В Арктика започва Студена война
На дъното на Северния ледовит океан може би има 10 милиарда тона петрол и газ
Руската експедиция до дъното на морето под Северния полюс премина успешно. С което започна битката за ресурсите в региона. Докато няколко държави имат претенции за собственост в района, руските медии съобщават за разузнавателни полети на НАТО. Така като че ли в Арктика започна нова Студена война.
Експедицията до дъното на Северния ледовит океан трябваше да е едно от най-ексцентричните и смели пътувания в историята на полярните изследвания. Миниатюрни руски подводници слязоха на 4 км под водната повърхност и забиха руското знаме в почвата под морското равнище. Още миналата неделя двете подводници “Мир 1” и “Мир 2” направиха успешни тестови спускания. Руската информационна агенция ИТАР-ТАСС цитира думите на единия пилот, който твърди, че това е първият случай, при който изследователска подводница се спуска под полярните ледове. В сряда след обяд ледоразбивачите “Русия” и изследователският кораб “Академик Фьодоров” стигнаха до Северния полюс, а в четвъртък беше направено успешното спускане.
От Кремъл окачествяват експедицията като научно-изследователска. Но политическият фон играе най-малко също толкова голяма роля. Защото руснаците претендират агресивно за региона, за който се предполага, че крие несметно количество природни суровини. А заради промените в климата и топящия се лед Северният полюс става все по-достъпен.
“Арктика е руска”, каза Артур Чилингаров, ръководител на експедицията и най-известният полярен изследовател в Русия. “Трябва да докажем, че Северният полюс е продължение на руския континентален шелф.”
Руснаците претендират за област от близо 1,2 млн. кв. км около Северния полюс, които според предварителните изчисления може би крият около 10 милиарда тона петрол и газ. Претенциите си те базират на твърдението, че руският континентален шелф се простира до Северния полюс и посочват подводния риф Ломоносов. “Мир 1” и “Мир 2” събраха от дъното на океана проби, които трябва да докажат този факт. Едно от предизвикателствата на експедицията беше подводниците да се спуснат точно на това място в ледената покривка, където преди това е пробита дупка.
Освен Русия обаче към суровините на Арктика интерес проявяват и други държави. Датчаните например искат да докажат научно, че рифът Ломоносов е част от Гренландия, и следователно Арктика им принадлежи. Торкилд Медом от датското Министерство на изследванията каза пред вестник The Scotsman, че в момента учени на борда на два ледоразбивача правят карта на Северния ледовит океан. САЩ, Канада и Норвегия също имат територии в рамките на Северния полярен кръг. Според международното право те могат да развиват икономическа дейност в рамките на 200 мили от техните брегове.
За тези държави руснаците изглеждат прекалено енергични. И признаците за бъдещата конфронтация стават все повече. Канада например ще похарчи близо пет милиарда евро за изграждането на осем патрулни кораба. Министър-председателят Стивън Харпър коментира този факт с недвусмислени думи: “За защитата на суверенитета на страната ни нищо не е толкова важно, колкото запазването на териториалната цялост на Канада.” Това важело с особена сила за времената, в които цените на петрола, газа и на полезните изкопаеми постоянно растат.
Специалистите вече рисуват сценарии, познати от времето на Студената война. “Защо Великобритания изпраща подводници в арктическите води? Защото иска да предотврати възможността да попадне под руска заплаха,” каза Роб Хубърт от Центъра за военни и стратегически изследвания в Калгари пред британския вестник The Observer. И добави, че борбата за Арктика можело да стане доста “неприятна”.
“Руснаците вече преоборудват флотата си. За първи път от 1987 година те отново пуснаха в експлоатация подводница и поръчаха други три.”
В небето над Северния полюс също се случват разни неща. През миналата седмица руски телевизионен канал показа самолети над “Академик Фьодоров”, които най-вероятно били разузнавателни машини на НАТО (въпреки че тази информация все още не е потвърдена). Позовавайки се на руското министерство на отбраната информационна агенция РИА Новости съобщи, че през август руски стратегически бомбардировачи ще тренират на Северния полюс стрелба по движещи се обекти и бомбени нападения. Главнокомандващият на военноморския флот на Русия адмирал Владимир Масорин заяви, че до 20 години руската флота ще стане втора по сила в света. Масорин направи и засега не съвсем правдоподобното твърдение, че тогава Русия ще разполага с не по-малко от шест бойни самолетоносача.
Много неща говорят за това, че Кремъл иска да възкреси военноморските си сили. Според РИА Новости до 2015 година Москва ще вложи 140 милиарда евро в превъоръжаване, като една четвърт от сумата ще бъде инвестирана в строежа на нови кораби. Информационната агенция цитира първия вицепремиер Сергей Иванов, който казал, че до 2030 година Русия ще увеличи производството си на военни кораби с 50 процента. “Практически и сега строим толкова кораби, колкото по времето на Съветския съюз,” твърди той.