Въпроси в Турция около мирното уреждане на кюрдския конфликт

Франс прес

Близо година след неговото подновяване, процесът за мирно уреждане на кюрдския конфликт, предприет между Анкара и бунтовниците от Кюрдската работническа партия ПКК , изглежда в задънена улица, тъй като кюрдите предварително отхвърлят като недостатъчни демократичните реформи, които правителството трябва да представи следващата седмица.

ПКК отправи първо предупреждение в началото на септември, като прекрати изтеглянето на бойците си от турска територия, започнало през май.

Сепаратисткото движение оправда това решение, обвинявайки властите в забавяне на прилагането на обещаните реформи, които се предполага да дадат повече права на близо 15 милиона кюрди в страната.

От своя страна турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обвини ПКК в неспазване на обещанията си. „Едва 20 процента от бунтовниците са напуснали Турция и това са най-вече жени и деца“, заяви той.

„Има проблеми и напрежения“, признава пред АФП Гюлтен Къшънак, съпредседателка на Партията за мир и демокрация, разглеждана като законно лице на кюрдското движение. „Но не може да се каже, че процесът е приключил, тъй като преговорите с лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан продължават“, отбелязва тя.

В действителност ПКК се ангажира да запази примирието докато се търси мирно решение.

Мирният процес е „като кон на родео: той се движи, но не върви напред“, заяви от своя страна Йоджалан пред депутатите от Партията за мир и демокрация, с които се срещна миналата седмица.

След дискретни преговори с ислямо-консервативното правителство , „Апо“, както наричат лидера на ПКК, излежаващ от 1999 г. доживотна присъда затвор на остров Имралъ, обяви през март ново примирие.

Този жест събуди надеждата за намиране най-накрая на изход от конфликта, отнел живота на над 40 000 души от 1984 г. насам.

Два месеца по-късно ПКК започна да изтегля бунтовниците си, които се смята, че наброяват 2500 души, от Турция към тиловите си бази в иракски Кюрдистан.

В замяна на това изтегляне ПКК изисква реформиране на наказателния кодекс и на изборните закони, право за обучение на кюрдски език и известна регионална автономия.

Премиерът трябва да й даде своя отговор на 30 септември под формата пакет от „реформи за демократизация“.

Тези мерки, разглеждани като основен етап от кюрдския мирен процес, се очаква да засегнат също въпроса за алевиите – мюсюлманско либерално малцинство, което представлява 20 процента от турското население, както и за не-мюсюлманите в страната.

Но правителството е изправено пред „трудна задача“, изтъква Нихат Али Йозджан, експерт по въпросите на сигурността в изследователския център TEPAV в Анкара. „Това е истинско предизвикателство да се направят отстъпки на кюрдското малцинство с наближаването на изборите“ местни – през март, и президентски – през август 2014 , изтъква той.

Кюрдските политици не се заблуждават по този въпрос и вече изразяват съжаление за нерешителността на „демократичния пакет“ на Ердоган.

„В сегашния му вид ние не мислим, че целият пакет с реформи ще отговори на нашите искания за права и свободи и че ще съдейства за мирния процес“, казва г-жа Къшанак.

„Ние настоятелно призовахме правителството да обсъди реформите с нас и с обществеността, но не получихме отговор“, добавя тя.

В една страна, където мнозинството от населението разглежда Йоджалан като „терорист“, секретността, поддържана около разговорите му с властите, е широко критикувана.

„Абдуллах Йоджалан е седнал на единия край на масата, а Ердоган – на другия. Те се срещат, преговарят. Обществеността няма никаква идея какво се случва“, казва със съжаление лидерът на основната опозиционна сила Народнорепубликанската партия Кемал Кълъчдароглу.

„Реформите за демократизация трябваше да бъдат обект на обсъждания с обществеността, с опозиционните партии и със съответните министерства“, посочва със съжаление и западен дипломатически източник, пожелал анонимност. „В крайна сметка Турция не се свежда единствено до Ердоган“, отбелязва той.

БТА