Сирийските бежанци – заплаха или хуманитарна криза?
Границата ни с Турция трябва да бъде затворена! Такива призиви се чуват последните дни в социалните мрежи. Анкета в Dir, дори посочва, че 82% от хората застават зад това искане. На другата страна са реакции от типа – „Но какво са виновни бежанците – те бягат от война и търсят подслон?”.
И докато някои хора негодуват срещу сирийците, с аргумента, че България не може да си позволи издръжка на толкова много хора, а други роптаят срещу нетърпимостта на първите, всъщност се пропуска основното. Ако този проблем скоро не бъде решен, ни застрашава криза, пред която сегашната ще ни се види като детска игра.
В момент на социална, икономическа и политическа криза не можем да си позволим да мислим емоционално. Дали е антихуманно или не преустановяването на приема на бежанци, това не трябва да е водещо при взимането на решение. България първо трябва да мисли за сигурността на страната и собствените си граждани.
Ако всичко беше толкова безобидно, Европа нямаше да отказва да приема бежанци. Това решение на силните буди сериозни притеснения. При все, че Еврообщността е потресена от жестоките убийства в Сирия, повечето европейски страни не са готови да приемат бежанци.
Вече близо 2 млн. сирийци са напуснали страната си и са потърсили убежище в съседни страни. Европа обаче е дала съгласието си да приюти едва 10 хиляди бежанци – при това след дълги увещания и апели, от засегнатите страни и Върховния комисариат на ООН за бежанците. Половината от тези хора ще приеме Германия, където вече има около 15 хиляди сирийци, подали молби за убежище.
Повечето от другите европейски страни обаче упорстват срещу исканията да приемат бежанци от Сирия. Големи държави като Франция и Великобритания се склонни да приемат едва по 2 хиляди. Една от основните причини за нежеланието на европейските страни да приемат бежанци е страхът, че покрай тях в Европа могат да проникнат и екстремисти. Еврообщността признава, че това е хуманитарна криза, и е готова да помогне, но основно с финансова подкрепа. За съседните на Сирия държави, поемащи бежанците, до момента страните членки на ЕС са събрали 1,5 милиарда евро.
В България потърсилите убежище бежанци вече гонят 5 хиляди. На ден в страната ни влизат по 100 до 250 души. Това според експерти облагодетелства терористичните организации, които отдавна вече действат у нас. Те спокойно се сливат с бежанците и влизат в България, където веднъж получат ли статус на бежанец започват необезпокоявни да изпълняват подривната си дейност.
С това беше свързан и основният аргумент на противниците на приемането на България в Шенген. А именно – че българските граници не са подсигурени, а България те нарекоха “разграден двор”. И данни на службите го потвърждават. Според разузнаването на САЩ и България сред екстремистки групи, които действат във и през България, са ислямистките терористични организации като Ал Кайда, Хизбула, Ансар ал Ислам и чеченските бунтовници. Поддръжници им от българската арабска общност, подкрепят организациите си финансово с приходи както от легален бизнес, така и от трафик на наркотици, крадени коли и хора.
Според бившия секретар на МВР и експерт по тероризма полк. Иван Бояджиев членове на Ал Кайда вече са влезли с бежанците от Сирия. Той е категоричен, че Турция умишлено насочва бежанците към нас, за да ни дестабилизира. В крайна сметка, страната ни не е гранична на Сирия. Тези хора идват от Турция, плащайки на трафиканти да ги прекарат до тук.
Въпросът е защо не остават в Турция? Защо ще бягат от многократно по-богата и организирана Турция, в която на всичко отгоре би било десетки пъти по-лесно да се пригодят към език, култура, общество и т.н.? И то за да мизерстват по българските „концлагери“? В крайна сметка Турция изповядва същата религия.
Във връзка с тези рискове, шефът на комисия за контрол на службите Камен Костадинов заяви, че е бил обсъден „въпросът дали е възможно България да загради границата си. Това според него е едно доста скъпо мероприятие. Освен това, международните принципи не позволяват България да вземе такова решение особено като членка на ЕС – да затвори своите граници. Обвързаността ни с международните спогодби ни задължават да оказваме помощ.
