С футболното хулиганство се свързват два различни типа безредие. Едното се случва в рамките на стадиона, където се изразява във хвърляне на предмети, бомбички или димки на терена, трошене на имущество, сблъсъци с органите на реда или притивникови футболни агитки. Вторият тип безредие излиза на улицата – там участват отряди на футболни фенове, които имат свои лидери, борят се за територия и надмощие. Уличните прояви на футболните хулигани се изразяват често в организиране на безредици или компрометиране на мирен протест.

Футболът  – биография, фракции и групировки

Да симпатизираш на определен отбор е като да изразяваш политическа принадлежност. За истинските фенове футболът е религия и любимият отбор изгражда идентичността на всеки запалянко – възприятията му за света, но и образа, с който другите искат да го възприемат. Изграждането на идентичността преминава и през създаването на врагове – роми, турци и други етнически малцинства. Гейпрайдовете са посрещани от контра-протести, организирани от футболни запалянковци.

Привържениците на футболните отбори могат да бъдат разделени на няколко групи (анализът е направен на базата на интервюта, проведени с членове на фракции на футболни отбори и служители на МВР).

Едните са „ултраси“ – това са лица, които са най-върлите привърженици на отбора. Ходят облечени с цветовете на футболния тим, „правят хореография“ – развяват знамена, пеят химни на отбора, рецитират стимулиращи стихове, палят факли и пиротехника. Тя рядко влизат в сблъсък с органите на реда и активността им е основно в рамките на стадиона.

Второто течение е това на „непостоянните фенове“ („кежуалите“ от англ. „casual“). Те са повлияни от английските хулигани, носят скъпи марки дрехи (Fred Perry, Armani и др.), никога не се обличат с цветовете на отбора си. „Непостоянните фенове“ избягват сблъсъци с полицията, но биха отвърнали, ако са предизвикани от друга група „кежуали“ от противниковия отбор. При тях е силно изразен моментът на доказването – да демонстрират сила и мъжество.

Третото течение е на групировките, наречени от оперативните служители на органите на реда – „трабълмейкърс“ (от англ. troublemakers). Освен че са привърженици на своя отбор, те отиват на мачовете, „за да правят проблеми“. Това е твърдото ядро на българските хулигани. Те отиват, не за да се забавляват на стадиона, а за да се сбият. „Твърдите ядра“ търсят сблъсъци с полицията и провокират привържениците на противниковия отбор – „само, за да стане боя“. Такава групировка във ФК „Левски“, например, е „София Запад“ ; във ФК „ЦСКА“ – „Норт Сайт 14“ . Футболен клуб „Берое“ имат силна „кежуал група“, а агитката на ФК „Литекс“ е изградена предимно от „ултраси“.

Разговарям с А. Той е на 23 години, живее в крайните квартали на София, където има смесено население от етнически българи и роми. В тинейджърските си години е бил „скинар“. Той разказва, че, за да те приемат във фракция на някой от футболните клубове на Левски или ЦСКА „не е много лесно“. Във фракциите има строга йерархия – колко си по-малък и отскоро в нея, толкова повече изпълняваш заповеди и напътствия. Всеки от младите членове има „тартори на главата“.

Според анализ на висш служител в МВР, традиционният профил на футболните хулигани изглежда така:

-най-малките са тийнейджъри от крайните квартали; живеят в „проблемни семейства“ или с разведени родители, имат слаби успехи в училище; не признават авторитети, следват само тарторите в бандата – това е тяхното семейство; склонни са на девиантно поведение;

-второто ниво са младежи до 29-годишна възраст, които са израснали в йерархията; имат няколко регистрирани криминални прояви в полицията (грабежи, побои, наркотици);

-третото ниво са лица със силно изявен криминален профил, над 30-годишна възраст; те изграждат средното управленско ниво в групировката – имат досег до „най-малките“ и до лидера.

Сред футболните агитки лидерите са силно отличими. Те координират действията на агитката на съответния футболен отбор. Не само футболът обединява лидерите, но и политическите им възгледи. Тези политически възгледи са радикални, обикновено крайно десни. „Аз например, като член на агитката на „Левски“, имам не малко наказания за расизъм“, казва А. Неговото обяснение за хората, които изповядват крайно дясна политика е: „Расисти“. Подобни възгледи се мотивират основно с „неразрешения цигански проблем“.

