Защо има осъдени политици в Румъния
в. Ромъния либера
Осъждането на (почетния председател и основател на участващата в управляващата коалиция Консервативна партия – бел. ред.) Дан Войкулеску (на пет години затвор за пране на пари при приватизация – бел. ред.) е ясен сигнал, че Румъния все пак върви напред.
Осъждането е също потвърждение на факта, че грешат онези, които виждат в присъдата от 26 септември ръката на Траян Бъсеску, както и онези, които са убедени, че това е последната голяма победа на независимата съдебна система, преди да бъде погълната окончателно от (управляващия) Социал-либерален съюз (СЛС).
Медийният тръст на Войкулеску има две причини да поддържа тезата за зловредното влияние на президента.
На първо място не може да каже истината за това чия воля е била определяща за осъждането на своя работодател. Ако наистина е имало политическа намеса, отговорен за нея не може да бъде смятан, нито дори поздравен, само Траян Бъсеску.
Очевидно е, че голяма част от магистратите, дори и онези, които може да са задължени на президента за професионалния си възход, имат най-малко една точка за комуникация с властовия център, който е представляван от Виктор Понта.
Второ: Войкулеску предпочита да обвинява обичайния заподозрян Бъсеску, не само защото това е по вкуса на зрителите, които манипулира от години, но и защото се видя победен от групата на Понта. Знае, че най-малко засега, те спечелиха битката и не му остава друго, освен да се умилква около тях с надеждата, че догодина, ако поемат президентството, би могъл да получи в отплата оправдаване, или поне помилване.
Напук на очевидните игри около осъждането на Дан Войкулеску грешат и онези, които смятат, че след тази присъда нито една друга голяма акула няма да се озове пред съдиите или повече няма да бъде осъдена, и че развръзката на големите корупционни афери ще дойде чрез политически преговори, далеч от бюрата на прокурорите и съдебните зали.
Защо грешат? Защото пренебрегват най-голямото развитие, случило се по време на президентския мандат на Траян Бъсеску: уравновесяването на съотношението на силите между партиите и държавата.
Чрез няколко лидери на основни институции в защита на правовия ред, които получиха независимост и размах през последните години, държавата се превърна в сила. Не достатъчно голяма и компетентна, че да определи развитието на Румъния, но достатъчно способна, че да се брани от желанията на политиците да им се подчинява като по времето на комунистическата партия.
Днес, за разлика от епохата Илиеску-Нъстасе, политикът не държи всички инструменти на властта, така че да може да блокира всяко действия на институциите за национална сигурност, за защита на закона, на съдебната система, които не им угаждат.
Отношенията на партиите с основните институции от този тип вече не са каквито бяха. Още яздят, за съжаление, министерства и редица структури на публичната администрация, но не онези, които имат последната дума при санкционирането на злоупотребите и корупцията, които покровителстват.
Най-силните политици могат да поставят бариери на тези институции, по определени дела, за да защитят ограничен брой лица, могат да преговарят с тях редица имунитети, но не могат да ги блокират напълно. Не и големите афери, които касаят националния интерес, не и цели категории активисти и функционери, не и за неопределен срок.
По-важно от това е, че ако някой шеф на институция им обещае имунитет и дори да удържи думата си докрай, никога няма да имат гаранцията, че когато властта се смени, няма да се озоват все пак пред съда заради своите действия, независимо колко добре са били прикрити в даден момент. Рискът ще бъде винаги там, като гилотина.
Големият национален посткомунистически грабеж стана възможен, понеже веригата съучастници пресичаше институциите от горе на долу, без никаква пречка. В годините на управление на г-н Йон Илиеску, от президента на страната до последните касиери на (банкрутиралия) Национален инвестиционен фонд, конфедерация Каритас или множеството народни банки, всички знаеха, че участват в една голяма далавера.
И никой не искаше или не можеше да й пречи. Напразно идваха информации от разузнаването, напразно предупреждаваше Националната банка, СИСТЕМАТА действаше по времето на прекалено честния Илиеску, по хоризонтала и по вертикала, без ни най-малко препятствие.
Осъждането на (бившия медиен магнат Сорин Овидиу) Вънту, разбиването на мрежата на Войку (Каталин Войку, бивш сенатор от Социалдемократическата партия, осъден на 5 г. затвор – бел. ред.), макар и недостатъчни, станаха възможни, защото за първи път след много-много години, повече компоненти на СИСТЕМАТА бяха унищожени от институции, които бяха оставени да си вършат работата, често пъти дори срещу бившата управляваща партия. И дори много други да са останали действащи, някои може би дори с одобрението на Траян Бъсеску, силата на прецедента тежи много.
Свободата, която бе дадена на много шефове на институции да си вършат работата по съвест, започна вече да пуска вируси в същината на СИСТЕМАТА, която се основаваше на твърдото обещание на членовете на мрежата, че независимо какво се случва, им е гарантирано, че ще избегнат затвора. В момента, в който било прокурор, било съдия или служител на разузнаването даде накъсо само в една точка от мрежата на съучастниците, цялата нишка е компрометирана.
