Капитулацията на Берлускони – взривяването на една система, достойна за Цезар

Франс прес

Силвио Берлускони. Снимка: флоутв

Капитулацията на Силвио Берлускони, който вчера беше принуден да се върне в правителството на Енрико Лета, бележи края на система, достойна за Цезар, в която „Кавалиере“ беше всемогъщ, смятат анализатори.

„Цял един свят рухна“, гласеше заглавие във вчерашния брой на в. „Република“ преди последния пирует на Берлускони. След като не успя да убеди по-голямата част от своите, в крайна сметка той призова да се гласува доверие на правителството, което първоначално искаше на всяка цена да свали – доверие, което кабинетът на Лета, впрочем, получи в значителна степен.

Най-впечатляващият знак за загубата на влияние на Берлускони е бунтът на Анджелино Алфано, който му дължи цялата си кариера. Като министър на правосъдието в правителството на Берлускони Алфано изработи закони, които измъкнаха Берлускони от многобройните му неприятности с правосъдието. Без каквато и да било съпротива той се съгласи също да бъде свален от челната позиция в изборната листа (от февруари 2013 г.), където Силвио Берлускони го беше поставил, преди да размисли и да заеме мястото му.

Четиридесет и две годишният сицилиански адвокат за пръв път посмя да се противопостави публично на наставника си, когато менторът му го принуди да подаде оставка от поста вицепремиер и министър на вътрешните работи.

Алфано откровено призова да се гласува доверие на правителството, което Берлускони искаше да свали. „Спартак и бунтът на робите“, отбелязва шеговито левият ежедневник „Фато котидиано“. Много италианци останаха смаяни от метаморфозата на Алфано. „Верноподаниците“ на Кавалиере се възмущават от този „Брут“, напомнящ убиеца на Цезар, „нанесъл удар на Берлускони в момент, когато позициите му са отслабени“ от произнесената неотдавна окончателна присъда затвор. Други с удивление откриват в лицето на Алфано „гълъб с нокти на ястреб“. „Не е за вярване, че Алфано – същинско творение на Берлускони – иска да пожертва идола си“, отбелязва в. „Месаджеро“.

Отвъд този частен случай дезертираха цял кръг предани на Берлускони хора. Във вторник вечерта бившият председател на групата на партията „Народ на свободата“ в Камарата на депутатите Фабрицио Чикито, някога ревностен заместник на Берлускони, нарече последовател на Кавалиере „нацист“ и „кутсузлия“ .

Според Джани Риота от в. „Стампа“ „Рим присъства на последното действие от политическата история на Силвио Берлускони, срещащ за пръв път човек, който му казва „не“. Много италиански всекидневници не се колебаят да припомнят 25 юли 1943 г., когато Бенито Мусолини е свален от власт с гласуване на Големия фашистки съвет. „Подобно на Мусолини тогава, Берлускони показва признаци на умора“, отбелязва Филипо Чекарели от „Република“.

От влизането си в политическия живот през 1994 г. медийният магнат държи еднолично властта в партия си, създадена от висши кадри на медийната му империя „Фининвест“. „Той не е политически ръководител, а собственик на партията и на кадрите си“, довери наскоро пред АФП депутат от левицата.

Берлускони, който се нарежда сред най-богатите хора в Италия (авоарите му се изчисляват на около 6 милиарда евро), никога не е крил „щедростта“ си към мъжете и жените от обкръжението му. Той е мишена на правосъдието заради купуването на гласа на сенатор от левицата, който предизвика падането на правителството на Романо Проди през 2008 г.

Чрез трите си телевизионни канала и притежавания от семейството му в. „Джорнале“ Берлускони винаги е успявал да обезкуражи евентуални критици и бунтовници, като бившия му съюзник Джанфранко Фини, който дръзна да му се възпротиви и стана жертва на „огромното му икономическо и медийно влияние“, подчертава Антонио Полито от в. „Кориере дела сера“. Днес 77-годишният Силвио Берлускони е „бледа сянка на самия себе си“, посочва Стефано Фоли, икономически директор на „Соле 24 оре“.

Не е лъжа, че Берлускони много пъти досега е бил обявяван за свършен, след което отново се е вдигал на крака. След като през ноември 2011 г. бе принуден да се оттегли от власт заради скандали в момент, когато Италия беше на ръба на фалита, той извърши зрелищно завръщане, печелейки една трета от гласовете на изборите през февруари. „И да ме убиват, не умирам“, заяви той в интервю за най-новия брой на седмичника „Панорама“.

Още по темата: Берлускони се предаде

В италианския парламент правителството на Енрико Лета спечели вота на доверие. Това стана възможно след неочакван обрат в позицията на бившия премиер Силвио Берлускони, който след като отказа подкрепа за кабинета на Лета, вчера неочаквано я даде, изправен пред опасността от разцепление на партията си Народ на свободата.

Берлускони се сблъска с неочакван бунт сред много от законодателите в партията си и някои открито заявиха подкрепата си за Лета, посочва в. „Ню Йорк таймс“. Берлускони призна провала на опита си да свали правителството, посочва в. „Вашингтон пост“.

Бившият премиер беше принуден да направи унизително отстъпление в парламента, посочва британският в. „Гардиън“.

Унизителен обрат настъпи в позицията на Берлускони след бунт в собствената му партия, допълва в. „Дейли телеграф“

Вместо да рискува взрива на партията си, Берлускони предпочете да се отметне от позицията си – типична негова черта на характера, отбелязва френският в. „Фигаро“. Действието на Берлускони обаче няма да избегне разпада на партията му, защото двадесет и трима сенатори от Народ на свободата и двадесет и шест депутатите от същата партия се заканиха да формират нова група, наречена Демократи, която да се основава на идеалите, вдъхновяващи Европейската народна партия, допълва вестникът.

За първи път Берлускони се сблъска с някой, който му каза „не“, посочва в. „Монд“, визирайки вицепремиера Анджелино Алфано, който отказа да се подчини на призива на лидера си да не подкрепи кабинета на Лета и предизвика бунта в партията Народ на свободата.

Берлускони се предаде, посочва в. „Кориере дела сера“.

В. „Стампа“ акцентира върху друга парламентарна драма – тази на депутката Паола де Пин от Движение 5 звезди на Бепе Грило. Тя гласува доверие на кабинета на Лета и се сблъска с обидите, заплахите и упреците от страната на съпартийците си. Напрежението, на което беше подложена, беше толкова голямо, че тя обясни обляна в сълзи от парламентарната трибуна решението си за подкрепа на кабинета.

В. „Република“ цитира призива на президента Джорджо Наполитано, че сега е време да се сложи край на „игричките на политически кланета“. Премиерът Енрико Лета пък призова за край на политическите шантажи, защото народът е уморен от тях, допълва изданието.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.