Второ албанско „не“ за македонския премиер

в.Утрински вестник

Демократичният съюз за интеграция през изминалата седмица за втори път каза „не“ на (македонския премиер Никола) Груевски. Този път за конституционните промени в частта за брака и семейството, т.е. за дефинирането, че бракът е съюз между мъж и жена, а не нещо друго. Първото „не“ бе за идеята на премиера за предсрочни парламентарни избори, която той изложи в разгара на кризата за доклада за събитията на 24 декември.

Тези два случая дават ясно да се разбере, че политическата мощ на ръководителя на правителството не е такава каквато беше в началото на неговото идване на власт през 2006 г. Груевски вече не може лесно да осъществява своите идеи както правеше, когато бе в подем. Както се очакваше, контролът дойде от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). Вече от дълго време лидерът на ДСИ Али Ахмети прави визити в световните политически центрове, търсейки помощ около блокадата на Македония в ЕС и НАТО.

Този шамар по премиера засега се игнорира от ВМРО-ДПМНЕ, но въпросът е докога. Ахмети се рекламира като паралелна изпълнителна власт във външната политика, а фактът, че двата правителствени ресора, които се занимават с членството в НАТО и ЕС, са в ръцете на неговите министри само подчертават тази роля. Неговата засилена външнополитическа активност (сега се подготвя за посещение в Париж) е с цел да изпрати послание, че няма доверие в правителствената политика в този план, т.е. че ДСИ за пръв път от дълго време е решил да играе соло в правителствения кабинет.

Загрижени политически среди в Скопие вече питат на глас защо албанците са изоставени в битката против корупцията и престъпността в Македония и как може в лустрационното прогонване да не изплува нито едно име на изтъкнат албанец, както това се случва с македонците. Става ясно, че истинският въпрос, който се налага от това положение, е дали с тази политика не се плаща лоялността на ДСИ. И дали тази лоялност, все пак, не отслабва въпреки обичайните усилия на ВМРО-ДПМНЕ и Груевски да я задържат.

Да бъде най-могъща на политическата сцена, т.е. да не зависи от никой друг, бе една от главните стратегии на ВМРО-ДПМНЕ. Груевски на всички досегашни избори постоянно повтаряше на избирателите да му дадат пълна подкрепа, за да не получава в парламента обструкции от парламентарни групи от други партии, които му допълват необходимото мнозинство. И, разбира се, в идеални условия за Груевски това бе формулата да поведе страната към развитие и просперитет. Но, както се казва, той си прави сметката без кръчмаря.

След седем години на почти безпрепятствено управление правителството на Груевски е изправено пред пречки отвътре. Предложението за предсрочни парламентарни избори, което бе отхвърлено от ДСИ, и предложението за конституционни промени за брака, не може да се смятат за сериозни политически проекти. Но както се развива ситуацията, е много реално, че на дневен ред ще се появят и други въпроси, които ще имат много по-голяма тежест от тези. Например, осигуряването на изборен праг за президентските избори, референдум за името или договор за парламентарни избори заедно с президентските. За едни такива намерения подкрепата на ДСИ ще бъде решаваща.

Какво иска ДСИ сега изведнъж да покаже на Груевски? Че вече не са в настроение да делят отговорността за неговата политика. Да амнистират своите двама министри Талат Джафери на отбраната и Фатмир Бесими за евроинтеграцията за краха на евроатлантическата интеграция, която е точно в тяхната сфера? Или са само изморени от властта, която държи държавата на едно място, и не искат да бъдат вече част от този ангажимент? Съдейки по досегашното отношение на ДСИ, последното обяснение е най-малко реално, но всички останали са част от мозайката, която дава отговор на въпроса докъде ще отиде ДСИ в дистанцирането си от Груевски и от ВМРО-ДПМНЕ. Първият по-сериозен сигнал несъмнено ще бъдат президентските избори, които са на прага, макар партиите да не се занимават с такива „непродуктивни“ комбинаторики каквато е изборът на кандидат за президент на държавата.

Ако Груевски иска заедно с президентските избори да направи и парламентарни, като се предвижда, трябва да побърза и да нормализира отношенията си със своя най-голям коалиционен партньор. СДСМ вече говори за мощен бойкот и на ръководителя на правителството изобщо няма да му бъде приятно да остане сам в искането за още един рунд изборен сблъсък за места в парламента. Ако това се случи, това ще бъде най-големият удар за него. Този път е наистина видимо, че ДСИ иска да напусне „фирмата“, но не чрез излизане през входната врата и разтрогване на коалиционния договор, а чрез изолиране на ВМРО-ДПМНЕ и техния кормчия.

С оглед на доминантността на ВМРО-ДПМНЕ навсякъде, това е една много рискова игра за ДСИ. Погледнато от този ъгъл, търговската война с Косово, в която Македония претърпя големи финансови щети несъмнено ще остане още дълго време като един загадъчен епизод в отношенията между ДСИ и ВМРО-ДПМНЕ, макар ДСИ публично да държеше страната на Македония. Но спорадичните емоционални реакции на техните министри и депутати показаха, че Груевски няма да може още дълго време да разчита на тях. Или с други думи казано, политическата цена на Ахмети е пред инфлационен скок и само наивниците не могат да видят това.

БТА