Трагедията на Лампедуза, мигрантите и слабостите на Европа

Спасени имигранти край Лампедуза. Снимка: от тв екрана

Трагедията на Лампедуза, при която загинаха над 13 души, хвърля светлина върху проблема с притока на мигранти към европейските брегове и липсата на координация между държавите от ЕС и Съюза.

Според Бюрото на Международната оранизация за миграция 25 000 бежанци са загинали в Средиземноморието през последните 20 години, от които през 2011 жертвите са 2000, а през 2012 – 1700.

Много европейски държави, сред които Италия, се намират под нарастващ натиск заради притока на бежанци. Италия, както и Гърция, Малта и Кипър, търпи последствията от липсата на солидарност от страна на европейските си партньори.

Действащите правила изискват молбата за убежище и настаняването на мигранта да се управляват от първата страна от ЕС, в която той пристигне. Тази система, непрекъснато критикувана от южните държави членки на ЕС, заради липсата на солидарност, не е променяна от влизането й в действие през 2003 г.

Европейското законодателство не предвижда механизъм за автоматично разпределяне на молбите за убежище и северните държави членки на ЕС не са готови да го променят.

Търсещите убежище се натъкват на големи различия в условията, при които биват приемани в страните членки на ЕС (например по отношение на получаването или липсата на медицинска грижа или безплатната или платена юридическа помощ). През юни доклад на Йезуитската служба за бежанците осъди „нехуманноста“ на европейската система за убежище.

Заради предотвратяването на трагедии като тази на Лампедуза, Европейската комисия създаде програмата „Юросюр“, предназначена да подобри координацията между държавите членки и наблюдението на корабите с мигранти, както и борбата с криминалните мрежи, които организират пътуванията и спасяването на бежанци в опасност.

Системата, която трябва да влезе в действие от 2 декември догодина, се опира върху обмена на данни, информация и справки. Стойността й е 244 милиона евро за периода 2014 – 2020 г. Европейският парламент трябва да одобри текста на предложението следващата седмица.

„Нищо обаче не е предвидено за подсилване на патрулите в рисковите морски зони“, заявява германската евродепутатка от групата на Зелените Ска Келер, която се надява в текста да бъдат внесени подобрения.

Призовавайки ЕС и държавите членки да увеличат усилията си, Европейската комисия поиска „Юросюр“ да заработи „колкото може по-бързо“.

Комисията се застъпва и за сътрудничество със страните на произход или транзит на бежанците, най-вече чрез „откриване на нови канали за легална имиграция“.

ЕС освен това подписа през юни „Партньорство за мобилност“ с Мароко, което предвижда преговори за споразумение, което да облекчи процедурите за издаване на визи за студенти, изследователи и бизнесмени. В областта на нелегалната миграция „Партньорство за мобилност“ предвижда сътрудничество за подобряване на борбата срещу мрежите за трафик на мигранти.

ЕК иска да подпише споразумения от подобен тип и с други страни от региона, най-вече с Тунис. „Нуждаем се от солидна европейска политика за миграцията“, обобщи вчера Микеле Черконе, говорител на еврокомисаря за вътрешния ред Сесилия Малмстрьом.

ЕК призовава освен това държавите членки да се ангажират предварително с настаняването на най-уязвимите групи бежанци като по този начин откликнат на призивите на Върховния комисар на ООН за бежанците.

ЕС е предоставил закрила на 102 700 кандидати за убежище през 2012 г., а през 2011 бройката е била 84 300. През 2012 най-големият регистриран брой на лицата, получили закрила, е в Германия (22 000), следвана от Швеция (15 300), Обединеното кралство (14 600) и Франция (14 300). Заедно тези четири страни са предоставили близо две трети от всички статути на закрила в ЕС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.