След трагедията в Лампедуза – Европа търси отговор за имигрантите

Алвис Армелини
ДПА

Спасени имигранти край Лампедуза. Снимка: от тв екрана

Ако има едно нещо в Европа, по което всички са съгласни след смъртта на близо 200 мигранти край бреговете на Италия миналата седмица, то е че нещо трябва да се направи.

Но въпросът какво точно е необходимо, вече се оформя като ябълка на раздора. Европейските вътрешни министри се готвят за дебати по въпроса днес.

Миграцията от дълго време е чувствителна тема в Европа, която остава приоритетна дестинация за тези, които търсят по-добър живот. През 2011 г. в ЕС е имало около 1,7 милиона имигранти според статистиката на агенция Евростат.

„Днес мигрират повече хора отвсякога“, отбеляза миналата седмица Уилям Суинг, генерален директор на Международната организация по миграцията, на среща, организирана от Съвета за външни отношения.

От друга страна, често наблюдаваме „нещо като вълна, прилив на антимигрантски настроения, по-затегнати визови режими, затваряне на границите, изграждане на стени, създаване на препятствия за придвижването на хора“, каза той.

Италия за момента единствено иска съдействие от ЕС, за да се справи с новия приток на мигранти, идващи от раздираните от конфликти Близък изток и Северна Африка.

Европа е на кръстопът – трябва да реши дали наистина е съюз от държави“, заяви Анджелино Алфано пред италианския парламент миналата седмица. „Средиземноморието е границата между Африка е Европа, а не между Африка и Италия“.

„Случилото се край Лампедуза е огромна трагедия – най-голямата трагедия, свързана с миграция на хора в историята на Сицилия, а най-много боли от факта, че Европа е страничен наблюдател“, написа в отворено писмо кметицата на Лампедуза Джузи Николини. „Общини като нашата не може да бъдат оставени сами на фронтовата линия“.

По официални данни за първите 9 месеца на 2013 г. около 30 100 души са стигнали с плавателни съдове бреговете на Италия, за да търсят убежище, в сравнение с 2012 година, когато те са били по-малко от 8000.

Тези цифри изобщо не могат да се сравняват с 62-те хиляди души, дошли по море в Италия през 2011 г. в разгара на продемократичната вълна от протести, известна като Арабска пролет. Сега Алфано казва, че Италия има нужда от съдействие.

Блокът на 28-те обаче няма особено желание за драстични миграционни реформи, особено що се отнася до т.нар. Дъблински правила, които принуждават лицата, търсещи убежище, да искат закрила от първата страна, в която пристигнат.

„Определено не говорим за Дъблин. Случаят е приключен“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Попитани какви други пътища за действие има, служители на ЕС посочват нуждата от напредък по европейска система за гранична охрана; напредък по междудържавното партньорство, за да могат мигрантите да останат (в съответната страна) или да преминат транзит; и напредък по действията срещу трафикантите на хора.

„Миграцията намалява бедността изключително много. Нуждаем се от нови канали за легална миграция“, заяви миналата седмица еврокомисарят по въртешните работи Сесилия Малстрьом.

Неправителствени организации призоваха ЕС да създаде „хуманитарни канали“, позволяващи на търсещите убежище да прекосяват безопасно Средиземно море.

„Тъй като почти не съществуват законни канали за влизане в ЕС с цел търсене на закрила, повечето бежанци нямат друг избор, освен да рискуват живота си в опит да отидат на безопасно място“, отбеляза Европейският съвет за бежанците и изгнаниците. „Това трябва да се промени“.

Възможността за по-голямо финансиране на Италия също бе засегната, въпреки че служители в ЕС посочват, че страната вече е сред получаващите най-много помощи за миграция, и тази година за целта са отделени 138 милиона евро.

Италия обаче не е сред европейските страни, които приемат най-много търсещи убежище, не пропускат да отбележат критиците.

През 2012 г. са получени 15 715 молби за убежище. Австрия, Белгия, Великобритания, Франция, Германия и Швеция са получили повече молби, а Германия оглавява списъка със 77 540 кандидати според Евростат.

И все пак ЕС не може да остане безучастен – особено с наближаването на изборите за Европейски парламент догодина.

Европейската комисия обяви вчера, че нейният председател Жозе Мануел Барозу ще посети Лампедуза утре „в духа на европейската подкрепа и солидарност“.

Очакванията, че министрите ще предприемат значителни действия днес обаче са минимални.

„Ще бъде поставено началото, първият съдийски сигнал за по-нататъшни действия“, заяви дипломат от ЕС.

