Беларус – верният непослушен съюзник на Русия

Лента.ру

Путин и Лукашенко на военен полигон. Снимка: официален сайт

Съвместният полет на Владимир Путин и Александър Лукашенко до Калининград по време на учението „Запад-2013“ категорично показа, че Русия и Беларус си остават съюзнички. Уместно е да припомним тук думи на Лукашенко, изречени през май м. г.: „Беларус е най-близкият и най-верният съюзник на Русия. Така е било, така е сега, тъй ще остане занапред“.

Напълно е ясно, че нито Москва, нито Минск биха желали „калиевата криза“, избухнала това лято (поради разногласия по повод съвместния износ на суровината, б. р.), да прерасне в трайна руско-беларуска конфронтация.

Лукашенко явно е издействал от Москва някакви гаранции, че не ще последва неприятелско поглъщане на най-изгодни активи от беларуската промишленост като „Беларускалий“ и нефтохимически предприятия. А Москва в навечерието на тъй неприятния за нея лидерски форум на „Източното партньорство“ във Вилнюс (където се очаква Украйна да стане асоцииран член на ЕС, б. р.) е избегнала риска едновременно да се скара и с Киев, и с Минск.

Още преди Путин и Лукашенко да отпътуват заедно за маневрите, Русия демонстрира, че е готова да продължи икономическата подкрепа за Беларус – президентът на „Роснефт“ Игор Сечин заяви, че фирмата няма да намали доставките на петрол за Минск, както бе загатнала федерацията.

Какво всъщност искат Москва и Минск един от друг и от какви взаимни стъпки, напротив, се страхуват?

Русия явно се тревожи, че след Украйна ЕС може чрез „Източното партньорство“ да включи и Беларус в своята орбита на влияние – проект, за който активно лобират Полша и Литва. Брюксел пък без излишен шум започна постепенно да вдига санкциите срещу Беларус.

Евросъюзът вече предлага на Минск в рамките на „Източното партньорство“ отделна програма за сътрудничество – разширяване на икономическите връзки, на съвместната дейност в транспорта, енергетиката, митническата инфраструктура. Още не се знае впрочем ще участва ли Беларус в срещата на върха на „Източното партньорство“ през ноември.

Сред опозиционни политолози и в Русия, и в Беларус е популярно схващането, че само фигурата на Александър Лукашенко възпира Беларус от ускорен дрейф в посока ЕС. Това е вярно – и същевременно не е.

За общественото мнение на Запад Лукашенко наистина си остава „последният диктатор в Европа“. Брюксел обаче неведнъж е демонстрирал виртуозна политическа еластичност – ще споменем само, че Юлия Тимошенко остава в затвора, но това не пречи много на ЕС да преговаря за асоциирано членство с Виктор Янукович.

Сиреч щом става дума не само да се отслаби ролята на Русия в постсъветското пространство, но и просто да се разширят пазарите за европейска продукция, някои оттенъци в управлението на Лукашенко може и да се пренебрегнат. При всяко положение в Европейската комисия има крайно влиятелни сили, според които с днешния беларуски лидер може да се преговаря.

Вярно е също, че евроинтеграцията печели все повече симпатизанти, особено сред младежта и в големите градове, главно в Минск. Ще отбележим, че през последните 10 години Москва доста насърчи евроинтеграционните нагласи в съседната страна – предложи й например да влезе в Руската федерация като някакъв „Северозападен край“, а по време на „калиевата криза“ руски министри настояха за тотален контрол, дори ограничаване на беларуския износ за Русия (в разрез с принципите на Митническия съюз).

Истина е обаче и друго – повечето беларуски граждани усещат в своето ежедневие ред предимства от членството на Минск в Митническия съюз. Твърде показателен пример е, да речем, цената на бензин АИ-95 в тази страна и в съседна Литва – 0,9 евро срещу 1,376 евро за литър (макар че литовската средна заплата е с 35 на сто по-висока). Литовците харчат за отопление многократно повече от беларусите – и обяснението е просто: за хиляда кубика руски газ Беларус ще плаща догодина 175 долара, а Литва – 440-450.

