Жан-Клод Трише: В Еврозоната има лек растеж, да не изпадаме в самодоволство

Жан-Клод Трише. Снимка: от тв екрана

– Финансовата криза, предизвикана от срива на Lehman Brothers, премина в криза на суверенния риск в Европа. Вие забелязахте ли, че тя се задава?

– Безпокоях се по две причини. Първо, Пактът за стабилност и растеж не се спазваше след атаката срещу него, водена от големите страни (Германия, Франция, Италия) през 2003-2004 година. Това бе първата ми битка след назначаването ми. Освен това и отклоненията в конкурентоспособността в еврозоната бяха на равнища, които не можеха да се удържат. От 2005 година съобщавах на Еврогрупата всеки месец националните показатели за конкурентоспособността. Само че тогава „на мода“, и в Европа и в целия свят, беше европейските критерии за бюджета да се оценяват като прекалено стриктни и да се мисли, че въпросите на конкурентоспособността ще се решат сами. Тогава от края на 2009 година инвеститорите започнаха да се съмняват в държавните облигации и да поставят под въпрос най-уязвимите звена, сред които е Гърция.

– Когато трябваше да се окаже помощ на Атина, европейците не бяха толкова единни, колкото за спасяването на банките…

– Условията бяха различни. Да убеждаваш общественото мнение, че трябва да се дават държавни пари винаги е трудно. Само че при банките ставаше дума да не се допусне национална криза и да се запазят работни места на национално равнище. А при Гърция, Ирландия и Португалия заплахата бе възприета от други членки на еврозоната като непряка. Необходимо бе време, за да се разбере, че тя е системна и че всички страни от еврозоната са засегнати.

– Днес еврото надеждно ли е?

– Тази валута винаги е била надеждна. Еврозоната обаче на три пъти се изправи пред заплаха за целостта си: през май 2010 година, през август 2011 година и през юли 2012 година. Днес рискът от нова дестабилизация на паричния съюз е отслабнал значително поради четири причини. Уязвимите страни се ребалансират трудно, но по безспорен начин. Икономическото управление постигна сериозен напредък (надзора върху бюджетите и конкурентоспособността, банковия съюз). Европейските демокрации категорично потвърдиха, че са против разпадане на паричния им съюз. ЕЦБ се мобилизира, за да отхвърли риска от разпадане, при условие че страните направят необходимите корекции. Решително трябва да се прилага ново управление, включително и банковият съюз, и да се върви напред, давайки повече правомощия на Европейския парламент.

– Политиката на строги бюджетни ограничения дава ли плодове?

– Оставям настрани държавите, които са много надеждни. На тях им е позволено да се питат не са ли „прекалено мъдри“. Много други страни, особено Гърция, нямаха избор: останалата част от света просто не искаше повече да финансира до безкрай техните дефицити. Днес са налице първите резултати. Да вземем износа. Той е източник на заетост и нараства динамично в Испания, Ирландия и Португалия. Еврозоната е в лек растеж, но да не изпадаме в самодоволство, както подчертаха Марио Драги (сегашният президент на ЕЦБ- бел. ред.) и Кристиан Ноайе (сегашният централен банкер на Франция – бел. ред). Структурните реформи, намаляването на държавните разходи, придаването на динамика на компаниите, възстановяването на конкурентоспособността са от основно значение. Според мен, особено в страните, които са с разклатени позиции, е необходимо да продължат стратегиите, подкрепяни от всички, „стабилна конкурентоспособност“, за обща умереност на разходите в евро, за да бъде възстановена, година след година, конкурентоспособността и да се създават работни места. Във Франция ние направихме това въз основа на двупартиен консенсус от 1983 година по въпроса за еврото. За Германия този обединяващ елемент е създаването на еврото.

– Как оценявате действията на г-н Драги начело на ЕЦБ?

– Той изпълнява много добре задачите си, които са тежки. ЕЦБ взе през лятото на 2012 година решения, каквито трябваше да вземе.

– Драги е много по-гъвкав от вас, когато бяхте президент на ЕЦБ…

– Нито по-гъвкав, нито по-малко гъвкав! Курсът на стабилността на валутата твърдо бе запазен. В същото време Банката непрекъснато, от началото на кризата, вземаше нетрадиционни решения, необходими, за да се разреши кризата, нетрадиционни решения, необходими, за да се възстанови по-добра трансмисия за политиката й: тя бе първата централна банка взела такива мерки през август 2007 година, тя освен това изкупуваше държавни облигации през май 2010 година и през август 2011 година. Най-сетне ЕЦБ заяви, какви би направила в случай на изостряне на напрежението през септември 2012 година, а това допринесе за истински успех на стабилизирането на системата.

БТА