Берлускони бута правителството, да му мисли ЕС

Берлускони с водещи от неговите телевизии. Снимка: от тв екрана

Съвпадналата със 77-я рожден ден на Силвио Берлускони неделя е повод за печална политическа равносметка в Италия, чиято партокрация поддържа перманентна кризисна обстановка.

Кризата има два полюса. От едната страна са личните интереси на седмия по богатство в страната магнат, който преди 20 години влезе в политиката и оглави три дясноцентристки правителства с общ престой на премиерския пост от 9 години и 310 дни. На другия кризисен полюс са разединените лявоцентристки сили, които не могат да намерят политическо решение на „теоремата Берлускони“.

Сега сенаторът Силвио Берлускони е с две влезли в сила присъди – 4 години затвор за данъчни измами плюс забрана за заемане на публични длъжности (чийто срок се преразглежда, но по закон е 3 години или доживотна) и 494 милиона евро обезщетение за придобиване на бизнес чрез корупция на магистрати. Очаква се скоро Апелативният съд да се произнесе по неговата жалбата в процеса за проституция с малолетни, където на първа инстанция беше осъден на 7 години затвор и пожизнена забрана да заема публични длъжности.

Въпреки това сенаторът отказва да напусне парламента, както повелява действащият закон за изборните мандати и парламентарния имунитет, и призова министрите от неговата партия „Народ на свободата“ да си приготвят оставките, което ще предизвика падане на правителството, разтрогване на „широката коалиция на стабилността“ с Демократическата партия и разпускане на парламента.

Под натиска на Брюксел Берлускони се оттегли през ноември 2011 година от премиерския пост, за което още обвинява публично германския канцлер Ангела Меркел. Замести го служебен кабинет, начело с Марио Монти – професор по икономика и дългогодишен европейски комисар с изявено присъствие в най-влиятелните международни политически, финансови и корпоративни среди, лобита и мозъчни тръстове. Той пое единствения политически ангажимент да промени избирателния закон, който и до днес си остава същият.

Неговото управление бе странна смесица от теоретични постановки за преодоляване чрез данъчни методи на последиците в Италия от стартиралата в чужбина световна банкова криза. Резултатът е, че известната с тромавия си и прекомерно бюрократизиран механизъм италианска банкова система стана още по-закостеняла в кредитната си политика. Монти, който бе неполитизиран пожизнен сенатор от квотата на президента, подаде остава през декември миналата година и на свой ред влезе в политиката с набързо създадената формация „Граждански избор“.

Резултатите от извънредните избори през февруари показаха разпиляване на гласовете, което изключваше не само еднопартийно правителство, но и едноцветна коалиция. В тази обстановка изтече 7-годишният мандат на президента Джорджо Наполитано. Двете камари на новоизбрания парламент не можаха да излъчат кандидат за държавен глава и на 20 април 88-годишният Наполитано прие да остане на поста си, с което стана най-възрастният президент на републиката и първият с два мандата на управление.

Под неговата режисура за няколко дни бе сътворена „широката коалиция на стабилността“, в която влязоха политически несъвместимите „Народ на свободата“ и Демократическата партия. На 27 април коалиционният кабинет, начело с левия премиер от християндемократическо потекло Енрико Лета, положи клетва. Замисълът бе да се издържи 18 месеца, но „широката коалиция“ от германски тип не проработи от самото начало.

Демократическата партия пласира в правителството свои представители от „третата редица“, докато Берлускони не пусна нито един „ястреб“ и номинира за министри само безконфликтни свои привърженици, подходящи за изглаждане на противоречията, но не и за управление в кризисна обстановка.

Първият проблем, поставен на правителствената заседателна маса, бе данък сгради, който бе отменен при управлението на Берлускони, но без съответното бюджетно покритие. Той го постави ултимативно – данък сгради не може да се възстанови, иначе „Народ на свободата“ излиза от коалицията. Правителството бе принудено да отложи погасяването на първите данъчни вноски за сградите с уговорката, че проблемът ще се преразгледа в края на август, но и досега си остава нерешен.

Премиерът Енрико Лета се опита да поддържа атмосфера на увереност с изявления за реформа на конституцията, на избирателния закон и на данъчната система. В същото време законопроектът за спиране на бюджетното финансиране на политическите партии беше погребан, защото Демократическата партия настоя за ограничаване на частните дарения за партиите, което означава мултимилиардерът Берлускони да не може да издържа повече собствената си партия.

Известен напредък бе отбелязан с прокарването на финансови стимули за строителството, с деблокирането на дълговете на държавната администрация и рефинансирането на така наречената интеграционна каса, от която се изплащат за определени срокове заплати на съкратените от работа.

Сблъсъкът около данък сграда се разшири и изостри с добавянето на замисъла за повишаване от 21 на 22 процента на ДДС (данък добавена стойност). Алтернативата е да се увеличи акцизът на бензина и другите петролни деривати.
Натрупаха се сериозни проблеми и в областта на отбраната – закупуването на бойните самолети Ф-35 и финансирането на италианските контингенти в международни мироопазващи операции – които влияят отрицателно върху безупречния досега военен имидж на Италия.

Цялото напрежение е само фон на решаващия конфликт, който е свързан с оставането на Силвио Берлускони в парламента и в политиката въобще. Партньорите от коалицията не са съгласни осъденият партиен лидер да запази сенаторския си пост и правата отново да се кандидатира на избори. Президентът Джорджо Наполитано не е съгласен да го помилва. Берлускони събаря правителството. Да му мисли не само Италия, но и Европейският съюз.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.