Живот след Лампедуза – тунизийски мигранти в Париж

ДПА

Спасени имигранти край Лампедуза. Снимка: от тв екрана

В северното парижко предградие Обервилие се разказват множество истории за Лампедуза.

Веднага щом първото от въстанията на Арабската пролет свали от власт президента на Тунис, хиляди африканци, мечтаещи за икономическа свобода в Европа, започнаха да се качват на разнебитени лодки.

От тези, които са успели да се доберат до италианския остров, мнозина продължиха към Франция и се озоваха в Обервилие, където се е установила голяма мигрантска общност.

За 30-годишния Самир Абдауи, който бил сред първите тунизийци, стигнали с лодки до Лампедуза през 2011 г., това била възможност да осъществи мечта, която хранил от юношеството си.

„Едно време гледах живелите във Франция тунизийци – големите къщи, които строяха след завръщането си у дома, големите им коли, – и си мислех как искам да живея така. Сега съм тук и виждам реалността. Те имат замъци в Тунис, но тук живеят в мизерия“, каза той.

Абдауи, който също като президента Зин ал Абидин бен Али е от крайбрежния град Хамам Сус, работил като пазач в хотел, когато избухнала революцията. След като туристите избягали от страната, работата секнала.

„Казах си: „Това е. Край, загубихме всичко“, заяви той.

Пътуването до Италия в четириметрова лодка, натъпкана със 75 човека, струвало 1500 динара (около 750 евро), които той трябвало да вземе назаем от родителите си.

Едно от нещата, които той добре си спомня, е лютият студ в морето. Било сива мартенска утрин и лодката чакала на неколкостотин метра от брега, така че да не заседне, когато пътниците се качат. „Всички се съблякохме, сложихме си дрехите в найлонови торби, които завързахме около китките си, и започнахме да плуваме“, каза той пред ДПА.

Лодката, скърцаща под товара си, поела вода. Положението станало още по-тревожно, когато капитанът изгубил пътя.

След 18 часа лодката пристигнала благополучно в Лампедуза и след месец Абдауи вече пътувал за Франция с една от временните визи, които Италия издавала известно време, за да облекчи мигрантското си бреме.

Но по-нататък го очаквали още препятствия. Седмица, след като пристигнал в Париж, той бил арестуван от полицията, която иззела документите му, като казала, че те са невалидни във Франция, и му дала седмица да напусне страната.

Повече от две години по-късно той все още е в Обервилие, където бил арестуван няколко пъти, но досега е избягвал депортиране.

Младежката му мечта за охолен живот в Европа рухва, сблъсквайки се с реалността в страна, обхваната от криза. Той едва свързва двата края със сезонна работа като хамалин.

Това стига само за покриване на основните нужди, които включват бира – забранен плод в някои райони на Тунис и една от малките свободи, на които той се радва във Франция.

Приятелят му Анис Хабиби е на третата си бутилка „Хайнекен“.

Облеченият в камуфлажни панталони и черна тениска 26-годишен бивш войник завърта китките си, за да покаже къде е разрязъл ръцете си от китката до лакътя, когато бил арестуван и заплашен с депортиране през 2012 г.

Хабиби също дошъл във Франция през Лампедуза, в един от корабите ковчези, отнели според Международната организация по миграция живота на над 20 000 души през последните 20 години.

До третия ден от четиридневното му пътуване от Либия през август 2011 г. храната и водата били свършили.

„Трябваше да пием морска вода. Жените плачеха и казваха: „Децата ще умрат“, разказва Хабиби, който си спомня, че бил единственият „бял“ сред 350 мигранти от субсахарска Африка.

По някое време тунизийската брегова охрана пресрещнала плавателния съд и предложила да отведе Хабиби у дома. Но той отказал.

„Казах: „Там няма нищо за мен.“

Сега негов дом е стаичка в изоставена сграда, която той споделя с още четирима тунизийци. Подобно на Абдауи той е принуден да свързва двата края с временни дейности като строител и водопроводчик, но вижда бъдещето си във Франция.

„Никога не трябва да поглеждаш назад“, каза той.

Техните мечти са скромни. И двамата мъже казват, че копнеят за стабилна работа като водопроводчици и евентуално да създадат семейство. Те са критично настроени към имигрантите второ поколение, които обвиняват в злоупотреба с щедрата система за социални помощи във Франция, и често размишляват за тези, които са умрели, докато са се опитвали да стигнат там, където са те.

Абдауи загубил петима приятели, които, окуражени от успеха му да се добере до Франция, поели през морето месец след заминаването му. Тяхната лодка потънала.

„Постоянно си мисля за това. Не мога да спра да чувствам, че това беше моя грешка. Но на всеки в един момент му идва времето. Бог е този, който решава“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.