Какво следва за сирийската опозиция?

Ройтерс

Сирийският режим ликува, че е победил. Руснаците са доволни, че предотвратиха американска военна намеса. Президентът Обама е щастлив, че е избегнал гласуване в Конгреса срещу такава интервенция. Израел се радва, че потенциалните възможности на Сирия да използва химически оръжия ще бъдат елиминирани, стига само рамковото споразумение, постигнато миналия уикенд, да бъде напълно приложено. Дори Иран го подкрепя, въпреки че продължава да отрича, че режимът е отговорен за употребата на химически оръжия.

Какво обаче става със сирийската опозиция?

Споразумението за химическите оръжия не отчита интересите на опозицията. Съществено важно е Башар Асад да го изпълни и той ще отлага прилагането му възможно по-дълго време. Предвидено е унищожаването на сирийските химически оръжия да приключи към средата на 2014 г., но предизвикателствата от логистичен характер са огромни. Дори даването на отчет и събирането на 1000 тона материал ще бъде трудна задача, след което ще се наложи да бъдат разположени наблюдатели, а за физическото унищожаване ще трябва оръжията да бъдат превозени от Сирия вероятно в Русия. Военните условия ще удвоят трудностите и процесът ще се проточи, дори режимът да реши напълно да съдейства, което е слабо вероятно.

Споразумението изобщо не променя ситуацията на бойното поле. Приносът на химическите атаки е нищожна част от потенциалните възможности на режима да убива. Химическите оръжия са причинили смъртта на под два процента от всички жертви в сирийската война. Режимът прилага все повече насилие, като използва конвенционални оръжия. След няколко седмици затишие, артилерийски огън засипва освободените територии с нова сила. САЩ, Великобритания и Франция обещават, че ще увеличат подкрепата си за опозицията , която миналата седмица най-накрая избра „министър-председател“ да оглави временно правителство.

Ахмад Тумех е зъболекар, ислямист, дисидент и с близки връзки със Саудитска Арабия. Очаква се Тумех да назначи правителство, което да опита да подобри осигуряването на обществените услуги за освободените територии. Има сведения за усилени доставки на оръжия за следените под лупа отряди на Сирийската свободна армия. Възможно е отговорността за нейното въоръжаване да бъде прехвърлена от ЦРУ към американското министерство на отбраната, но за момента изглежда все още режимът държи инициативата на бойното поле.

Американският държавен секретар Джон Кери настоява да бъдат продължени опитите да се преговаря за слагане на край на войната, като бъде свикана конференция с цел да се приведе в действие комюникето от Женева. То призовава в Сирия да бъде излъчено, със съгласието на режима и опозицията, преходно правителство с пълни изпълнителни правомощия. Не е ясно обаче дали готовността на Русия да си сътрудничи със САЩ по въпроса за химическите оръжия ще важи и за свикването на „Женева 2“, което се отлага от месеци. В съответствие със споразумението от „Женева 1“, изпълнителната власт трябва да бъде отнета от Башар Асад и дадена на временно правителство, избрано с общо съгласие. Москва далеч не изглежда готова за подобно нещо.

Приемането и прилагането на една резолюция на Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на споразумението за химические оръжия ще ангажира дипломацията още няколко седмици, а може би повече. Сирийската опозиционна коалиция не си прави илюзии. Тя се опасява, че конференцията „Женева 2“ няма да изпълни обещанието от първата конференция за Сирия. Споразумението за химическите оръжия е добре дошло дотолкова, че спасява човешки животи, но от друга страна, то е смущаващо. Опозицията иска повече оръжия за Сирийската свободна армия и военни действия от страна на Запада срещу военновъздушните сили и ракетите на Дамаск, тъй като те правят почти невъзможно задържането на контрола над освободените територии. Ако не бъдат изпълнени тези искания, е малко вероятно да има успешни преговори и прилагане на споразумението за химическите оръжия.

Ако приемем, че американската интервенция можеше да помогне на екстремистките бойци, то провалът на намеренията на САЩ по никакъв начин не отслабва напрежението в радикалната опозиция, нито подсилва коалицията от умерени елементи, които си сътрудничат със САЩ.

Вече за почти половината от опозиционните бойци се смята, че са джихадисти или хардлайнери, съюзени с тях. Светски настроените и неизползващи насилие активисти, които започнаха сирийската революция през 2011 г., са изтикани встрани. Те насочиха повечето си усилия към доставянето на хуманитарна помощ, в конкуренция с добре организираните джамии и други ислямски организации.

Може би най-обещаващата новина за опозицията през последните дни – неизлъчена от западните медии – е решението на Кюрдския национален съвет да се присъедини към коалицията, за което се твърди, че е взето след солидно споразумение, гарантиращо правата на кюрдите в Сирия след падането на Асад. Присъединяването на кюрдите би дало на коалицията по-широка основа, а на Сирийската свободна армия – важни съюзници. Това обаче е малка утеха за тези, които се надяваха на американска намеса.

Докато светът празнува американско-руското сближаване, краят на войната и преходът към демокрация изглеждат по-далеч от всякога.

БТА