Демокрация от Ердоган – наполовина празна или наполовина пълна чаша?

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна след като премиерът Реджеп Тайип Ердоган разкри дългоочаквания пакет с реформи за демократизация? Всяка стъпка към демократична среда е положителна.

Правителството, както изглежда, се опита да разпръсне малко демократична магия върху различни части на обществото в момент, когато страната навлиза в предизборен период, но мерките не успяха да постигнат някакво значително предизвикателство към статуквото.

Най-важният въпрос е дали реформите, насочени към кюрдите, ще бъдат достатъчни, за да запазят крехкия мирен процес. Вдигането на забраната за използване на буквите w, q и x просто поправя отдавнашна несправедливост. Възможността да бъдат върнати кюрдските имена на села и градове е един хубав щрих. Но по въпроса за образованието на майчин език правителството не стигна докрай и позволи обучение на кюрдски само в частните училища. Понеже окръзите, където основен език е кюрдският, са сред най-бедните в Турция, мярката едва ли в голяма степен ще отговори на фундаменталната неравнопоставеност по отношение на образователните възможности.

Осигуряването на държавна субсидия за политическите партии, които имат подкрепата на 3, а не на 7 процента от избирателите, леко ще балансира полето на политиката, както и провеждането на предизборна агитация на езици различни от турския. Започването на дискусия за изборната система и спорния праг от 10 процента за влизане в парламента би могло да е важна стъпка, в случай че от обсъжданията произлезе споразумение.

Общността на алевиите обаче едва ли ще бъде доволна единствено от назоваването на Университета Невшехир на името на почитания от алевиите мистик от XIII век Хаджъ Бекташ Вели. Връщането на манастира Мор Габриел на асирийската общност поправя една несправедливост, но за съжаление православната семинария Халки остава затворена. От друга страна след 11 години правителството най-накрая вдига забраната за носене на ислямски забрадки в държавните институции, като така улеснява достъпа до пазара на труда на забрадените жени.

Поправянето на закони и нагласянето на разпоредби са само първите етапи на демократизация. Промяната на манталитета, бетонирал антидемократичните правила, е също толкова важно и далеч по-трудно, защото изисква упорита политическа воля.

Ето тук чашата е наполовина празна. Премиерът говори с по-помирителен тон от този, който чувахме през последните месеци, защитавайки постиженията на правителството си. Но липсваше усещане, че Ердоган се е поучил от неотдавнашните размирици. Той се впусна във все същите обяснения, че единствено опозицията и тъмната сянка на военните преврати са причината за демократичния дефицит и съпротивата срещу промяната.

Той и неговото правителство обаче са възприели част от същия манталитет, а с твърдите си изявления премиерът се превърна във фигура, която често пъти разединява обществото, вместо да обединява различните. Макар че обеща наказания за онези, които се бъркат в начина на живот на другите, той не направи много, за да разсее схващането, споделяно от мнозина, особено от жени, че управляващата партия се опитва да прави именно това.

Ердоган обеща да разшири свободата за демонстриране, но методите, използвани за разпръсване на мирни митинги, предполагат, че нетърпимостта на властите към несъгласието остава ограничена. По време на пресконференцията не беше дадена възможност за задаване на въпроси, а няколко медии не получиха акредитация.

Създаването на Ромски културен институт ще помогне за разрешаването на проблемите на общността и борбата с дискриминацията. Увеличаването на наказанията за изказванията на омраза и проявите на дискриминация са необходимост, но дали властите дори забелязват дискриминацията, ако не е насочена към тях самите и техните поддръжници?

Само преди няколко дни валията на Бурса описа по обиден начин ромите; държавните телевизии продължават да излъчват мненията на духовници срещу половата равнопоставеност, а депутат от управляващата Партия на справедливостта и развитието шокира наскоро с неуместните си забележки за хората с увреждания.

Продължаващата тенденция за прехвърляне на отговорността и стоварване на вината за недостатъците на турската демокрация върху другите предполагат, че ПСР все още не иска да признае собствения си принос за поляризацията в турското общество. Засега можем само да се надяваме, много предпазливо, че този пакет е повратна точка – когато кранчето на демократизацията е пуснато и останалата половина от чашата ще бъде напълнена.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.