Нито един човек не може да бъде върнат, когато търси убежище. Това е неизменно човешко право. Костадинов обаче предупреждава, че България е готова за около 5 хиляди бежанци. „Веднъж влезли в страната ни бежанците, ние нямаме никакъв вариант да ги върнем обратно в Турция, тъй като нямаме договор за реадмисия с Република Турция”, обяснява той. Според него рисковете за националната сигурност идват от опасността от прекалено голям брой бежанци, който ще затрудни страната във всяко едно отношение.
Има обаче и хуманитарен проблем. В Сирия тези хора може да умрат. Все пак това са семейства, бягащи от изтезания, смърт, как е възможно да се затвори вратата за тях. Те не идват на гости, а се възползват от признатите им в международен план права.
Пред какво ще бъде изправена обаче страната ни, когато вече няма да може да се справя с бежанския поток? Преди дни вътрешният министър Цветлин Йовчев предупреди, че съвсем скоро ще преминем границата от 5000 бежанци, които можем да поемем. Към момента по данни на БЧК те са около 4800 и до ден два максимумът ще бъде достигнат. Проблемът е, че кризата с бежанците вече се усеща.
От БЧК предупредиха, че бежанците в софийските квартали „Враждебна“ и „Военна рампа“, както и в центъра в Елхово са в изключително тежко положение, няма какво да ядат. Поисканата помощ е за уязвима група от 2000 души от общия брой бежанци, търсещи убежище у нас.
Има нужда основно от вода, храна, хигиенни средства, нехранителна помощ – одеала, чаршафи, обувки, дрехи. От БЧК апелираха всеки да прояви човечност и да подаде ръка на бежанците, сред които има много майки с малки деца, като се включи в националната благотворителна кампания. Участието може да бъде със средства по банкова сметка, или материална помощ.
Същевременно експерти предупреждават да се мисли и за сигурността на хората, които живеят в близост до центровете, в които се настаняват бежанци. В Овча Купел и Враждебна вече имаше бунтове на бежанци, недоволни от предоставените им условия. Дали българите там живеят спокойно?
Председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание д-р Нигяр Джафер заяви, че когато бежанците надхвърлят 6 хиляди души, ще се търсят помощи от международни организации, агенции. Да се очаква обаче те да надхвърлят 6 хиляди е вече повод за сериозно безпокойство, при положение, че цяла Европа е готова да поеме 10 хиляди, освен вече влезлите.
Въпросът е с какво най-бедната държава в ЕС може да си позволи да поеме повече бежанци? Изключение правят Германия, Холандия и Швеция, които вече поеха повече бежанци. И може ли държава, която плаща по 290 лв. минимална заплата, 200-350 лв. пенсия, и майчински, да си позволи да плаща по 1100- 1400 лв. еднократна помощ за бежанец? Месечната издръжка на бежанците в България ще струва около 10 млн. лева на държавата.
А не бива да забравяме, че веднъж получили статут на бежанци, безвъзмездното подпомагане е само началото. Държавата има ангажимент да интегрира тези хора в обществото, така че те да се превърнат в пълноценни членове на същото. Експерти коментират, че това е нова работна, сила, но в действителност работа за българи няма и бизнесът още не е излязъл от кризата, за да се разчита на това.
Премиерът Пламен Орешарски вече заяви, че се търсят варианти не само за техническа и методологическа помощ за овладяване на ситуацията, но и финансова подкрепа от различни хуманитарни организации, агенции, Световна здравна организация. Европейският комисар по регионална политика Йоханес Хан, който е на посещение у нас, заяви след среща с премиера, че пари от структурните фондове на ЕС не могат да бъдат използвани за справяне с проблема с бежанците, но може да се търсят начини за друго финансиране.
Както и да го гледаме – българската държава не е очаквала такава голяма бежанска вълна нито има капацитет за нея. Защитниците ще кажат, че други страни вече са поели десетки пъти повече бежанци и няма драма. Само, че кои с тези страни – те са няколко и са гранични на Сирия, някои с 90% мюсюлманско население. Това са Турция, Иран, Йордания, Египет, където вече близо 2 млн., сирийци са намерили временни убежища.
Затварянето на границата ни разбира се е крайна мярка. Но определяне на допустим брой бежанци е разумна. Вместо да се правим на по-големи от хляба, да помислим, че ако сега не се овладее това нашествие, след това ще е много късно. Кризата, която то предполага, ще е с непредвидими последствия.