Унищожаването на химически оръжия в Сирия – мисия (почти) невъзможна

Асошиейтед прес

Три десетилетия след като САЩ започнаха да унищожават своите химически оръжия в складовете има още над 3000 тона – три пъти повече, отколкото по американска оценка има на разположение сирийският президент Башар ал Асад. Ако бъде събран накуп, оставащият химически арсенал на САЩ би тежал колкото три дузини „Боинг-737“, натоварени и готови за излитане. И въпреки че Америка има голям напредък заради унищожените 90 на сто от притежаваните навремето 31 500 тона, военните не очакват да приключат с унищожаването на химическия арсенал до 2023 г.

Крайните срокове идват и отминават и биват удължавани. И подобно на други държави САЩ са установили, че прилагането на конвенцията за забрана на химическите оръжия не е лесна работа. Сега, когато САЩ и други притискат Сирия да предаде своя арсенал, сериозните трудности, спъващи усилията на САЩ вече поколения наред, са добра илюстрация за рискованата задача по осигуряването и окончателното унищожаване на запасите на Асад посред гражданска война.

Въпреки че броят на загиналите от конвенционални оръжия в Сирия надхвърли 100 хиляди, едва след като САЩ обявиха, че Асад е използвал химически оръжия в голям мащаб, президентът Барак Обама отправи сериозна заплаха за военни действия. Това стана, защото, по думите на Обама, химическите оръжия са нещо различно.

„Мъже, жени, деца лежат в редици, убити от отровен газ. Други, с пяна на уста, не могат да си поемат дъх“, каза Обама пред нацията във вторник вечерта, описвайки атаката, в която според САЩ са били убити над 1400 сирийци, включително стотици деца. „През тази ужасяваща нощ светът видя с отвратителни подробности ужасяващата природа на химическите оръжия и разбра защо преобладаващата част от човечеството ги е обявило за незаконни“.

Остана неизказано, че сред оставащите запаси на САЩ има много от същите химикали, притежавани от Асад. Сирийският режим има над хиляда тона сяра, горчичен газ и ингредиенти за зарин и нервнопаралитичния Ви Екс, каза държавният секретар Джон Кери тази седмица пред Конгреса.

Според хлабавата дипломатическа сделка под координацията на Русия (притежател на най-големия химически арсенал) Сирия ще се присъедини към конвенцията за химическите оръжия, ще обяви запасите си и ще ги предостави за международен контрол за тяхното унищожаване.

Не е ясно как ще бъде изпълнена тази колосална задача, след като международната общност изпитва недоверие към Сирия, местонахожденията на нейните складове са неизвестни и в страната продължават боевете между силите на Асад и бунтовниците. Белият дом казва, че е необходима щателна проверка, за да се гарантира, че тактиката за протакане няма да бъде замаскирана под основателни пречки.

В САЩ тези пречки варират от екологични забавяния и политическа опозиция през предизвикателства от техническо естество и мерки за безопасност до сурови закони, забраняващи транспортиране на химически оръжия. Освен това ще бъде трудно да бъдат събрани десетки милиарди долара, за да се плати за унищожаването на сирийския арсенал.

„Всичко това е бавен процес“, казва Дитер Ротбахер, бивш оръжеен инспектор на ООН, работил в Ирак, Русия и САЩ. „Всъщност изоставането от графика е относително лесно“, добавя той.

САЩ започват да разработват химически оръжия в годините около Първата световна война, постоянно увеличават потенциала си през Втората световна война до 1968 година. Арсеналът им е достигнал 31 500 тона зарин, Ви Ейч, горчичен газ и други агенти, сочат данни на сухопътните войски. За сравнение Русия обявява, че нейният максимум е бил около 44 хиляди тона.

Процедурата по унищожаването на американските химически оръжия започва през 70-те години и набира скорост през 80-те години, когато Конгресът задължава Пентагона да започне ликвидирането на този арсенал. Ангажиментът става международен, когато през 1993 г. САЩ подписват конвенцията за химическите оръжия и я ратифицират четири години по-късно. Това стартира часовника за 10-годишния срок, през който САЩ трябваше да унищожат всички свои химически оръжия.

Процесът е сложен. И двата метода – химическа неутрализация и изгаряне – изискват специални инсталации. При изгарянето химикалите трябва да бъдат нагрявани до температури от хиляди градуси. Контейнери отпреди десетилетия може да се окажат пробити и трудни за обработка. Унищожаването създава много опасни отпадъци, които трябва старателно да бъдат складирани. Своите опасности крият и комплектованите оръжия – химикали, заредени в ракети или пакетирани с експлозиви.

Армията на САЩ е използвала девет обекта за унищожаването на химически оръжия, от които действащи досега са останали само два.

Единият е в пустинен район на около 64 км южно от Колорадо спрингс, където според армията има около 2600 тона горчичен газ, зареден в артилерийски и минометни снаряди. Инсталацията по унищожаване е изградена, но още е в процедура на тестване и трябва да заработи през 2015 година. Това депо на име „Пуебло“, което се обслужва от над 900 души персонал, ще функционира до края на 2019 година.

Другият полигон – „Блу грас“ – е край Ричмънд, Кентъки. Инсталацията там е готова на 70 на сто по данни от това лято и армията не очаква тя да заработи преди 2020 година. Там трябва да бъдат унищожени 523 тона нервнопаралитични и кожнообривни бойни отровни вещества, заредени в ракети и снаряди. Ако всичко върви по план „Блу грас“ ще действа до 2023 г.

САЩ отдавна се пропуснали първия краен срок през 2007 г, който бе удължен до 2012 г. и отново не спазен. Русия също е назад с графика.

Подобни са и шансовете сега, когато САЩ и техните съюзници искат от Сирия бързи, пълноценни и проверими действия, които да гарантират, че Асад няма да използва отново отровен газ. „При идеални условия, пълно сътрудничество на Сирия и намирането на страна с желание и възможност да приеме тези материал, на теория е възможно“, казва Грег Кобленц, експерт по химически оръжия от университета „Джордж Мейсън“. „Но по време на толкова жестока гражданска война това е много малко вероятно“, добавя той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.