Още по темата: В имиграционната политика на ЕС всеки действа сам за себе си

Франс прес

Изправени пред лицето на нарастващия вътре в тях популизъм, северните страни членки на Европейския съюз открай време отказват да споделят миграционния товар с южните държави като Италия и Гърция. Трагедията на Лампедуза изглежда няма да промени това въпреки призивите в подкрепа на солидарността.

Европейската комисия от години напразно настоява националният егоизъм, който характеризира политиките за миграцията, да отстъпи място на истински европейски подход.

„Има нужда от подкрепа сред страните членки на ЕС“, разкрива Микеле Черконе, говорител на еврокомисаря за вътрешния ред Сесилия Малмстрьом.

Той допълва, че „миграционните политики са в ръцете на държавите членки и поради това, че се смятат за основно вътрешен въпрос, на ниво Съюз остават фрагментирани“.

„Имиграцията се разглежда като заплаха, проблем, а би трябвало да се видят и ползите, които тя би могла да донесе“, казва Черконе.

ЕК се застъпва за приемането на нова миграционна политика и най-вече за отварянето на нови канали за легална миграция.

Но докато в много държави от ЕС екстремистките партии са във възход, тези предложения остават нечути и страните членки не са готови да приемат повече имигранти на своя територия.

Във Великобритания, например, обезпокоени от натиска на националистката Партия на независимостта на Обединеното кралство с нейната популистка ориентация и евроскептични възгледи, консерваторите на премиера Дейвид Камерън сериозно втвърдиха тона по отношение на имиграцията.

В Холандия лидерът на крайнодясната Партия на свободата Герт Вилдерс наскоро протестира срещу решението на правителството да приеме 250 сирийски бежанци, заявявайки, че те трябва да бъдат приети от „богатите страни в Персийския залив“, а не от Холандия.

„Изключено е каквото и да било отклонение от правилото, въведено през 2003 г., което изисква кандидатите за убежище в ЕС да подават заявка за убежище само в страната, през която са влезли на територията на Съюза“, припомни в петък в Брюксел говорител на литовското председателство на ЕС.

ЕС е съоръжена и с редица общи инструменти за управление на миграцията, сред които агенцията за надзор на външните граници Фронтекс.

Създадена през 2004 г., Фронтекс, чието пълно наименование е „Европейска агенция за управление на сътрудничеството по външните граници“, е натоварена със задачата да анализира мигрантските маршрути и да извежда оперативни заключения, като организира операциите по сухоземните и морските граници.

Агенцията разполага с бюджет от 85 милиона евро, който често бива описван като смешно малък, . „През последните две години Фронтекс е спасила 16 000 живота в Средиземноморието“, подчертава Микеле Черконе.

Италия, където от началото на годината досега са пристигнали 25 000 мигранти, вероятно се съмнява в ефикасността на Фронтекс.

Според италианския сенатор от десницата Маурицио Гаспари Фронтекс е „една несъществуваща и неоперативна структура“. „Европа няма бюджет за приемане (на бежанци) и дори не разполага с плавателни съдове, така че да се погрижи за тези, които се опитват да пристигнат през Средиземно море“, казва Гаспари.

В момента Европейският съюз се готви да въведе нова система, която по-добре да „проследява маршрутите, да идентифицира и да обезопасява“ рисковите плавателни съдове, натоварени с мигранти. Този нов инструмент, наречен „Юросюр“ трябва да бъде подложен на обсъждане и гласуван от Европейския парламент тази седмица. Той ще влезе в сила на 2 декември.

Безпилотни самолети, сателити и камери с висока разделителна способност са сред оборудването, което ще служи за откриването на корабите с мигранти в морето.

Този нов, още невлязъл в действие, инструмент е основан на обмена на информация между националните агенции, натоварени с надзора на морските граници, но мненията за него не са единодушни.

„Юросюр“ е „най-лошият възможен отговор, тъй като само ще създаде няколко допълнителни препятствия пред имигрантите, без да предложи решение на истинския проблем, който е „защо мигрантите и бежанците идват в Европа“, смята Клеър Родие, вицепрезидент на специализираната в мигрантските въпроси мрежа „Мигрюръп“.

„Засилването на охраната няма начин да не предизвика нови драми, търсенето на нови, все по-опасни и по-опасни маршрути и още разходи за мигрантите“, допълва тя.

Системата няма да позволи да се откриват всички рискови случаи в морето, но с помощта на „Юросюр“ бихме могли да повишим шансовете за спасяване на живот, настоява Брюксел.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.