Буксуващите реформи оставят МВФ на несигурна почва

Ройтерс

Забавянето на ратификацията на историческите промени, които трябва да дадат повече влияние на страните с нововъзникваща пазарна икономика в Международния валутен фонд (МВФ), застрашава доверието в организацията и повдига въпроси за бъдещата му структура на финансиране и управление.

Управителният съвет на МВФ преди близо три години одобри реформи, насочени към по-голямо влияние на нововъзникващите пазарни икономики в организацията, включително като Китай стане третата по сила страна членка и се намали представителството на Европа в съвета.

Измененията обаче бяха блокирани заради липсата на одобрение от САЩ, които са най-големият и влиятелен член на МВФ, а изгледите да бъдат предприети действия преди края на годината са слаби.

За ратифициране на споразумението Конгресът на САЩ трябва да одобри прехвърляне на 63 милиарда долара от кризисния фонд на МВФ в общите му сметки. Според някои републиканци обаче това е равнозначно на одобряване на ново финансиране в година на строг бюджет, а въпросът отстъпи пред по-неотложни проблеми.

Страните с нововъзникваща пазарна икономика вероятно ще изразят усещането си за неудовлетвореност от липсата на действия при годишните срещи на Световната банка и МВФ идната седмица, недоволствайки, че не се признава нарастващата им икономическа сила.

„Според мен има основателно недоволство от това, че напредналите икономики поемат задължения, а изглежда не ги изпълняват“, посочва бившият служител на МВФ Есуар Прасад, преподавател по търговска политика в университета Корнел.

Стари структури, нов свят

Развиващите се страни гледат на МВФ с подозрение, че насърчава опустошителни приватизации, каквито усложниха прехода от комунизъм (към пазарна икономика – бел. ред.) на някои държави в началото на 90-те години, и налага бюджетни съкращения, които изостриха дълговите кризи в Азия и Латинска Америка няколко години по-късно.

Това подозрение е съчетано със структурата на властта, датираща от създаването на Фонда през 1944 година в разгара на Втората световна война. Структурата бе оформена от победителите във войната – САЩ и Европа.

Централата на МВФ е във Вашингтон, а начело на организацията традиционно застава европеец. Според сегашната формула за пропорционално разпределение на гласовете във Фонда Холандия има по-голяма тежест от Бразилия, чиято икономика миналата година бе близо три пъти по-голяма (от холандската – бел. ред.).

През изминалото десетилетие МВФ се опита да си върне доверието на страните с нововъзникваща пазарна икономика. Организацията действаше енергично, давайки политически съвети на Европа, но наблягаше по-скоро върху защитата на уязвими части от обществото и смекчаваше някои от предишните си догми за икономии и капиталов контрол.

Реформата на квотната система, или разпределението на гласовете, на МВФ е част от този процес. Квотите определят размера на вноските на всяка страна и размера на кредитите, които може да тегли.

Като част от договорените реформи държавите с нововъзникваща пазарна икономика трябва да получат по-силно представителство в 24-членния съвет на изпълнителните директори на МВФ, където според критиците Европа е „свръхпредставена“ с осем места.

„Страните с нововъзникваща икономика се чувстват донякъде предадени заради липсата на ратификация на пакета реформи, който според тях е основа за нови отношения с МВФ“, посочва бившият член на съвета Доменико Ломбарди, който сега работи в Центъра за иновации в международното управление с централа в Канада.

Заложник ли е МВФ?

Въпреки усилията си да бъде силен контрольор спрямо богатите държави, все още се твърди, че МВФ предоставя специално отношение на напредналите икономики. На Гърция бе разрешено да изтегли кредити от 3200 процента над квотата й при спасяването на страната през 2010 година или над пет пъти от сумите, които страните обикновено вземат на кредит. МВФ заяви, че дефолт по дълга на Гърция може да провокира по-широка криза.

„Усложнението от това (забавяне) е, че нововъзникващите пазарни икономики ще продължат да усещат, че големите международни финансови институции на практика са политически заложници на водещите напреднали икономики“, казва Прасад.

Липсата на напредък може да даде още по-голям стимул за създаването на алтернативни източници на помощни средства, например предложения общ фонд на стойност 100 милиарда долара на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), чиято цел е да заздрави валутните пазари. БРИКС работи и по създаването на Банка за развитие, конкурентна на Световната банка.

Няколко държави изразиха разочарование от забавянето на реформата преди срещата на Г-20 през септември. Руският министър на външните работи Сергей Лавров посочи, че реформите са необходими, за да се демократизира международната парична и финансова система. „Страните от БРИКС трябва да се обединят, за да въведе Г-20 договореното“, каза Лавров.

Страните с нововъзникваща пазарна икономика, които се надяваха, че досега ще бъде постигнат напредък по втория кръг от реформи на квотите, бяха заставени да чакат САЩ да се задействат.

През януари Паулу Нoгейра Батиста, изпълнителен директор на МВФ за Бразилия и още 10 страни, предупреди, че Фондът се приближава към „пропаст на доверието“.

Тази седмица той отново призова за действие. „Без това преразпределяне на баланса институцията няма да бъде способна да запази централното си място в световната икономика през идните години“, подчерта той.

Временни пари

Фондът на БРИКС най-вероятно няма да заработи още известно време, тъй като все още предстои техническите подробности да бъдат изяснени, а създаването на структурата трябва да бъде ратифицирано от парламента на всяка страна.

Бавният напредък подтикна няколко членове на съвета на МВФ да поставят под въпрос дали фондът на БРИКС е надеждна алтернатива. Според тях той е подобен на инициативата Chiang Mai – споразумение за валутен суап между няколко азиатски страни, започнало през 2000 година, което все още не е привлякло нито един клиент.

„БРИКС като акроним е много по-въздействащ от БРИКС на практика“, посочва Дъглас Редикър, представител на САЩ в съвета на изпълнителните директори на МВФ до миналата година.

Някои членове на съвета на МВФ изразиха лични опасения, че липсата на напредък в реформите отслабва основата за финансиране на МВФ.

Освен да даде на нововъзникващите пазари по-голямо парче от тортата, реформата от 2010 година увеличи размера на самата торта, удвоявайки общия обем на квотите до около 730 милиарда долара. Със застоя на реформите обаче в застой е и увеличаването на финансовата сила на Фонда.

Това принуди МВФ да разчита все по-силно на така наречените Нови споразумения за кредитиране (New Arrangements to Borrow) – временна кредитна линия от 26 държави, създадена през 1994 година, която дава възможност на организацията при криза да заема допълнителни средства извън квотите.

В разгара на световната финансова криза този фонд набъбна десетократно до 568 милиарда долара от 38 донори. Допълнително 21 страни предоставиха общо 378 милиарда долара като двустранни кредити, за да помогнат на МВФ да се справи с европейската дългова криза. Тези средства би трябвало да бъдат временна добавка, но МВФ бе принуден да разчита силно на тях. Това, съответно, повдигна по-широки опасения относно управлението.

Страните, които отпускат кредити на МВФ, могат да се опитат да надхитрят традиционната структура, основана на съвета и квотите, които дават право на глас на всички държави, за да бъде чут гласът им чрез по-неофициални канали като директни телефонни обаждания до ръководителите на МВФ, казва Редикър, който сега е гостуващ лектор в института „Петерсън“ във Вашингтон.

Според него обаче има малко алтернативи на квотната система. „Другият начин за управление на институцията би бил твърде муден, твърде противоречив и би могъл да бъде много опасен“, предупреждава той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.