Размразяването между Вашингтон и Техеран смущава монархиите от Залива

Франс прес

Богатите на петрол монархии от Персийския залив бяха подразнени от неочакваното размразяване на отношенията между САЩ, традиционните им съюзници, и Иран – съперника им в региона, чиито хегемонистични амбиции ги тревожат, смятат анализатори.

Арабските съседи на Иран „имат страхове и опасения“ след зрелищния завой на политиката на Вашингтон към Техеран, заяви за АФП директорът на Института за изследване на процесите в Залива Абдел Азиз Сакр, близък до политическите среди в Саудитска Арабия.

Въпреки че страните от Съвета за сътрудничество в Залива (ССЗ) – Бахрейн, Кувейт, Оман, ОАЕ, Катар и Саудитска Арабия – смятат, че американско-иранското разведряване може да допринесе за регионалната сигурност, те са резервирани, „що се отнася до вида на отстъпките“, които Вашингтон е склонен да направи на Техеран, добавя анализаторът, според когото „няма сближаване без отстъпки“.

Новият ирански президент Хасан Рохани предприе покрай сесията на Общото събрание на ООН действия за сближаване на позициите със Запада. Кулминацията на тази офанзива бе историческият телефонен разговор в петък с колегата му Барак Обама.

Освен този контакт, безпрецедентен, откакто през 1980 г. двете страни скъсаха дипломатически отношения, иранците приеха да подновят на 15 октомври преговорите в Женева за ядрената си програма, за която Западът и Израел подозират, че има военни цели, а Техеран отрича.

Сега, когато международният натиск върху Иран би трябвало да се намали, Техеран ще се опита да „разшири регионалното си влияние и да се меси повече във вътрешните работи на съседите си“, смята Сакр.

Сунитските монархии от Залива обвиняват шиитски Иран, че тайно насърчава протестите на шиитите в Бахрейн, Саудитска Арабия и Йемен.

Сакр подчертава, че американско-иранското сближаване става „на фона на недоверието“ между монархиите и Вашингтон, свързано с войната в Сирия. Саудитска Арабия, която има водещи позиции в ССЗ и е основен поддръжник на сирийската опозиция, искаше САЩ да се намесят с военни средства срещу режима на Башар Асад, но това не се случи.

„Макар да се надявахме на обещания удар за наказание на сирийския режим“ след химическата атака от 21 август в района на Дамаск, „Барак Обама удари съюзниците си“, твърди саудитският журналист Абдерахман Рашид.

„Не разбираме защо Обама реши да отвори вратата, която досега държеше затворена, за един режим, смятан от американските президенти за въплъщение на злото“, пише той в арабския вестник „Аш шарк ал аусат“.

Базираният в Лондон анализатор Абделуахаб Бадрахан смята, че сирийският и иранският въпрос са свързани, тъй като „Западът има нужда от Иран“, главен регионален поддръжник на режима на Асад, за да може по-лесно да договори решение на конфликта в Сирия.

„Иран няма да участва безвъзмездно, а ще извлече дивиденти, както за ядрената си програма, така и за влиянието си в Ирак, Сирия, Ливан и Бахрейн“, казва той.

„Монархиите от ССЗ се безпокоят от това“, въпреки че Рохани направи изявления, насочени към тях, за да ги успокои, твърди Бадрахан.

Саудитска Арабия все още не е коментирала размразяването в американско-иранските отношения, а саудитският крал Абдула покани, според непотвърдени медийни информации, иранския президент да посети през октомври Мека за традиционното поклонение.

Самир Алтаки, директор на Центъра за източни изследвания, базиран в Дубай, твърди, че монархиите от Залива трябва да бъдат част от всяко бъдещо споразумение за „регионалната роля“ на Техеран. В противен случай „ще бъдат принудени да действат според своите интереси“.

„Освен лобиране в Конгреса и сред влиятелните политически кръгове в САЩ“, тези страни, чиито постъпления от продажбата на петрол и газ са в щатски долари, могат частично да дезиндексират валутите си спрямо долара в полза на валутна кошница, твърди Сакр. „По този начин ще изпратят послание, изразяващо техните резерви спрямо американско-иранското сближаване“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.