Президентски избори в Азербайджан: защо Алиев е изгоден за Москва
Би Би Си
Азербайджан гласува в сряда за президент. Регистрирани са 10 кандидати; документи бяха подали още 11. Според експерти обаче резултатът от вота в „страната на огньовете“ е по-предсказуем дори от изборите в Русия – сегашният държавен глава Илхам Алиев (52 г.) е преизбран за нов петгодишен мандат.
***
Щом ръководството си остава същото, не се очертават и принципни промени в отношенията с Русия. Външната политика на Баку ще е все тъй независима и многовекторна, смятат експертите.
„Сериозни промени няма да има. Руско-азербайджанските отношения ще запазят досегашното си равнище“, заяви за руската редакция на Би Би Си Максим Шевченко, шеф на Центъра за стратегически изследвания на религията и политиката в съвременния свят.
В предизборната кампания обаче все пак се прокрадна един вид интрига, свързана с Русия.
Интригата, приключила с едно нищо
„Щом бе създаден Съюзът на азербайджанските организации в Русия, спечелил бързо прякора „Съюз на милиардерите“, и щом бе излъчен като опозиционен кандидат живеещият в Москва киносценарист Рустам Ибрагимбеков, тясно свързан с руския елит и творческата интелигенция, някои сметнаха, че Русия си е поставила за цел да смени властта в Азербайджан. През август обаче Владимир Путин посети Баку и сложи край на тези спекулации“, посочва азербайджанският политолог Рашад Ширинов, говорил пред Би Би Си.
„В навечерието на визитата азербайджански депутати и журналисти споменаваха – кой с надежда, кой с тревога, че Илхам Алиев може да плати за подкрепата от Москва с обещание да влезем в Евразийския съюз. Но се разбра, че не е така“, додава експертът.
Аналитиците не виждат особени причини за всичкия шум около „кандидата на Москва“.
„Ибрагимбеков бе интересна фигура, привлекателна за някои слоеве, например за рускоезичната интелигенция в Баку, имаше привърженици и в самата власт, но никоя партия и никоя личност не могат засега да разклатят сериозно системата“, казва Рашад Ширинов.
Владимир Путин вероятно трезво е преценил, че Ибрагимбеков тъй и тъй няма да спечели, затова е решил да не си разваля отношенията с Илхам Алиев.
„Алиев е доста удобен партньор за Путин: конструктивен, предсказуем, следвал е в Москва, където живее и дъщеря му. Няма лични или идеологически причини за лоши чувства. Москва не е луда, та да прави конфликт от едното нищо“, коментира Максим Шевченко.
Експертът не изключва издигането на Ибрагимбеков да е било подсторено не от Москва, а от Баку.
„Може да е било пиар ход за заблуда на опозицията. И свалянето на основния й кандидат от надпреварата в последния момент цели да я дезорганизира и да й отнеме волята“, обяснява той.
Ограничените възможности
Според наблюдатели е силно преувеличено да се твърди, че Русия и лично Владимир Путин имат огромно влияние в Азербайджан.
„Съветската носталгия и съответното топло отношение към Русия са присъщи на по-възрастните. Младежта, предприемачите и интелигенцията са настроени неутрално или са ориентирани към Запада. Като цяло доминират нагласите в полза на суверенитета и независимата външна политика“, отбелязва Рашад Ширинов.
Мнението за силно влияние на Русия „е обидно за азербайджанския народ и крайно далеч от реалното положение. Цялата история на връзките между Русия и постсъветските страни не познава случай Кремъл да посочи с пръст и някой някъде да бъде избран“, изтъква Максим Шевченко.
По думите му Русия безспорно притежава лостове за влияние върху Азербайджан и много други постсъветски държави, но има и кръвен интерес да развива с тях нормални връзки.
„Азербайджан е най-голямата страна в Южен Кавказ. Сговорният живот с нея означава мир в Каспийския регион и транзитен коридор за Иран. Най-богатите азербайджанци живеят в Москва, инвестират си парите и ги харчат в Русия“, напомня политологът.
Нерешим проблем?
Аналитиците в Баку практически единодушно сочат само една възможност Азербайджан да се обърне с лице към Русия – тя коренно да промени позицията си за Карабах.
„Формирано е твърдо убеждение, че без подкрепата на Русия през 90-те Армения не би могла да спечели войната, че ключът за решаване на карабахския въпрос и днес е в ръцете на Москва, но тук просто няма как да разчитаме на нея“, отбелязва Рашад Ширинов.
„Студът в отношенията е наследен от политиката през епохата на Елцин. Тя бе погрешна според мен, но стореното – сторено“, казва Максим Шевченко.
„Днес Русия е заложник на конфигурацията в Южен Кавказ. Икономически и стратегически Азербайджан е по-важен, но Армения членува в Организацията на Договора за колективна сигурност и е готова да влезе в Митническия съюз, тъй че Москва никога не би се отказала от тесните връзки с нея“, смята той.
Газът и петролът
В руско-азербайджанските връзки в петролно-газовата сфера се открояват два ключови момента.
За разлика от повечето постсъветски страни Азербайджан не е вносител, а продавач на горива. Но добивът на петрол спада след върховия обем, достигнат през 2010 г., и тенденцията според специалистите е необратима. На преден план излизат газовите проекти.
„Русия и Азербайджан тук не са партньори, а конкуренти. Стратегическата цел на Азербайджан е да организира износ на газ по т . нар. Южен коридор през Турция към Европа, сиреч на същия пазар, към който се насочва „Газпром“, коментира за руската редакция на Би Би Си петролногазовият експерт Михаил Крутихин.
За развитие на газовия си отрасъл Баку има нужда от инвестиции, технологии и транзитни тръбопроводи.
„Азербайджан се стреми да запази изцяло контрола върху своите ресурси, а за целта е принуден и най-вероятно наистина ще маневрира постоянно между Запада и Русия“, прогнозира Рашад Ширинов.
Специални отношения
В очите на Москва постсъветските държави са общо взето ясно разделени на приятели и неприятели. Единствено с Азербайджан и може би с Узбекистан Русия е изградила отношения, обикновено наричани добросъседски от международните коментатори: без прегръдки, но и без явни проблеми и претенции.
Някои руски наблюдатели намират това равнище на партньорство за незадоволително, други – за образцово.
Аналитиците сочат две основни причини.
Докато например Украйна непрекъснато прави цивилизационен и геополитически избор, Азербайджан не участва в руските интеграционни проекти, без обаче да се сближава много-много и със Запада.
Голяма част от руския елит дълбоко в себе си и до днес вижда в украинската независимост историческа аномалия: нали сме братя славяни, имаме обща религия, а „Киев е майка на руските градове“ (израз от древноруски летописи, б. р.). Азербайджан обаче е възприеман като различна държава и друга цивилизация.
Според някои Русия не иска от Азербайджан да влезе в нейната зона на влияние – най-малкото открито и настойчиво, – защото го уважава. Като самодостатъчна страна, с която е неизгодно да враждува и е безполезно да я притиска.
„Трябва да сме наясно, че Азербайджан си има свой живот“, казва Андрей Суздалцев, зам.-декан на факултета за световна политика във Висшето училище по икономика.
БТА