Босненските „Други“ заплашват етническия ред на първото преброяване след войната

Ройтерс

Бранко Бъркан иска да промени конституционния ред в Босна и той ще използва първото преброяване в страната като независима държава, за да направи това. Петнадесетдневното преброяване на населението започва във вторник, повратен момент във възстановяването на Босна от войната през 1992-95г., но също предизвикващ напрежение, което задушава развитието и заплашва нейното бъдеще. 34-годишният Бъркан стои зад кампания, която призовава босненци да отхвърлят етническите и религиозните етикети, които доминират в дискурса и разделят Босна повече от две десетилетия след като тя се отдели от Югославия и потъна във война. Хиляди се присъединиха към неговата кампания, пращайки свои снимки в интернет, на които държат надписи, на които пише „Етнически предизвикани“, „Конституционно предизвикани“, „Гражданин преди всичко“. Преброяването засяга същината на това как Босна се вижда днес – като обединена страна и в мир или като сбирщина от етноси, всеки от които иска надмощие.

Преброяването е повече от оръдие на икономическото планиране и може да се отрази на деликатната система на споделяне на властта, въведена с постигнатото с посредничеството на САЩ мирно споразумение от 1995г. Това споразумение определи воюващите страни – сърби, хървати и бошняци /мюсюлмани/ като съставни народи, разделяйки територията и властта между тях за сметка на всички останали – евреи, роми или децата от смесени бракове, които отказаха да заемат страна и са изключени от квотите за работни места в публичния сектор.

Хлабаво определени като „Други“, те отхвърлят етикетите, наложени от политическите партии, установени по етнически линии. Съставните народи съвместно споделят набор от политически права, които изключват онези, които не са членове на тези групи и те искат да защитят това, заяви Бъркан. Аз не чувствам етническа принадлежност като част от моята идентичност, нито я изразявам, каза Бъркан. Последното преброяване бе през 1991г. в навечерието на разпадането на Югославия, когато 43,4 процента от тогавашните 4,4 милиона жители на Босна се обявиха за мюсюлмани, 31,2 процента за сърби, а 17,4 процента за хървати. Над 5 процента заявиха, че са югославяни. Във войната, която последва, бяха убити 100 000 души, по-голямата част от които мюсюлмани. Два милиона бяха разселени.

Във връзка с преброяването, наподобяващо повече избори, сръбските, хърватски и мюсюлмански политически и религиозни лидери призовават своите общности и паства да обявят своята етническа принадлежност и вяра като част от националния дълг. Те всичките се опасяват, че ще бъдат отслабени в системата на етнически квоти, създадени според споразумението от 1995г. , византийска форма на управление, която спря войната, но задушава развитието. Босна изостава зад другите бивши югославски републики в стремежа да се присъедини към ЕС. Европейският съд за правата на човека постанови, че конституцията е дискриминираща, но лидерите не можаха да се споразумеят как да я поправят, блокирайки молбата на Босна да се присъедини към ЕС.

Ако ние сме над 50 процента, Босна ще бъде национална държава на бошняците и ние ще доминираме над другите два народа, казва Сейфудин Токич, лидер на кампания, призоваваща мюсюлманите да се обявят за бошняци, а своята религия за ислям. В писмо до свещениците римокатолическият архиепископ в Босна кардинал Винко Пулич заяви, че е морално задължение на всички католици да се обявят за такива в преброяването.

Професорът по социология Славо Кукич заяви, че преброяването е в опасност да бъде „похитено“. Вместо да отрази биологичния потенциал на Босна, преброяването на практика ще се превърне във фактор на етническа хомогенизация и ще реактивира напрежението, което ние би трябвало да очакваме да намалее, заяви той пред Ройтерс.

Бъркан и „Другите“ представляват заплаха за статуквото, което храни раздут публичен сектор и култура на политически патронаж, който следва от това. Той казва, че 20 процента от жителите на Босна се смятат за „Други“, цифра, която не е възможно да бъде потвърдена, докато не бъдат обявени резултатите от преброяването в средата на януари. Но кампанията вече разгневи националистите.

Реакцията отразява техния страх, че моделът, за който се застъпват през последните 25 години, може да се разпадне, заяви Освит Сеферович, лидер на „Граждански фронт – Другите“ в етнически поделения град Мостар. Колкото повече „Други“ , толкова по-нормална ще бъде Босна, казва той. В преброяването е важно да бъдеш всичко друго, но не бошняк, хърватин или сърбин. Важно е да бъдеш нормален, заяви Сеферович.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.