Немюсюлманските малцинства в Турция са разочаровани от „реципрочността за правата“

в. Тудейс заман

Настояването на турското правителство за реципрочни стъпки от Гърция към подобряване на религиозните права на турското малцинство се превърна в повод за критики, докато интелектуалци и членове на немюсюлманската общност се оплакват, че турските граждани немюсюлмани са лишени от правата си.

„Принципът на реципрочност не може да бъде прилаган в областта на човешките права,“ каза Орхан Кемал Дженгиз, адвокат по човешки права. „Разбираемо е да полагаш усилия за подобряване на правата на турците в Гърция, но е неприемливо да лишаваш собствените си граждани от техните права.“

Представителите на немюсюлмански малцинства изразиха разочарование от липсата на конкретни стъпки за подобряване на правата им в огласения наскоро пакет за демократизация и от официалните изявления, обвързващи тези стъпки с подобряването на правата на турското малцинство в Гърция.

„Ще бъдат ли малцинствата в тази страна управлявани в съответствие с (условията за турците в) друга държава?“, казва Хайко Багдат, коментатор в турския в. „Тараф“. „Затворници ли сме тук?“, непокорно пита той.

„Но толкова много добра воля (от наша страна) е достатъчна. Те (Гърция) дори не ни позволяват да изградим две джамии (в Атина),“ каза турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган в неделя на митинг в град Джейхан, окръг Адана, след като изброи какво е направила досега неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), за да получат малцинствата в Турция онова, което им се полага.

Откакто ПСР е на власт, Турция е върнала собственост на стойност 2,5 милиарда долара на гърци, арменци и евреи, живеещи в Турция. „В нашата цивилизация дълг на държавата е да защитава наравно правата на мюсюлмани и немюсюлмани,“ каза Ердоган в речта си. Най-новата стъпка бе решението на правителството да върне земите, притежавани преди от манастира на асирийската общност Мор Габриел, на манастирската фондация. То беше включено в най-новия пакет с мерки за демократизация, представен в края на септември от турския премиер.

Принципът на реципрочност по отношение на правата и привилегиите на малцинствата в Турция и Гърция беше въведен с Лозанския договор, подписан и от двете страни. Договорът бе сключен през 1924 г., след като Турция победоносно излезе от Войната за независимост, последвала Първата световна война, изтиквайки гръцката армия от турска територия през 1922 г.

Според Дженгиз обвързването на стъпките за немюсюлманските малцинства в Турция с реципрочни стъпки в Гърция означава, че правителството проявява „неонационалистически и кемалистки рефлекси“ по темата.

Представителите на малцинствените групи в Турция са обезпокоени от забележките на Ердоган, защото се чувстват като „заложници“, приемани за граждани на друга държава. „Намирам това за унизително и го смятам за обида“, каза Багдат пред „Тудейс заман“.

„Не можах да повярвам“, посочи и Лаки Вингас, представител на турско малцинство, който работи в Дирекцията за фондациите към правителството. С тези думи той коментира в профила си в Туитър изказването на Ердоган, което показа, че Турция е на предела на добрата си воля и че вече няма охотно да предприема едностранни стъпки по отношение на човешките права.

В най-новия пакет за демократизация не се съдържаше член, отнасящ се до отварянето на духовната семинария Халки на остров Хейбели в Истанбул. Видни правителствени представители като Бюлент Арънч, вицепремиер, също загатнаха по-рано, че правителството изчаква някакви положителни стъпки от гръцка страна спрямо турското малцинство в Западна Тракия, преди да направи някаква голяма крачка относно семинарията. Вингас, който потвърди безпокойството си по телефона пред „Тудейс заман“, написа още в профила си в Туитър, че малцинствата в Турция винаги са били обречени да бъдат политически длъжници, по повод това, че Турция ще търси реципрочност от Гърция.

„Чувстваме се засегнати от подобни забележки“, казва Михаил Василиодис, журналист в Истанбул, като добавя, че това, което правителството прави, е да връща на малцинствата имущество, притежавано преди от тях. „Това е престижът на турската държава“, допълва той.

Според Йозтюрк Тюркдоган, председател на базираното в Анкара Дружество за човешки права, отношението на Ердоган е неправилно както в политически аспект, така и що се отнася до човешките права. Отбелязвайки че Турция е отговорна да предприема всички мерки, нужни на гражданите й, за да се радват на религиозна свобода, Тюркдоган каза, че изглежда „сякаш Турция третира собствените си граждани (от малцинствата) като „чужденци“.

Гръцката държава в опит да асимилира турското малцинство от около 150 хиляди души, освен че пренебрегва исканията на малцинствата в областта на образованието, след 1983 г. не е позволила на гръцките турци да създават или ръководят организации, които носят в имената си думата „турски“.

Гръцките власти твърдят, че няма турци в Гърция, а само мюсюлмани, базирайки това твърдение на Лозанския договор, където малцинството се споменава като мюсюлманско, а не като етническо турско. Поради тази причина малцинствени сдружения като например Турски съюз в Ксанти, Културна асоциация на турските жени в Родопите и Съюз на турската младеж в Комотини макар и да продължиха да съществуват, трябваше да се разделят с табелите, на които фигурираше думата „турски“.

Турският съюз в Ксанти, основан през 1927 г., и Културната асоциация на турските жени в Родопите подеха юридическа битка, която завърши с победа за малцинството и заключението на Европейския съд за човешките права, че организациите имат правото да използват думата „турски“ в наименованията си.

Бурханеддин Хакгюдер, турчин от Западна Тракия, лишен без предизвестие от гръцко гражданство в средата на 1980-те години, когато посетил университет в Турция, също смята, че гражданските права не бива да зависят от външен фактор. „Против съм Турция да дискриминира някои граждани въз основа на религиозна или етническа идентичност“, каза той за „Тудейс заман“. Отбелязвайки обаче, че турците в Западна Тракия не могат дори да избират собствените си духовни водачи и имат сериозни затруднения да ползват правата за образование, произхождащи от Лозанския договор, той каза: „Турция трябва да окаже натиск върху Гърция за правата на турското малцинство“.

За Ергюдер някои от правата, за които настояват малцинствата в Турция, са всъщност привилегии, полагащи им се по Лозанския договор. Ето защо той смята, че по отношение на привилегиите трябва да бъде търсена реципрочност. „Ако има споразумение (каквото е Лозанският мирен договор), тогава там трябва да е налице и принципът за реципрочност“, казва той.

В началото на годината Гърция отхвърли предложение на Турция да финансира строежа на джамия в Атина, единствената столица в ЕС, която няма такава, заявявайки, че не е подписала споразумение с Турция по този въпрос. Гръцкото правителство обяви търг за строежа на джамията.

БТА