Железници по балкански – все така остарели и опасни
Франс прес
От години на всеки три месеца Бобан Петрович се качва на влака в Белград, за да отиде да посети семейството си в Черна гора и всяко от тези пътувания го кара да трепери от страх.
„Обикновено се напивам с вино и заспивам, за да издържа пътуването“, разказва пред АФП този 37-годишен фризьор от Белград.
Тъй като изминаването на 475 километра, свързващи сръбската столица с черногорското пристанище Бар, може да отнеме до 16 часа. Едно пътуване, осеяно с потенциални скрити опасности – толкова катастрофално е състоянието специално на тази железопътна линия, но като цяло и това на железниците в целите Балкани.
След края на конфликтите от 90-те години, съпътствали разпадането на комунистическа Югославия, железните пътища бяха занемарени от страните, произлезли от бившата федерация.
Железопътната линия Белград-Бар, гордостта на комунистическа Югославия, е била построена през 1976 г. за скорост, стигаща до 120 километра в час.
Влаковете минават днес покрай пейзажи с непокътната природа, които спират дъха, прекосяват десетки тунели, прокопани в стръмната планина, и мостове над дълбоки проломи в Сърбия и в Черна гора със скорост четири до пет пъти по-ниска от първоначално предвидената.
Съсипаната инфраструктура и влакове на повече от 30 години изобщо не внушават доверие на пътниците.
През 2006 г. 47 души загинаха и близо 200 бяха ранени, когато влак дерайлира и падна в каньон на река близо до черногорската столица Подгорица.
В Сърбия от 190 километра железопътни линии, които би трябвало да бъдат поправяни всяка година, само 20 до 30 километра са поправяни в действителност. Средната скорост на влаковете е 42 километра в час.
„Победителят в Тур дьо Франс 2013 г. се движеше със средна скорост по-висока от тази на нашите влакове“, казва с горчивина Петрович.
По протежение на близо 400 километра, което е почти 10 процента от съвкупността на железните пътища в Сърбия, скоростта е ограничена едва на 10 километра в час.
„Железопътните линии са в много лошо състояние във всички бивши югославски републики, с изключение на Хърватия“, обяснява за АФП сръбският заместник-министър на транспорта Деян Ласица.
Но дори в Хърватия, която е инвестирала най-много в железопътния транспорт в района, средната скорост на пътническите и товарните влакове е съответно 45 и 21 километра в час.
Тази бавна скорост е причината само 8 процента от стоките да се транспортират с влак. През 2011 г. дванадесет милиона тона стоки са били транспортирани в Хърватия с влак или 34 процента от обема, регистриран през 1990 г.
Босна регистрираше преди войната 1992-95 тринадесет милиона пътници, ползващи железниците, годишно на фона на едва 800 000 днес. Тогава влакът Белград-Сараево, чист и удобен, изминаваше за пет часа разстоянието между двата града.
Тази линия, отменена по време на конфликта, бе пусната в действие отново през 2009 г., а после пак бе отменена миналата година, тъй като клатушкащият се и остарял влак изминаваше същото разстояние за почти десет часа.
Страните от района би трябвало да приватизират железопътните компании, да инвестират в инфраструктура и да облекчат процедурите по преминаване на границите, за да реформират сектора, посочи Световната банка в две изследвания, направени през последните десет години.
„Лошото качество на железопътната инфраструктура има отрицателно въздействие върху икономиката“ на страните от Балканите, подчерта Световната банка.
В усилие да съживи железопътните си линии и да купи нови влакове Сърбия взе заем от 1,5 милиарда евро от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Русия.
„Ние очакваме значително подобрение на скоростта и удобството в следващите пет години“, увери Ласица.
Основната цел е да се обнови частта от „Коридор 10“, свързващ Западна Европа с Гърция и Турция, която минава през Сърбия, уточни той.
Бобан Петрович се надява, че обновлението ще бъде на висотата на очакванията.
„Сръбските вагони, това все още е лотария: в някои няма отопление или електричество, в други не можете да отворите или да затворите прозореца“, казва той.
БТА