Без преувеличение ще заявим, че Минск печели най-много от дейността на Митническия съюз. Тъкмо рязкото нарастване на беларуския износ за Русия помогна на Лукашенко и неговия екип доста бързо да преодолеят последиците от твърде болезнената финансово-икономическа криза през 2011 г. Делът на Русия в беларуския износ за момента е стигнал 45 на сто срещу 32 процента през 2008 г. Нарастването на доходите от износ рязко вдигна заплатите в Беларус. Средната заплата там сега е към 560 долара при около 400 долара примерно в Украйна.

Друг важен момент е, че за обикновения беларусин, често недоволен от своя доход, е крайно важна възможността свободно да заминава на гурбет в Русия. Според експерти там вече работят близо един милион граждани на страната съюзничка, при това на равни начала с местните хора, освен че не могат да заемат държавни постове. И да не забравяме, че трудовата миграция от Беларус не дразни руското общество, напротив – приема се доста благосклонно.

През последните месеци ситуацията в беларуската икономика (и най-вече в износа) се влошава: през август в търговския баланс на страната отново се очерта дефицит (минус 126,3 милиона долара срещу плюс 112 милиона през юни и плюс 33,7 милиона през юли). В очакване на нова фаза от кризата ЕС брани своя пазар с нови и нови извънтарифни ограничения, а руският пазар вече е пренаситен с беларуска продукция – всичко това намали притока на валута в страната. Освен това заради скандала с калия рязко спадна световният пазар на калиеви торове – основната валутна стока на Беларус.

Беларуското общество чака нова девалвация на местната рубла, поевтиняла през периода април-август от 3000 на 8700 за един долар. През лятото беларусите започнаха масово да изкупуват валута и това натисна курса още повече, макар че през септември ситуацията на валутния пазар в Беларус се поукроти.

На по-слаба беларуска валута залага и руското Министерство на икономическото развитие. По негови прогнози през 2014 г. беларуската рубла ще бъде девалвирана с 37 на сто (според независими аналитици обаче само с 15 процента). Това поевтиняване на местната валута обаче не само че няма да съсипе икономиката на страната, но може осезаемо да съживи износа й, предимно за Русия. Но при условие беларуските стоки да бъдат допускани свободно до руския пазар.

Колкото до отношенията между Александър Лукашенко и руските власти, те и занапред ще бъдат под влиянието на един сериозен фактор – изборите за президент на Беларус, насрочени през 2015 г. Експерти впрочем твърдят, че според това как се развият нещата, Лукашенко би могъл да организира избори още догодина.

Консервативният беларуски електорат вижда основната заслуга на своя президент в това, че е съумял да изстиска от Москва максимални икономически преференции, без да превърне Беларус в „Северозападен край“ на Русия и без да допусне приватизация по руски модел. Дори и тези избиратели, лоялни към Лукашенко, обаче са поуморени от несменяемия си лидер – идната година се навършват две десетилетия, откакто за пръв път е заел висшия пост.

При всяко положение подкрепата на Москва (и най-вече финансовата) остава неотменимо условие, за да спечели Лукашенко и следващите избори. От една страна, Москва не разполага с алтернативен кандидат, защото всички опоненти на Александър Григориевич в страната му гледат далеч не тъй приятелски на източния й съсед и всеки нов беларуски президент най-вероятно би поел ускорен курс към сближаване с ЕС.

От друга страна, има опасения, че ако не получи подобаваща подкрепа от Москва, Лукашенко ще поиска да разиграе картата на „собствен беларуски път отделно от Русия“, за какъвто вече е споменавал, главно при поредното застудяване в отношенията с Москва. С подобни нападки той печели точки и сред някои избиратели националисти.

Освен това Кремъл има пред себе си ярък пример как се разви президентът на съседна Украйна Виктор Янукович – някога „проруски политик“, той стана „убеден привърженик на европейската интеграция“. Възможността и Лукашенко да смени курса по същия начин със сигурност тревожи руските власти, защото този сценарий би означавал явна загуба на всички интеграционни постижения – а те при всички трудности все пак са налице.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.