Антъни Хопкинс: Беше ми забавно да играя в “Пропукване”

Скоро ще кажа “Адиос” на киното, твърди актьорът

Антъни Хопкинс. Снимка: Ройтерс

“Пропукване” – най-новият филм с участието на Антъни Хопкинс, тръгва премиерно по софийските киноекрани в петък (виж по-долу трейлър). В него актьорът играе ролята на милиардера Тед Крауфорд, който разбира за извънбрачната връзка на жена си и я застрелва в главата, а после прави пълни самопризнания. Оказва се обаче, че нещата са доста по-дълбоки, отколкото изглеждат, и до финала на филма героят на Хопкинс си играе на котка и мишка с прокурора по делото Уили Бийчъм (Райън Гослинг).

Актьорът, който през декември ще навърши 70 години, е вече половин век на сцената и има зад гърба си около 100 филмови и телевизионни роли. Във филмографията му се четат заглавия като “Човекът-слон”, “Мълчанието на агнетата”, “Дракула”, “Легенди за страстта”, “Амистад”, “Маската на Зоро”, “Да срещнеш Джо Блек”, “Александър”, “Ханибал”, “Цялото кралско войнство” и много други. През 1992 г. за ролята на Ханибал Лектър в “Мълчанието на агнетата” Хопкинс спечели Оскар за най-добър актьор, а през 2006 г. му връчиха почетен Златен глобус за цялостно творчество.
Хопкинс е известен като един от най-“трудните” актьори от своето поколение – истински кошмар за режисьорите. Живее в Малибу заедно с третата си съпруга Стела Аройав и в последните години се съгласява на интервюта изключително рядко. Ето какво каза неотдавна актьорът пред списанията “IF” и “Total Film” в моменти на благосклонност към журналистите.

– Господин Хопкинс, допадна ли ви да играете злодей в “Пропукване”?
– Не играя много често злодеи. Всъщност единственият друг злодей, който съм играл, е Ханибал. Но не ми беше трудно да вляза в ролята на Тед Крауфорд – героя ми от “Пропукване”. Прочетох сценария, хареса ми, обадих се на агента ми и му казах, че приемам. Героят ми мисли, че е по-умен от всички останали, че има отговор на всичко, че е над другите. Според мен е абсолютна фантазия да си мислиш подобно нещо. Затова ми беше забавно да играя в този филм.
– Как беше да работите с толкова млад актьор като Райън Гослинг?
– Райън е чудесен. Доста по-млад е от мен, но успя да ме изненада. Много е свеж и беше удоволствие да работя с него.
– Кое ви харесва най-много в “Пропукване”?
– Филмът е много интригуващ. На публиката ще й хареса да следи играта на котка и мишка между моя герой и този на Райън.
– Бързо ли се сработихте с Райън?
– Да, почти не сме репетирали. Да репетирам отделните сцени винаги ми е било ужасно скучно. Затова просто се появявахме на снимачната площадка и снимахме. Не сме обсъждали сценария много-много. Беше забавно, защото Райън искаше да правим това, но мен не мързеше. Не съм методичен актьор, въпреки че са ме учили да бъда такъв. Просто се опитвам по време на снимки да бъда максимално отпуснат, да импровизирам, да сменям ритъма, ако е необходимо. Вярвам, че трябва да се правят най-много три дубъла. Но Райън беше много загрижен за филма. Настояваше да променим финала и така и стана. Сега филмът завършва по много по-интересен начин, отколкото беше първоначалната идея. На публиката ще й хареса.

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/vLJQlYlg6RA“, width=“425″, height=“350″ [/swf]

– Имате впечатляваща филмография и сте вдъхновение за много млади актьори като Райън Гослинг. Но кое е нещото, което вдъхновява вас самия?
– Роли като тази в “Пропукване” са вдъхновяващи за мен. Получавам много сценарии, но този беше уникален. А и отдавна исках да снимам с режисьора Грегъри Хоблит, защото винаги съм се възхищавал на работата му.
– В основата на “Пропукване” стои идеята за намирането на слабото място на човека. Кое е вашето слабо място?
– Курабийките. Налага се жена ми да ги крие от мен. Винаги питам: “Не може ли да си взема още една?”. Това е някакъв курабийкохолизъм.
– Срещали ли сте някога човек, който да прилича по характер на героя ви от филма?
– Да, познавам един режисьор, който много прилича на него, но няма да кажа името му. Той е страшно умен, но и страшно студен и недостъпен. Всички актьори, които са работили с него, го мразят. Когато му се зададе въпрос, не отговаря. Този режисьор вече не прави филми и сигурно се чуди защо. Аз имам отговор – защото не е готин човек. Той сам се прецака. Ако се мислиш за много умен, губиш цялата си човечност. А без нея не може.
– В “Пропукване” много силно е заложена идеята за състезателния дух на човека. Според вас за какво си струва да се състезава човек?
– Не се състезавам за нищо. Вече не искам нищо от живота. Щастлив съм с това, което имам.
– На екрана сте играли много реални личности – Пикасо, Хитлер, Ричард Никсън. По-различно ли е усещането при такива роли?
– Не си спомням. Това беше отдавна. (смее се)
– Превъплъщението ви в президента Никсън беше впечатляващо…