„Аз живея в квартал „Филиповци“ в София, в който има много цигани. Много от моите приятели, които са също членове на футболни агитки, живеят в квартали с цигани. Аз чувствам българската нация заплашена. Нашият народ е дал името на тази държава и не е нужно да ги дондуркаме (ромите, бел. авт.)“. А., 23-годишен

Във фракцията са установени силни междуличностни връзки. Няма случайни познанства. Стадионът, училището или квартала – това са местата, откъдето можеш да вземеш препоръки, за да влезеш в дадена фракция. Не можеш да отидеш при дадена фракция на определен отбор и да кажеше „Искам да се запиша“. Най-малкото ще те набият и изхвърлят.“, разказва А. При една от фракциите на „Левски“ трябва да имаш три препоръки – поне трима членове да потвърдят, че „ти си читав“. Препоръките потвърждават, че на теб може да се разчита за боеве, организиране на екскурзии и редовно посещение на мачове.

Хулиганите комуникират помежду си чрез затворени форуми (групи), до които достъпът е ограничен. Там се уговаря кога и къде да се сбият две групировки, организират се срещи. В последните години се използват и социалните мрежи – Фейсбук. „Чуждите тела“ се разпознават чрез жаргони и теми, които използват, и бързо се изхвърлят от членовете на форумите, разказва А. (виж повече форума http://hooligans.bg/forum/)

Често се е случва да има сблъсъци между фракции на един футболен отбор. Конфликтът е мотивират от борба за надмощие в самия футболен клуб или „просто защото някой е бутнал чуждото знаме“. „Знамето и песента са издигнати в религия за много от фенклубовете. Освен атрибути на отбора, всеки отделен клуб си има свой химн и знаме“, обяснява висш служител на МВР.

Някои големи фракции в София достигат до 150 души. Големите футболни клубове като Левски и ЦСКА имат най-голям брой фракции. Най-задружните фенове имат пловдивските клубове „Ботев“ и „Локомотив“. Скинарите също имат фракции, като най-изявената сред тях е „Хамъри“-те. „Те правят проблемите“, обяснява А. Как се става „хамър“: „Не пиеш не пушиш, тренираш и чакаш заповеди отгоре от шефа, казва А.

Не само фенклубове на столични отбори, но на отбори като „Локомотив“- Пловдив и „Ботев“-Пловдив, развиват престъпна дейност (кражби, разпространение на наркотици). Крайните групировки наподобяват криминални организации с ясно разпределена йерархия (нива), отговорности. „София Запад“ се посочва от разследващите органи като типична криминална организация. Тези групировки са и активни участници по време на протести.

Футболни агитки и политика

До момента няма доказани връзки между политици и футболни агитки, но във всяка партия има човек, който отговаря за връзките с хулиганите, разказва високопоставен служител на МВР. Агитките се използва не само за протести, но и за агитация, разпространение на плакати и агитационни материали за избори, както и за набиране на електорална подкрепа. Те могат да бъдат финансово стимулирани, но най-често се предлагат безплатни пътувания за спортни мероприятия в чужбина. През 2009 г. лидер на агитките на ЦСКА, известен с фамозния си прякор, агитира усилено за победителя в парламентарните избори.

В първите дни на промените след 1989 г. футболът е мотивиращ фактор за включване в протести шествия и палаткови лагери и в България. През зимата на 1996-1997 г. футболни агитки на „Левски“ участват в окупирането на Орлов мост и Народното събрание.
По време на протестите срещу „тройната коалиция“ пред Народното събрание на 14 януари 2009 г. група „трабълмейкъри“ предизвикват охраняващите парламента органи на реда.

Основното ядро е съставено от членове на фракцията „София Запад“ и членове на агитката на „Локомотив“-Пловдив. МВР задържа и двама хулигани от Бургас. Те са с черни качулки или кърпи, които закриват лицата им. Трийсетина маскирани младежи се вклиняват сред протестиращите като оформят затворен кръг. Арсеналът им съставлява предмети от градския интериор – снежни топки, камъни, вериги. Последвалите сблъсъци между полиция и протестиращи компрометира мирния антиправителствен протест.

„Провокаторите винаги са материално стимулирани. Достатъчно е да вкарате една групичка от десетина човека, които да предизвикат няколко души от протестиращите да се обърнат срещу тях. Това винаги привлича вниманието на медиите и е достатъчно, за да се всее смут“.Висш служител в МВР

На 23 септември 2011 г. в пловдивското село Катуница кола с роми блъска 19-годишният Ангел Петров, който загива от удара. Инцидентът се превръща в повод за избухване на напрежение, което се трупало с години, между ромската фамилия Рашкови и местните жители.

