Защо в Ливан расте недоволството от сирийските бежанци

Асошиейтед прес

Миналата година, докато сирийските бежанци прииждаха, ливанските градове и села започнаха да налагат полицейски час и се появиха надписи, предупреждаващи пришълците да стоят далеч от тях. В някои предупреждения се говореше за „чуждестранни работници“, в други направо се казваше, че става дума за „сирийците“.

Надписите бяха махнати след кампания на правозащитници, които през лятото се събраха в Бейрут и на мост в столицата окачиха транспарант, на който пишеше: „Извинете ни за поведението на тези от нас, които са расисти!“

Но напрежението не изчезна, защото в страната, чието население е само 4,5 милиона, бежанците вече са повече от един милион.

Ливан е страната, приемаща най-много сирийци, бягащи от продължаващата две години и половина гражданска война. Във войната загинаха над 100 хиляди души, а милиони напуснаха родните си места. Сирийците са обвинявани, че крадат, подкопават трудовия пазар и дори, че причиняват задръствания по улиците.

Джуди, 22-годишна студентка, разказва, че е била изхвърлена от такси, когато шофьорът разбрал, че е сирийка. Маджид, който работи на паркинг, казва че е започнал да крие националността си.

Абед, портиер в Бейрут, се върнал в Сирия, за да прекара Рамазана със семейството си. Когато опитал да се върне, служител на имиграционните власти му забранил да влиза в страната за една година. Без никакви обяснения, каза Абед за Асошиейтед прес по телефона от Сирия. И тримата поискаха да не посочваме фамилиите им, за да не се влоши положението им.

Напрежението се дължи и на трудните исторически отношения между двете страни. През голяма част от последните три десетилетия Сирия на практика управляваше Ливан. Тя диктуваше политиката за всичко, от назначаването на високопоставени чиновници до определянето на президенти и премиери. Десетки хиляди сирийски войници бяха разположени в страната, разполагаха унизителни пътни блокади, а Дамаск беше обвиняван за десетки бомбени атентати и убийства.

Всичко това приключи през 2005 година, след като Сирия се изтегли от Ливан под международен натиск. Но сирийският режим все още има могъщи съюзници там, включително екстремистката групировка Хизбула и много по-малки въоръжени групировки.

Много ливанци отвориха домовете си за тях, но Лама Факих от Хюман райтс уоч заявява, че сирийските бежанци споделят с организацията, че чувстват несигурност и нарастваща враждебност.

Тя заявява, че бежанките са изложени на опасността да бъдат експлоатирани от хазяи и работодатели. „Научаваме, че има случаи в които жените са подложени на сексуален тормоз, от тях се иска да оказват сексуални услуги, а когато откажат, се страхуват от отмъщение“.

Някои политици, включително от националистическото Свободно патриотично движение, ръководено от християнския лидер генерал Мишел Аун, призоваха за затваряне на границата за бежанци. Те казват, че притокът им може да смути деликатния религиозен баланс в страната. Повечето от бежанците са мюсюлмани сунити, а Ливан има значително шиитско и християнско население.

„Това е организиран престъпен акт на ливански и чужди чиновници с цел промяна на демографския баланс на страната“, казва Джебран Басил, министър на енергетиката и висш член на Свободното патриотично движение.

Враждебността засяга и сирийците които, като портиера Абед, живеят в Ливан от години. Маджид, който е работел на паркинга много преди започването на сирийската криза, разказва, че е бил напсуван от клиент, който усетил сирийския му акцент. „Очаквах да ми даде бакшиш“, казва той. Вместо това „бях унижен, но не посмях да отвърна.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.