Проф. Пламен Моллов: Половината реколта грозде отива за нелегално производство на алкохол
Проф. Пламен Моллов е председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). В интервю за Агенция „Фокус” той обясни практиките за нелегално производство на алкохол в страната.
– Г-н Моллов, какви са проблемите, свързани с нелегалното производство на алкохол?
– Производството на алкохол в страната има история от векове назад. Това представлява традиция на хората в по-малките населени места. Именно тази традиция обаче е повод за производство и на нелегален алкохол, който се предлага на пазара.
Нека да обясним обаче разликата между легално и нелегално производство на алкохол. Онази клауза в закона, която позволява всяко семейство да си произвежда до 30 литра ракия годишно за лична консумация, се използва и за производство на количество, предназначено за реализация на пазара (б. р. – до 30 л на семейство е с намален акциз, а над това количество трябва да се плати пълен акциз, но пак не може да се продава на пазара). Тази продажба обаче не се облага с никакъв вид данъци и представлява нелоялна конкуренция. Когато произвеждаш продукт без държавен контрол, то ти самият трябва да носиш отговорност за хората, които ще консумират този продукт. Когато производството е нелегално, никой не носи отговорност. Това е и една от причините на пазара много често да се продава алкохол с изключително ниско качество.
Трябва да е ясно, че производството на нелегален алкохол не се извършва единствено в т. нар. „селски казани” или точното им наименование – „специализирани малки обекти за дестилация”, но и
съществуват немалко незаконни дестилерии
Такива са тези дестилерии, които са имали в един период лиценз, той им е бил отнет, но те са решили да продължат дейността си. Те работят най-често през нощта.
Съществуват и незаконни дестилационни колони, които произвеждат спирт без какъвто и да е контрол. Равносметка на обявените официално количества суровина у нас, които се преработват в алкохол, ни показва, че само половината от гроздето отива във винарските изби и в цеховете за производство на ракия.
Във винарския сектор всички дейности са строго регламентирани и откакто България е в Европейския съюз всичко, което се прави с едно зърно грозде, за да се превърне то в капка вино или ракия, се контролира и описва в дневници. Тези дневници са контролирани от страна на Агенция „Митници”, от страна на Агенцията по лозята и виното, както и от дирекция „Лицензиране и контрол на спиртни напитки” към Министерство на икономиката и енергетиката. Заявеният контрол е доста сериозен, но истината и практиката показват, че този контрол е факт само върху половината от количеството от цялата реколта грозде. В България имаме около 70 – 75 хил. хектара лозови насаждения, а реколтата от тях е около 500 кг на декар. Добивът на грозде е в порядъка на около 350 000 тона. Статистиката от последните 10 – 15 години показва, че във винарските предприятия, легални производители на алкохол, се преработват до 200 000 тона грозде. Няма случаи това количество да бъде надвишено. Изводът е, че има едно относително постоянно количество грозде, което се преработва за легален алкохол – между 180 000 и 200 000 тона годишно. Останалите около 150 – 170 000 тона грозде са предназначени и служат за нелегално производство на джиброви и вино материали, които дават около 40 млн. литра нелегална ракия.
– Можем ли да направим обобщението, че ако 50 на сто от цялото произведено грозде в страната отива за легално производство на алкохол, то останалите 50% са насочени към нелегалния алкохол?
– Останалото количество отива под мотото или клаузата на закона, която гласи, че това е домашно производство алкохол и не подлежи на контрол. В домашни условия обаче може да се изпие до 10% от цялото това количество, а остатъкът отива за нелегално преработване в алкохол. Именно за тези 90% от половината произведено грозде алармираме от години, но за съжаление няма чуваемост. Съществува една криво разбрана философия на управляващите за това, че
не бива да се пипа чашката на чичо на село
Ние не сме против традицията, или против това да има домашно производство, тъй като това го има и в европейските винарски страни. Трябва да има обаче равнопоставеност по отношение на онези производители, които преработват в промишлен мащаб. Има достатъчно много селски казани и инсталации в по-малките населени места, които като обем са напълно съизмерими с промишлените дестилационни уредби, като понякога дори ги превъзхождат.
Изводът е, че общият обем на производство на алкохол далеч надхвърля официалните производители. Нелегалният алкохол не се облага с акциз, който е 4,4 лв. на литър при 40-процентовия алкохол. И цената на подобен продукт е много по-ниска и той се продава много по-лесно. Качеството му е в пъти по-ниско от допустимото, което създава риск за самите консуматори. Очевидно обаче никой не се грижи за този проблем…
Не трябва да пропукаме и подробността, че към произведената нелегално гроздова ракия трябва да се прибави и още количество, произведено от други плодове. Плодовата ракия е от порядъка на ¼ от цялата гроздова ракия – около 4 млн. литра според реколтата.
