Как Турция ще се дистанцира от Ал Каида

Снимка: Юръп юнайтед

Не беше тайна, че Турция си затваряше очите, когато бойците на Ал Каида използваха турска територия, за да преминат в Сирия и да се сражават срещу режима на сирийския президент Башар ал Асад. Дори някои медии съобщиха, че Националната разузнавателна организация (МИТ) е помагала на тези групи да преминават в Сирия. Може би дори тези информации са били истина.

Когато обаче реакциите срещу присъствието на Ал Каида доминират световната политика и когато международни организации започват да обвиняват Турция, че подпомага Ал Каида, турските представители разпалено отхвърлят твърденията. Неправителствените организации, които също бяха споменати, че помагат за поддържането на връзки между Ал Каида и МИТ, също отхвърлят тези твърдения.

Когато обаче четеш изявленията на турските официални представители, забелязваш един интересен нюанс. Макар силно да осъждат дейността на Ислямската държава в Ирак и Леванта, която смятат за Ал Каида, те не реагират по отношение на Джебхат ан Нусра. Тази подробност изпъква, когато прочетеш изявленията на онези неправителствени организации, обвинявани за предполагаемото им подпомагане на Джебхат ан Нусра.

В този случай човек се чуди дали има различие по отношение на дефиницията на Ал Каида между турските и западните представители. Явно е, че западните агенции за сигурност ясно определят Джебхат ан Нусра за организация на Ал Каида.

Въпреки всичко добър знак е, че турските власти открито се разграничават от дейността на Ал Каида. Не е вече толкова лесно обаче Турция да се дистанцира от Ал Каида.

Да се дистанцира означава да не позволява на членовете на Ал Каида да влизат в Сирия, когато на турско-сирийската граница няма контрол. Не е невъзможно Турция да попречи на членовете на Ал Каида да пресичат границата между двете страни.

Какво обаче ще направи Турция, когато ранен боец на Ал Каида бъде докаран в турска болница? Ще му откаже лечение, ще го арестува?

А има и друго. Ако Турция реши да откаже определена помощ на членовете на Ал Каида, като например логистична подкрепа, медицинско обслужване и пр., тя лесно би могла да се превърне в мишена на терористите. Всъщност, когато турските представители открито заявиха, че ще се дистанцират от Ал Каида, групировки в Сирия заплашиха Турция. В такъв случай това превръща Турция в потенциална цел на нападения на Ал Каида.

При подобни обстоятелства Турция се оказва забутана в една яма, където е изправена пред заплахата на Ал Каида, собствения й провал да види режимът на Асад свален от власт и неуспеха да осъзнае, че не може да се измъкне от цялата тази бъркотия.

Истина е, че Турция се провали в политиката си към Сирия, защото не успя да сметне правилно каква е устойчивостта на режима на Асад. Това е пълен провал за МИТ и турското министерство на външните работи. Турция щеше да успее да се измъкне от неразборията, ако тя беше ограничена до неправилните изчисления за способността на Асад да оцелява. Бремето на този неуспех е нещо, което Турция можеше да плати. Или поне тази грешка не подлагаше турските граждани на сериозна заплаха.

По-големият провал на Турция е това, че се свърза с дейности на Ал Каида. Така Турция попадна в задънена улица, от която излизане няма. Ако Турция каже „не“ на бойците на Ал Каида, които използват територията й като мост, за да влизат в Сирия, тези бойци ще набележат Турция за цел и може да избият турски граждани. Това, че си затваряше очите пред тяхната дейност, постави Турция в ситуация, при която Западът пък може да включи страната в списъка с държави, подкрепящи тероризма.

И най-лошото, без значение какво прави Турция, режимът на Асад остава на власт. Докато той управлява в Сирия, Ал Каида ще продължи да се бори срещу него и следователно ще се нуждае от Турция, за да продължи със своите операции.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.