Актьорът позира с почетния Златен глобус, който получи през 2006 г. Снимка: Ройтерс

– Е, добре, значи все пак ще говорим за това. Режисьор на “Никсън” е Оливър Стоун. Когато ми се обади да ми предложи ролята, го попитах: “Защо аз?”, а той отвърна: “Защото сте аутсайдер.” Истината е, че ми хареса да играя Никсън. Сценарият беше добър.
– Вие работихте с Оливър Стоун и във филма “Александър”. Как беше?
– Харесва ми чувството за хумор на Оливър. На снимките на “Александър” ми казваше: “Остаряваш… Успя ли да запомниш репликите си?” или “Знаеш ли, днес беше ужасен, но вчера се справи чудесно. Какво се случи?”. На жена ми, която често идваше на снимачната площадка, пък веднъж заяви: “Що за съпруга си ти? Мъжът ти се разпада пред очите ни, трябва да направиш нещо. Погледни го, горкият старец, той е развалина…” (смее се гръмогласно) Обичам Оливър, той е луд, но е гений.
– “Александър” беше оплют от критиката. Това обиди ли ви?
– Не. Дори не съм гледал филма. Обикновено не гледам филмите с мое участие.
– Как се готвите за ролите си?
– Винаги научавам репликите си перфектно. Чета ги пак и пак, и пак, за да бъда спокоен на снимачната площадка и да не си мисля: “Сега какво трябва да кажа?!”
– От по-младото поколение актьори кой ви харесва най-много?
– Ръсел Кроу е много талантлив. Още щом го видях за пръв път, си помислих: “Това момче е супер.” Ръсел е като акула, която обикаля наоколо. Не го познавам добре, но много го харесвам. Той е дързък, куражлия и мачо. Сега преминава през период, в който се прави на лошо момче, но иначе е добряк.
– Като млад приличахте ли на него?
– Да. И аз бях лошо момче.
– Известен сте с това, че не обичате да правите много дубли. Защо?
– Някои режисьори постоянно правят дубли, защото не знаят какво, по дяволите, искат. Спилбърг понякога прави много дубли, но го прави с цел. В такива случаи не се съпротивлявам. Но се е случвало да питам някой режисьор: “Защо искаш да правим това?”, а той да отговори: “Не знам.” Тогава се ядосвам и му казвам: “Не идвай на снимачната площадка без да знаеш каква ти е работата.”
– Вие се дразните и когато се правят промени в сценария. Вярно ли е, че по време на снимките на “Гадна компания” продуцентът Джери Брукхаймър ви е дал сценарий с поправки по него и вие сте го хвърлили в кошчето?
– Когато поправките идват навреме, така че да мога да смогна да си науча репликите, няма проблем. Но ако се правят промени в сценария направо на снимачната площадка, много се дразня. Това с Джери Брукхаймър е вярно. Попитах го: “Защо правиш това? Опитваш се да ни измъчваш ли? Искам да знаеш, че ще хвърля тези нови страници на боклука.” След този случай той спря да ми дава поправки.
– Играли сте Ханибал Лектър в три филма. Кой от тях ви е любим?

Хопкинс на филмовия фестивал във Венеция миналата година. Снимка: Ройтерс

– “Червеният дракон” е най-добър от трите. Много е страшен. Опитах се да изиграя Ханибал Лектър по различен начин от първите два филма. Казах на режисьора Брет Ратнър, че не искам да повтарям това, което съм правил в “Мълчанието на агнетата” и “Ханибал”. Затова Лектър е много по-ужасяващ в “Червеният дракон”. Никакъв чар. Само смърт.
– В “Мълчанието на агнетата” се появявате само за 17 минути, но въпреки това спечелихте Оскар за най-добър актьор. Бяхте ли изненадан?
– Спомням си много добре как Кати Бейтс отвори плика и прочете: “Оскарът отива при Антъни Хопкинс”. Огледах се наоколо, защото си мислех, че Ник Нолти ще спечели. Изобщо не очаквах да бъда аз.
– Търсите ли сам добри сценарии или просто чакате да видите какво ще ви предложат?
– Просто чакам. Агентът ми звъни от време на време и казва: “Имам добра оферта…” Получавам много предложения за роли, буквално ме засипват. На този етап най-много ми се иска да изиграя Шекспировия крал Лир.
– Някога играли ли сте крал Лир на театралната сцена?
– Да, много отдавна. Може би ще изиграя крал Лир и на големия екран и после ще кажа “Адиос”.
– Да не би да намеквате, че ще се оттеглите от киното?
– Да, вероятно. Искам да видя какво ми е останало извън актьорството.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.