– Кой тип алкохол отчита по-голямо нелегално производство – ракия или вино?
– Наблюденията показват, че нелегалното количество ракия е много повече, тъй като виното се продава по-трудно в наливно състояние. Трябва да е ясно, че нелегалното производство на алкохол не включва бутилиране. То се продава в наливно състояние и се реализира в различни форми – в ресторанти например под названието „Вино на майстора” и т.н. , но никой не казва кой всъщност е майсторът на това вино и кой ще гарантира за неговото качество. Това е и причината при установяване на някакъв проблем с нелегален алкохол, да няма реакция от страна на контролните органи, защото няма кой да понесе отговорност.
Най-важното при нелегалния алкохол е, че той създава
риск за здравето на консуматорите
Нека да обясним, че този алкохол е токсичен, метилов алкохол, който може да доведе до ослепяване при продължителна консумация. Този алкохол е опасен и заради факта, че в тези казани няма как да се произведе по-качествен алкохол дори и при няколко проверки. Това не е достатъчно да отстрани метиловия алкохол. Тук се появява и разликата между промишлената и домашната дестилация. При промишлената дестилация е възможно да се отделят този тип фракции, които са опасни за здравето. Алкохолът, който е произведен в промишлени дестилационни уредби, е далеч по-чист и безопасен за здравето на консуматорите. Друг съществен фактор при нелегалното производство на алкохол е създаването на една нездрава конкурентна среда, която остава насърчена, заради това, че няма контрол върху нея. Легалните дестилерии са обект на един засилен контрол и проверки.
Голямо количество грозде се превръща в ракия и това се случва без никакъв контрол. В един селски казан няма дори елементарен измервателен уред. В същото време от тези големи количества грозде, използвани в селските казани, общият платен акциз от специализирани малки обекти за дестилация на алкохол е в порядъка на 300-400 хиляди лева за година. Това е едно абсолютно число на фона на количествата нелегален алкохол, които се произвеждат. Очевидно имаме укриване на дейност.
– Какво е поведението на държавата и на контролиращите органи по отношение именно на производството на нелегален алкохол?
– Основният орган за контрол върху производството на алкохол е Агенция „Митници”. Тази агенция обаче нямат ресурс да изпълняват подобен контрол. Кое по-напред да направят Агенция „Митници” – контрабандата, нелегалния внос на цигари?! Едва ли този контролиращ орган има ресурса да обиколи всички казани за производство на алкохол, които само по официални данни са около 2800 – 2900. Реалният брой обаче на тези казани е около 10 000. Как си представяте толкова много обекти да подлежат на целогодишен контрол? Освен труден процес подобни проверки са и изключителен разход за Агенция „Митници” срещу не много ясна събираемост. Тъй като всяка есен се правят определени промени в закона, Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) предлагаме всички казани над 500 литра да бъдат по същия режим, както са и промишлените дестилерии. По същество тези казани също са промишлени и не са предназначени за преработка на количество ракия, което влиза в нормата от 30 литра на семейство. Тези казани би трябвало да са на акцизно облагане, както и промишлените дестилерии. Тези казани, които са с по-малък обем, нека да си останат по същия режим, по който са в момента и да не плащат акцизни такси. Това предложение е много разумно, тъй като ще даде възможност държавата да овладее този нелегален сектор и да събере пари, които могат да отидат вместо да тровят хората с фалшив алкохол, например по различни здравни пътеки.
– Какви са загубите за страната и за бранша от нелегалното производство на алкохол?
– Изчисленията показват, че годишно се губят около 200 млн. лева.
– Можем ли да направим сравнение между количествата нелегален алкохол в по-малките населени места и тези – в по-големите градове?
– Трябва да е ясно, че производството в казани е само едната линия, по която преминава нелегалният алкохол. Селските казани наистина са разпространени в по-малките населени места и това е обяснимо. Другата линия са обаче цели незаконни цехове, които в много случаи са в големите градове. Един цех за бутилиране на алкохол не е нещо кой знае какво. Той е бутилиране от един бидон в друг бидон или в пластмасови шишета, а това става на ръка и при ниски хигиенни условия. Това са преустроени изби, гаражи, складове.
От Агенция „Фокус„