Медийно позорище или за кухия политически диалог
Колко е хубав политическият целофан. И едните, и другите говорят за олигархия и мафия, а никой не посочва имена, фирми, корпорации…
И едните, и други казват, че имало фирми, които се облагодетелстват от обществените поръчки. Държавните пари и това, което е останало за приватизиране, се раздават на близки до властта бизнесмени… но никой не посочва имена, фирми, корпорации. А иначе опаковат, опаковат, опаковат:
– Ти си олигарх!
– Не, ти си олигарх…
– Ти си, защото ти избра Пеевски!
– Може и да е така, ама ти избра Борисов! За това, ти си по-олигарх!
– Ама ти си и олигарх, и мафия, защото избра и двамата!
Така звучат реплики, които си разменят политическите театрали. Две медийни групировки взаимно се сочат с показалец и сипят по между си заклинания за морал. Един банкер се е превърнал в тема за дегустация.
Оформил се е видим, втвърден фронт на противопоставяне между една издателска група и банка, която финансира друга медийна група. Използват се чужди медии (Дер Щандарт), за да не бъдат обвинени издатели и собственици, че ползват своите за личния си интерес.
Трети медии поддържат дистанция в “окопната война”. Чуждите издания се ползват като неутрална зона, защото и двете страни знаят, че това им гарантира по-силна чуваемост в държавата на смутената медийна общност. Чуждите медии “доставят” и допълнителна вътрешна легитимация.
Изглежда обаче, че представлението (театрон политикон) е водевил. Ключови участници (президент, премиер, политически лидери) имат силен властови (институционален) ресурс, който може да извади наяве имена, фирми, корпорации (оказва се и това, че откакто цацата стана кит, няма и прокурор в държавата).
Въпросът е защо никой не го прави?
Звучат обвинения, които поддържат температурата на представлението, но диалогът остава празен… до смазване на публиката в безпомощно състояние.