Какво да си пожелаем в деня на независимостта? Поне – незвисими медии!

Из прокламацията на цар Фердинанд на 22 септември 1885 г.: „Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България!“

Няма по-добър повод за размисъл от деня на независимостта, символ на стремежа към национално и духовно обединение. До скоро обичах в този празничен ден да разгърна вестниците и да се поровя в интернет, за да прочета с удоволствие празнични анализи и коментари. Но днес просто не чета вестници. Какво смислено мога да прочета и къде точно да го прочета? В медиите на „Нова българска медийна група” или на „Икономедиа и приятели”? За какво духовно обединение можем да говорим, когато ни принуждават да избираме между префърцунената до перверзност „естетика” на интелектуалеца „фундаменталист” Калин Янакиев и чалгаджийските простотии на Мишо Шамара. Това ли са личностите, които ще ни обяснят какви означава „информиран” политически и граждански избор?

Каква по-точна оценка за медийната среда, в която вегетираме, от простичкия факт, че едни от най-коментираните публични фигури с огромно влияние в бизнеса, медиите и политиката като Цветан Василев, Росен Плевнелиев и Иво Прокопиев дебатират помежду си чрез интервюта не някъде другаде, а в австрийския вестник „Дер Щандард“. А къде да изразим мнението си ние, обикновените граждани? Къде можем ние да изразим публично своята независима позиция какво според нас е морално допустимото и морално нетърпимото в нашето общество? Където и да ни публикуват, ще загубим своята независимост. Ще ни причислят към „едните” или „другите”. Къде можем ние да се оплачем, ако някои журналисти са засегнали нашите интереси? В „Дойче веле”, където се оплаква Цветан Василев”, или в „Радио Ереван”? Единственото, което ни остава е да разпространяваме позиви. При днешното ниво на техниката, това поне е лесно осъществимо… Докато от ДАНС ни забележат.

Винаги съм държал на приемствеността и в семейството, и в науката, и в политиката. Ако обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. от Цар Фердинанд Български бележи началото на пътя ни към Европа, то подписването на договора за присъединяване към ЕС от неговия внук Симеон в качеството на български министър-председател бележи края на този дълъг път. Какъв по-добър позитивен пример за приемственост в българската държавност. Стига да можеш да я почувстваш и оцениш.

Между другото, какво ли мисли за Симеон Сакскобургготски и за неговите възгледи за обединение на нацията великият естет Калин Янакиев? Къде ли го поставя в своята „историческа” класация за протеста на българското „качество” срещу българското „количество”?