Един криминален случай променя своя акцент като се политизира и етнизира и така измества проблема в друга посока. Футболните агитки се превръщат в агент, който стимулира инверсията на криминалния фактор в междуетнически сблъсък. В последствие участието на националистически формации като „Атака“ и ВМРО, които генерират електорална подкрепа от подобни междуетнически сюжети, вкарва случая „Катуница“ в релсите на политическата реторика. В този смисъл футболните агитки могат да бъдат използвани умело за раздухване на огнището на определен социален проблем, от който да спечелят политически сили.

Протестната енергия от Катуница намира своята реализация и в протестите на СИЛА (свързвани с бившата барета и кандидат за президент Алексей Петров) срещу високите цени на горивата. На 17 март 2012 г. в една от групите на СИЛА във „Фейсбук“ е публикувано следното съобщение:

До всички футболни фенове, които бяха в Катуница. Там решихме да направим България различна, затова днес не позволявайте да ни наричат пак, лумпени, изроди, наркомани и т.н. не им давайте повод. Пазете човека до вас, не позволявайте на никой да провокира напрежение. Време е! Да действаме! Ние сме Българи и нас ни води идеята, да станем различни и да променим България. В спорта сме противници, но на Площада сме Единни, не забравяйте това! Анонимен член на групата СИЛА във „Фейсбук“

Според оперативните наблюдения на полицията най-активни участници от „трабълмейкърите“ в протестите са агитките на ФК „Левски“. Неофициална информация разказва, че по време на размириците на Орлов мост през февруари 2013 г., когато сблъсъците между протестиращи и полицията се превръщат в повод за оставката на кабинета „Борисов“, агитките на „Левски“ са получили пари да „стоят мирно“.

Голяма част от хулиганите, които търсят конфликт с органите на реда по време на тези протести, са били от привържениците на ЦСКА. Това се доказва от разпитите, проведени от полицията при задържането на провокаторите на „нощните протести“ в София. (Организатор на „делничните протести“ в София, които се случват предимно след 18 часа, е Янаки Ганчев. Той се самоопределя като говорител на интернет-движението „Анонимните“.) Сред задържаните има и футболни запалянковци от Пловдив и Бургас. Някои от тях дори не са получили пари – „дошли са само заради тръпката, да правят проблеми“, разказва висш служител на МВР.

Никой не обича полицията по стадионите. Всяка възможност за конфликт с полицията е добре дошла. А и ако не си доволен от положението, в което живееш (социалната обстановка, бел. авт.), поне аз го тълкувам така, сблъсък с полицията е единственият досег с властта. Членовете на футболните агитки така възприемат изразяването на политическа активност.
А., 23-годишен

Хулиганите търсят сблъсък с органите на реда не само, за да вербализират протеста си срещу системата. Това е и начин да се докажат пред другите в своята общност. Те водят статистика, пазят раните, къдрят разказите за всяка битка като включват свидетели и похвали. Боят представлява ритуал на мъжеството, който изгражда позиции, уважение и е в основата на сложната мрежа от взаимотоношения, съставляващи йерархията във всяка фракция.

Вместо край

Футболните агитки имат различни движения (течения), характерна и сложна вътрешна организация. Членовете им притежават отличим социален, икономически и културен профил. Отношенията между политика и футболни агитки (хулигани) са невидими, но ефективни при организирането на безредици или компрометирането на мирни протести. В този смисъл трябва да се каже ясно, че: спортните хулиганите (независимо, колко общо е значението на това понятие) се превръщат в политически инструмент за натиск; и в голяма част от случаите те не осъзнават ефектите от участието в тези действия.

Участието на футболни хулигани в протестни граждански мобилизации, градската футболна култура (като контра-културна проява), самоорганизацията и градските топоси (квартални сборища), в които агитките имат свой собствен живот – това е комплексно проблемно поле, което ще се развива в бъдеще. Участието в подобни контра-културни общности е форма на протест срещу държавата и обществото. Това е важен индикатор за предстоящи социални конфликти.

Въз основа на изследване за специализирано издание за спорт и политика на сайта за културни изследвания Семинар БГ. Редактори на изданието са доц. д-р Орлин Спасов и гл. ас. д-р Жана Попова. Разширен вариант на статията е публикуван и в научното списание Newmedia21.eu.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.