Достатъчно ли е? Не. Но дозата непредвидимост, която въведе липсата на пълен контрол върху съдебната система и върху институциите, защитаващи закона, намали драстично ефективността на големите мафиотски маневри. Едно е да действаш на светло, без страх, друго е да го правиш подмолно, с копои подире ти.
Първите стъпки в разрешаването на тези проблеми, на началото на процеса на реално разделяне, макар и не тотално и идеално, между политиката и някои жизненоважни държавни институции, представлява де факто голямата промяна, голямата победа през последните години. Тя направи възможна цялата офанзива срещу държавната мафия, включително чрез назначаването на способен прокурор начело на антикорупционната дирекция, а не обратното. Онези, които смятат, че един единствен прокурор е ключът за кадифената революция в магистратурата и че всичко свършва с неговото отстраняване, се лъжат.
Излъгаха се и когато смятаха, че Лаура Кодруца Кьовеши (ръководителката на антикорупционната прокуратура) няма да има смелостта да започне ново разследване срещу Войкулеску, излагайки се на клеветническите кампании на неговите медийни органи, не предсказаха съдебното преследване срещу (бившия министър на транспорта Овидиу) Силаги, нито осъждането на (друг бивш министър на транспорта Релу) Фенекиу и не реагираха така ентусиазирано при разследването на (бившия министър на икономиката от Демократично-либералната партия Адриан) Видяну и на (заместник-председателя на ДЛП депутата Йоан) Олтян, както правеха минали години, когато някой от СЛС прекрачеше прага на Националната дирекция за борба с корупцията.
Скептиците не вярват и че (вицепремиерът Ливиу) Драгня ще бъде изпратен на съд (той е обвинен за злоупотреби по време на референдума за отстраняване на президента Траян Бъсеску от поста през лятото на 2012 г. – бел. ред.). Останаха верни на твърдото си убеждение, че след победата на Социал-либералния съюз (СЛС) на изборите няма да има живот за хапеща съдебна система, професионална и независима.
Истината е друга. Вече не зависи от СЛС, както и не зависеше от ДЛП или Демократичния съюз на унгарците в Румъния да направят възможен или да блокират хода на правосъдието. Всичко е в ръцете на няколко десетки шефове на институции. Само ако те предадат Румъния, може да се върне епохата Илиеску-Нъстасе.
Теоретично, този риск е голям. Назначени са политически, тоест ако им се поиска да закопаят някое дело, ще го направят, а за това ще получат отплата, иначе ще загубят длъжностите си. Ще бъдат правени опити за купуването им, а ако не приемат сделката, ще бъдат отзовани, заместени, а онези, които не си тръгнат, ще бъдат тормозени, докато се предадат.
В действителност, тази игра няма големи шансове за успех. Заплахи? Няколко от ключовите лица станаха сами по себе си институция. Твърде силни са, за да се осмели някой политик да ги заплаши без да премисли десет пъти какво го чака, ако не успее. Взаимна заинтересованост? И това вече не става. Имат достатъчно много от това, което искат и не са готови да отстъпят нищо при положение, че могат да получат почти всичко без да се отказват от своята власт.
Не на последно място са поели някои задължения към външните партньори за оздравяване на политическата класа. Спазването на тези ангажименти тежи за много от тях повече отколкото каквато и да било незабавна политическа компенсация, която би дошла в пакет със зависимост, която вече не са готови да приемат. Тяхното желание да не бъдат повече под ръка на политиците съвпада перфектно с начина, по който съюзниците на Румъния виждат решаването на историческите проблеми на Румъния, в дълбочина.
Много по-вероятно е мрежата от шефове на институции, които направиха възможно включително осъждането на Войкулеску и които не се поколебаха и за секунда по делото на Драгня, да не отстъпи правомощията, които така трудно бяха спечелени в мандата на Траян Бъсеску. Независимо колко жестоко ще се борят помежду си за надмощие, за едно нещо ще се разберат със сигурност. Ще искат да защитят силата и независимостта на съдебната система от политиката и да ги използват като гаранция, че ще останат още много време арбитри на политическата игра и цензори на големите афери с държавни пари.
Дори само заради това, няма да се ограничат само в отхвърляне на атаката на политиците, които ще поискат да ги впрегнат отново в тяхната каруца, а ще издигнат свои хора на върха на политиката.
Желаният междинен резултат: няма да се отървем от играта с досиета, чрез която някои корумпирани се озовават в затвора, а други просперират, поемайки бизнеса на низвергнатите, но броят на мафиотите ще се ограничи съществено, техните амбиции да контролират всичко, което мърда, ще бъдат пресечени, а влиянието им в обществото ще намалее осезаемо.
Корупцията вече няма да бъде масов спорт, а спорт на елита, в който съдийството ще става по по-строги правила. Целта не е играчите да не печелят вече, а да се обуздае алчността им и най-вече, Касата да не бъде оставяна да губи. Който не ги спазва – в затвора. Малко ли, много ли е? Погледнете в останалата част на света и преценете сами.
БТА